Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експерти:

За опазването на полезащитните пояси горските стопанства трябва да получават субсидии като земеделците



През последните пет години се наблюдава интензивен процес на съхнене на някои от основните дървесни видове, участващи в конструкцията на полезащитните пояси в Добруджа. До 2019г. съхнене при брястовете и американския ясен. След 2020г. масово изсъхване на планински и полски ясени. През 2023г. е констатирано при акациевите горски пояси, а от 2024г. започна да се развива процес на съхнене и по дъбовете – към момента най-силно са засегнати червеният дъб и церът.

Тези данни изнесе на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания” в средата на месеца експертът лесовъд инж. Радослав Радев, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа – България (WWF България), в партньорство с Югозападно Държавно предприятие. Експерти от седем европейски страни, сред които България, Гърция, Унгария и Румъния,обсъдиха важни въпроси, свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми и др.

Инж. Радев, който е и заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик, представи мерките, които прилагат стопанствата от област Добрич за възстановяване на тази линейна инфраструктура, която спомага за запазване на биоразнообразието в района , но и подчерта необходимостта от подпомагане запазването на това национално богатство, засегнато от климатичните промени, впоследствие от различни вредители. Със собствени средства и по проекти за горските е непосилно да се справят.

 „Ако има сериозна зима и снежна покривка, веднага ще падне популацията на основните вредители и ще се осигури добро влагозапасяване. Така част от поясите ще могат да се самовъзстановят, но там, където има необратими процеси, единственият вариант, който остава, е да бъдат подновени. Поясите заемат от 2 до 3 процента от общата площ на Добруджа, повишават плодородието с 10 до 30%. За всички съседни площи земеделците получават субсидии, а ние за тези 2-3 процента не получаваме никакви субсидии. Ако се получаваха субсидии за поясите като част от агролесовъдската система, каквато всъщност те са, тогава ние щяхме да се чувстваме много по-спокойнии свободни да можем да си вършим по-спокойно работата, а не да се чудим по какви проекти да намерим пари. Добруджа е с най-малка лесистостспрямо другите части на страната ни и със сигурност за всички е по-добре процентът да е по-голям“ – коментира инж. Радев.

"В ми­на­ло­то праш­ни­те бу­ри са би­ли не­що оби­чай­но и ако се­га поя­си­те не бъ­дат въз­ста­но­ве­ни, Жит­ни­ца­та на Бъл­га­рия от­но­во ще бъ­де из­пра­ве­на пред проб­ле­ма с от­вя­ва­не­то на чер­но­зе­ма в мо­ре­то и лип­са­та на как­ви­то и да е ус­ло­вия за зе­ме­де­лие", ка­те­го­ри­чен е инж. Ра­дос­лав Ра­дев.

Доказано е, че земеделските площи, защитени от горски пояси, увеличават реколтата с 15-35%; ерозията там е спряна; праховите частици намаляват, а замърсяването на въздуха намалява от 2 до 4 пъти.

Тези икономически ползи са измерими ипо-известни на широката общественост, но една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, където горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на дивите животни. И е изключително важно, че тези пояси осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният микроклимат на поясите, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие - подчертава още експертът.

Той е изчислил, че са нужни над 4000 ле­ва на декар за период от 4-5-6 години за съз­да­ва­не­то на 1 де­кар нов по­ле­за­щи­тен пояс, ка­то в су­ма­та вли­за раз­дро­бя­ва­не на ос­та­тъ­ци­те от сеч­та, фре­зо­ва­не с шре­дер, поч­во­под­го­тов­ка, за­ку­пу­ва­не на фи­дан­ки, за­ле­ся­ва­не, от­глеж­да­не и мн.др. В съ­що­то вре­ме при­хо­ди­те от дър­ве­си­на от съ­ща­та площ са най-много 926,40 ле­ва при ясе­на и 489,22 ле­ва при ака­ция­та. Спе­циа­лис­тът ко­мен­ти­ра пред учас­тни­ци­те във фо­ру­ма, че ня­ма как са­мо със сред­ства от из­съх­на­ли­те поя­си да бъ­дат съз­да­де­ни но­ви, ка­то то­ва е проб­лем не са­мо за сто­пан­ства­та в Доб­руд­жа, но и за всич­ки ос­та­на­ли.

