За опазването на полезащитните пояси горските стопанства трябва да получават субсидии като земеделците

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През последните пет години се наблюдава интензивен процес на съхнене на някои от основните дървесни видове, участващи в конструкцията на полезащитните пояси в Добруджа. До 2019г. съхнене при брястовете и американския ясен. След 2020г. масово изсъхване на планински и полски ясени. През 2023г. е констатирано при акациевите горски пояси, а от 2024г. започна да се развива процес на съхнене и по дъбовете – към момента най-силно са засегнати червеният дъб и церът.

Тези данни изнесе на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания” в средата на месеца експертът лесовъд инж. Радослав Радев, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа – България (WWF България), в партньорство с Югозападно Държавно предприятие. Експерти от седем европейски страни, сред които България, Гърция, Унгария и Румъния,обсъдиха важни въпроси, свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми и др.

Инж. Радев, който е и заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик, представи мерките, които прилагат стопанствата от област Добрич за възстановяване на тази линейна инфраструктура, която спомага за запазване на биоразнообразието в района , но и подчерта необходимостта от подпомагане запазването на това национално богатство, засегнато от климатичните промени, впоследствие от различни вредители. Със собствени средства и по проекти за горските е непосилно да се справят.

 „Ако има сериозна зима и снежна покривка, веднага ще падне популацията на основните вредители и ще се осигури добро влагозапасяване. Така част от поясите ще могат да се самовъзстановят, но там, където има необратими процеси, единственият вариант, който остава, е да бъдат подновени. Поясите заемат от 2 до 3 процента от общата площ на Добруджа, повишават плодородието с 10 до 30%. За всички съседни площи земеделците получават субсидии, а ние за тези 2-3 процента не получаваме никакви субсидии. Ако се получаваха субсидии за поясите като част от агролесовъдската система, каквато всъщност те са, тогава ние щяхме да се чувстваме много по-спокойнии свободни да можем да си вършим по-спокойно работата, а не да се чудим по какви проекти да намерим пари. Добруджа е с най-малка лесистостспрямо другите части на страната ни и със сигурност за всички е по-добре процентът да е по-голям“ – коментира инж. Радев.

"В ми­на­ло­то праш­ни­те бу­ри са би­ли не­що оби­чай­но и ако се­га поя­си­те не бъ­дат въз­ста­но­ве­ни, Жит­ни­ца­та на Бъл­га­рия от­но­во ще бъ­де из­пра­ве­на пред проб­ле­ма с от­вя­ва­не­то на чер­но­зе­ма в мо­ре­то и лип­са­та на как­ви­то и да е ус­ло­вия за зе­ме­де­лие", ка­те­го­ри­чен е инж. Ра­дос­лав Ра­дев.

Доказано е, че земеделските площи, защитени от горски пояси, увеличават реколтата с 15-35%; ерозията там е спряна; праховите частици намаляват, а замърсяването на въздуха намалява от 2 до 4 пъти.

Тези икономически ползи са измерими ипо-известни на широката общественост, но една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, където горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на дивите животни. И е изключително важно, че тези пояси осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният микроклимат на поясите, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие - подчертава още експертът.

Той е изчислил, че са нужни над 4000 ле­ва на декар за период от 4-5-6 години за съз­да­ва­не­то на 1 де­кар нов по­ле­за­щи­тен пояс, ка­то в су­ма­та вли­за раз­дро­бя­ва­не на ос­та­тъ­ци­те от сеч­та, фре­зо­ва­не с шре­дер, поч­во­под­го­тов­ка, за­ку­пу­ва­не на фи­дан­ки, за­ле­ся­ва­не, от­глеж­да­не и мн.др. В съ­що­то вре­ме при­хо­ди­те от дър­ве­си­на от съ­ща­та площ са най-много 926,40 ле­ва при ясе­на и 489,22 ле­ва при ака­ция­та. Спе­циа­лис­тът ко­мен­ти­ра пред учас­тни­ци­те във фо­ру­ма, че ня­ма как са­мо със сред­ства от из­съх­на­ли­те поя­си да бъ­дат съз­да­де­ни но­ви, ка­то то­ва е проб­лем не са­мо за сто­пан­ства­та в Доб­руд­жа, но и за всич­ки ос­та­на­ли.

"Кон­цеп­ция­та е, че дър­жав­ни­те гор­ски пред­прия­тия след­ва да пое­мат всич­ки раз­хо­ди по сто­па­нис­ва­не­то на го­ри­те, за смет­ка на при­хо­ди­те от дър­во­до­би­ва. Не мо­же и не тряб­ва дей­нос­ти­те по въз­ста­но­вя­ва­не на сис­те­ма­та от по­ле­за­щит­ни­те гор­ски поя­си да за­ви­сят от дър­во­до­би­ва, за­що­то то­ва ще до­ве­де до тях­но­то уни­що­жа­ва­не", категоричен е инж. Ра­дос­лав Ра­дев. Той до­пъл­ни, че част от из­съх­на­ли­те поя­си са за­ле­се­ни със сред­ства от проек­ти­те "Го­ри­те на Се­ве­роиз­то­ка" и "Зе­ми­те и го­ри­те на оре­ла" по прог­ра­ма LIFE на ЕС, но за да бъ­де въз­ста­но­ве­на мре­жа­та от важ­ни­те за зе­ме­де­лие­то и био­раз­нооб­ра­зие­то поя­си, е нуж­но да бъ­де про­ме­не­на ця­лос­тна­та по­ли­ти­ка, нор­ма­тив­на­та ба­за и фи­нан­си­ра­не­то на раз­лич­ни дей­нос­ти в сек­тор "Го­ри". Инж. Ра­дев по­со­чи, че ле­со­въ­ди от СИДП са нап­ра­ви­ли пред­ло­же­ния за про­мя­на в на­ред­би­те и очак­ват те да бъ­дат прие­ти.

"Въз­ста­но­вя­ва­не­то и под­дър­жа­не­то на поя­си­те е важ­но за всич­ки нас, за­ра­ди гло­бал­ни­те про­ме­ни в кли­ма­та", под­чер­та още инж. Ра­дев. Доб­руд­жа е об­ласт­та в Бъл­га­рия с най-мал­ка го­диш­на су­ма на ва­ле­жи­те, или под 500 лит­ра на квад­ра­тен ме­тър, последните години около 300-400л/м2 и то не по време на вегетацията. То­ва, в съ­че­та­ние с най-сил­ни­те вет­ро­ве в Бъл­га­рия, пра­ви Доб­руд­жа из­клю­чи­тел­но су­хо мяс­то. Ко­ли­чес­тво­то на ва­ле­жи­те в ра­йо­на е бли­зо до гор­на­та гра­ни­ца на по­лу­пус­ти­ни­те (200-400 лит­ра на кв. м го­диш­но), по­ра­ди кое­то по­ле­за­щит­ни­те поя­си са из­клю­чи­тел­но важ­ни за за­паз­ва­не на вла­га­та и пло­до­ро­дие­то и.