Радио Варна представя: Лулите като част от изкуството

публикувано на 19.10.24 в 11:00

Радио Варна представя: Георги Бояджиев - един от петимата майстори на лули у нас

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Първата по рода си изложба на лули се проведе във Варна съвсем скоро. Благодарение на ентусиазма на варненски любители на лули, които организираха тази изложба, за да отпразнуват първия си рожден ден като клуб, успяхме да обърнем внимание на лулите, не само като средство за пушене, но и като произведение на изкуството.

Повечето хора, които сме виждали с лули, от миналото да до днес, са били все мъже с изискан стил. Едни от най-известните любители на класическата лула са Жан-Пол Сартр, Годфри Харолд Харди, Винсент Ван Гог и Марк Твен, както и литературният герой Шерлок Холмс.

Пушенето на лула е табиет, но и изкуство... Сред най-известните майстори на лули у нас са Георги Тодоров - Гец от Сопот, д-р Десислав Гечев от Русе и Георги Бояджиев от София.

Специален гост на любителската изложба на лули във Варна бе Георги Бояджиев, с когото ви срещаме в това издание на предаването Радио Варна представя.

В света на пушенето, лулата представлява не само средство за удоволствие, но и истинско изкуство. В предаването Радио Варна представя ви срещаме с един от българските майстори на лули, Георги Бояджиев, за да споделим историята на неговия път в занаята, материалите, които използва, и актуалните тенденции в производството на лули.

Георги Бояджиев, който е на 52 години, има над 20 години стаж като майстор-лулар. Първата си лула купува от будка на ул. "Витошка" в столицата. С времето започва да колекционира лули и открива, че се предлагат предварително подготвени блокчета за изработка. „Всичко започна от нищо,“ споделя той. Без формално образование в областта, майсторът развива своя занаят, като се учи сам на практиката в изработката на лули.

Когато става въпрос за материалите, най-често използваното дърво е брияр, което расте в Средиземноморието. Процесът на обработка на брияра е дълъг и изисква внимание, тъй като изкуственото сушене може да влоши качеството на дървесината. В допълнение, за изработката на лули се използват и други материали като акрил и ебонит (вулканизирана гума), които са особено важни за части като устието на лулата.

Майсторът предпочита класическите форми на лули, вдъхновени от английската и датската школа, известни със своето внимание към детайлите и функционалността. „Най-простите лули всъщност са най-трудни за изработка,“ споделя Геоги Бояджиев. Работата с лули изисква не само умения, но и разбиране на историята и културата, свързани с тях.

Въпреки че в миналото лулите са се свързвали с висок социален статус, днешната популярност на пушенето на лули е променлива. В Азия, например, лулите се считат за признак на изтънченост и образование. Георги Бояджиев сподели, че колекционирането на лули може да бъде начин на живот, особено за сериозните производители. Производството на лули не е лесно начинание. Майсторът произвежда между 20 и 40 лули на месец и е имал шанса да се запознае с колекционери от цял свят. За него, работата е не само хоби, а и бизнес, който изисква постоянство и умения за маркетинг. „В днешно време, информацията е много достъпна, което улеснява начинаещите,“ казва той.

Колекционери на лули показват над 200 вида в изложба във Варна

В България майсторите на лули са малко. Георги Бояджиев познава петима колеги, които работят в бранша, и въпреки че занаята може да се счита за конкурентен, те си помагат помежду си, обменят опит и съвети.

Трима са най-известните майстори на лули у нас. Това са Георги Тодоров - Гец от Сопот, д-р Десислав Гечев от Русе и Георги Бояджиев от София. Д-р Гечев има защитена докторантура на тема „Лули“ в Катедрата по „Промишлен дизайн“ към Русинския университет. Васил Тасев, който живее в Англия също прави първите си стъпки в изработката на такива лули.

Производството на лули е не само занаят, но и форма на изкуство, която изисква дълбоко разбиране на материалите и традициите. За майсторите, това е път, по който се стремят да усъвършенстват своите умения и да предадат на следващите поколения богатството на тази култура, споделя още Георги Бояджиев.