На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат).
Добо Мързов е любим водещ в Радио Варна, верен приятел и колега, емблематичен глас, диджей и най-вече - голяма душа, в която вибрира Музиката. Винаги усмихнат и носещ спокойствие в забързания работен ден, той търси и намира този заряд в Музиката. "Тя е универсалото лекарство, винаги ни е измъквала от най-тежките ситуации. Когато седна тук, на този стол, и сложа слушалките, когато започна да говоря и да водя предаването, тогава наистина забравям за абсолютно всички проблеми! И светът става Музика! Тя е универсалното лекарство - абсолютният стимулатор и вдъхновител!", коментира за предаването "Новият ден" Добо Мързов.
Музиката обединява, категоричен е той.
Любовта към Музиката при Добо идва години назад, в дните, когато е бил малко дете, а неговият по-голям брат пуска на аудио касетки любимата си Музика. Тогава Добо, 5-годишно дете, се влияе от музикалния вкус на родителите си, и започва да слуша ABBA и "Ricchi e Poveri", за да стигне до рока и всички последващи стилове, които му влияят до ден-днешен. В плен обаче Добо остава на един стил, на който е верен и определено си личи - джазът. "Той е повлиял на страшно много стилове и се развива. На най-големите световни джаз фестивали днес можеш да чуеш Музика, която не би определил като джаз. Преоткрих джаза в началото на 90-те, и до ден-днешен това е музикалната линия за мен", допълни Добо. Той коментира и темата за намесата на изкуствения интелект в Музиката и отказа на Мартен Роберто да пусне любимата песен на Новак Джокович.
Целия разговор на Иван Барбов с Добо Мързов чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..