През последните пет години се наблюдава интензивен процес на съхнене на някои от основните дървесни видове, участващи в конструкцията на полезащитните пояси в Добруджа. До 2019г. съхнене при брястовете и американския ясен. След 2020г. масово изсъхване на планински и полски ясени. През 2023г. е констатирано при акациевите горски пояси, а от 2024г. започна да се развива процес на съхнене и по дъбовете – към момента най-силно са засегнати червеният дъб и церът.
Тези данни изнесе на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания” в средата на месеца експертът лесовъд инж. Радослав Радев, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа – България (WWF България), в партньорство с Югозападно Държавно предприятие. Експерти от седем европейски страни, сред които България, Гърция, Унгария и Румъния,обсъдиха важни въпроси, свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми и др.
Инж. Радев, който е и заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик, представи мерките, които прилагат стопанствата от област Добрич за възстановяване на тази линейна инфраструктура, която спомага за запазване на биоразнообразието в района , но и подчерта необходимостта от подпомагане запазването на това национално богатство, засегнато от климатичните промени, впоследствие от различни вредители. Със собствени средства и по проекти за горските е непосилно да се справят.
„Ако има сериозна зима и снежна покривка, веднага ще падне популацията на основните вредители и ще се осигури добро влагозапасяване. Така част от поясите ще могат да се самовъзстановят, но там, където има необратими процеси, единственият вариант, който остава, е да бъдат подновени. Поясите заемат от 2 до 3 процента от общата площ на Добруджа, повишават плодородието с 10 до 30%. За всички съседни площи земеделците получават субсидии, а ние за тези 2-3 процента не получаваме никакви субсидии. Ако се получаваха субсидии за поясите като част от агролесовъдската система, каквато всъщност те са, тогава ние щяхме да се чувстваме много по-спокойнии свободни да можем да си вършим по-спокойно работата, а не да се чудим по какви проекти да намерим пари. Добруджа е с най-малка лесистостспрямо другите части на страната ни и със сигурност за всички е по-добре процентът да е по-голям“ – коментира инж. Радев.
"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, Житницата на България отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен е инж. Радослав Радев.
Доказано е, че земеделските площи, защитени от горски пояси, увеличават реколтата с 15-35%; ерозията там е спряна; праховите частици намаляват, а замърсяването на въздуха намалява от 2 до 4 пъти.
Тези икономически ползи са измерими ипо-известни на широката общественост, но една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, където горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на дивите животни. И е изключително важно, че тези пояси осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният микроклимат на поясите, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие - подчертава още експертът.
Той е изчислил, че са нужни над 4000 лева на декар за период от 4-5-6 години за създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са най-много 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Специалистът коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали.
"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", категоричен е инж. Радослав Радев. Той допълни, че част от изсъхналите пояси са залесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси, е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев посочи, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.
"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", подчерта още инж. Радев. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или под 500 литра на квадратен метър, последните години около 300-400л/м2 и то не по време на вегетацията. Това, в съчетание с най-силните ветрове в България, прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на кв. м годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието и.
Чуйте репортажа на Албена Иванова в звуковия файл в началото на публикацията.Камерите на тол-системата ще отчитат средна скорост и ще засичат движението в аварийните ленти на автомагистралите, приеха окончателно народните представители с гласуваните промени в Закона за движение по пътищата, предаде БНР. Увеличават се и глобите при превишаване на скоростта на движение и се въвежда регулация за електрическите тротинетки...
"Долу ръцете от Варна, долу ръцете от България", подчерта той, след което допълни: "Добрата новина е, че София е с Варна, България е с Варна, Европа е с Варна, целият свят ще бъде с Варна". Пред протестиращите говориха заместник-кметове от екипа на Благомир Коцев, както и адвокат Димитър Филипов, който призова хората да присъстват..
Малкият басейн на Плувен комплекс „Приморски“ е затворен за три дни – 23, 24 и 25 юли - по заповед на Регионалната здравна инспекция във Варна, съобщиха от Общинското предприятие „Спорт-Варна“. Взети са нови проби от водата и се очаква басейнът да бъде отворен за посетители на 26 юли (събота). Децата, включени в програмата за начално обучение по..
Системата за купуване на билети за градския транспорт във Варна временно не работи. Съобщение в приложението дава информация, че се очаква възстановяването ѝ до 21 часа днес. Онлайн услугата е недостъпна от сутринта, видя репортер на Радио Варна. Към 10 часа днес съобщението, което излизаше на пътниците, опитващи се да си купят билет онлайн,..
Над 10 автомобила изгоряха в Свети Влас при пожар, тръгнал от сухи треви. Към момента огънят е локализиран, предаде БНР-Бургас. Четири минути след 16 часа е получен сигнал за пожар в сухи треви в имот, който се намира до кръговото кръстовище на Свети Влас. Изпратен е екип на пожарната в Несебър, съобщи директорът на Регионалната..
Безводието в Община Аврен беше повод за извънредна среща, поискана от кмета на Аврен Емануил Манолов, с екипа на областния управител и със заместник-управителя на ВиК-Варна Яна Маринова. В срещата участие взе и представител на Държавно горско стопанство-Суворово. В търсене на разрешение, което може да преодолее въвеждането на воден режим в района, беше..
Министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди незабавна проверка по случая със смъртта на 11-месечно бебе от Поморие. Момченцето е прието по спешност в реанимацията на Областната болница в Бургас на 19 юли. По непотвърдена информация то е било с повишена температура и тежка отпадналост. 3 дни лекарите са се борили за живота му. От..