"Кон­цеп­ция­та е, че дър­жав­ни­те гор­ски пред­прия­тия след­ва да пое­мат всич­ки раз­хо­ди по сто­па­нис­ва­не­то на го­ри­те, за смет­ка на при­хо­ди­те от дър­во­до­би­ва. Не мо­же и не тряб­ва дей­нос­ти­те по въз­ста­но­вя­ва­не на сис­те­ма­та от по­ле­за­щит­ни­те гор­ски поя­си да за­ви­сят от дър­во­до­би­ва, за­що­то то­ва ще до­ве­де до тях­но­то уни­що­жа­ва­не", категоричен е инж. Ра­дос­лав Ра­дев. Той до­пъл­ни, че част от из­съх­на­ли­те поя­си са за­ле­се­ни със сред­ства от проек­ти­те "Го­ри­те на Се­ве­роиз­то­ка" и "Зе­ми­те и го­ри­те на оре­ла" по прог­ра­ма LIFE на ЕС, но за да бъ­де въз­ста­но­ве­на мре­жа­та от важ­ни­те за зе­ме­де­лие­то и био­раз­нооб­ра­зие­то поя­си, е нуж­но да бъ­де про­ме­не­на ця­лос­тна­та по­ли­ти­ка, нор­ма­тив­на­та ба­за и фи­нан­си­ра­не­то на раз­лич­ни дей­нос­ти в сек­тор "Го­ри". Инж. Ра­дев по­со­чи, че ле­со­въ­ди от СИДП са нап­ра­ви­ли пред­ло­же­ния за про­мя­на в на­ред­би­те и очак­ват те да бъ­дат прие­ти.

"Въз­ста­но­вя­ва­не­то и под­дър­жа­не­то на поя­си­те е важ­но за всич­ки нас, за­ра­ди гло­бал­ни­те про­ме­ни в кли­ма­та", под­чер­та още инж. Ра­дев. Доб­руд­жа е об­ласт­та в Бъл­га­рия с най-мал­ка го­диш­на су­ма на ва­ле­жи­те, или под 500 лит­ра на квад­ра­тен ме­тър, последните години около 300-400л/м2 и то не по време на вегетацията. То­ва, в съ­че­та­ние с най-сил­ни­те вет­ро­ве в Бъл­га­рия, пра­ви Доб­руд­жа из­клю­чи­тел­но су­хо мяс­то. Ко­ли­чес­тво­то на ва­ле­жи­те в ра­йо­на е бли­зо до гор­на­та гра­ни­ца на по­лу­пус­ти­ни­те (200-400 лит­ра на кв. м го­диш­но), по­ра­ди кое­то по­ле­за­щит­ни­те поя­си са из­клю­чи­тел­но важ­ни за за­паз­ва­не на вла­га­та и пло­до­ро­дие­то и.

Чуйте репортажа на Албена Иванова в звуковия файл в началото на публикацията.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Близо 400 кг марихуана задържаха при акция на ГДБОП в Сливен

Близо 400 кг марихуана са задържани при специализирана операция на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност",  съобщава БНР.  Акцията е проведена под ръководството на Окръжната прокуратура в Сливен.  Количеството е открито в микробус и склад,

публикувано на 25.07.25 в 14:46

Очаква се президентът и патриархът да са част от следващата експедиция на НИК "Св. св. Кирил и Методий"

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" ще отплава за поредната експедиция до Антарктида в началото на ноември, а на борда се очаква да присъстват държавният глава Румен Радев и Негово Светейшество Патриарх Даниил. Т ова съобщи  във Варна проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт, преди началото на..

публикувано на 25.07.25 в 13:10
архив

Свлачище "Свилоза" край Балчик е опасно, чакат се указания за действия и средства за укрепване

Балчик определено се свлича и затова е подготвен видеоматериал, който да послужи пред държавните органи за подпомагане. Такава е констатацията на комисията, която направи оглед на свлачищата на 18 юли. В нея влизат специалисти на Община Балчик, Геозащита – Варна, ВиК и Пожарна безопасност и защита на населението, уточни заместник – кметът по..

публикувано на 25.07.25 в 12:03

Проверяват ДГ "Приказка", където 39 деца са със стомашно неразположение

На всички деца, които тази седмица са посещавали ДГ №39 „Приказка" в квартал „Владислав Варненчик“, както и на целия персонал на детската градина ще бъдат назначени микробиологични изследвания за възможните причинители на стомашно-чревни неразположение. Това съобщиха от общинската дирекция „Здравеопазване“ по повод случая от четвъртък – 24 юли, когато..

публикувано на 25.07.25 в 11:12

Доц. Мая Иванова: Трябва да продължат да се откриват повече авиолинии до Българското Черноморие

Нискотарифните компании трябва да се стимулират в това да продължават да откриват повече линии до Българското Черноморие, за да може да се поддържа достъпността до всяка една дестинация. Това коментира за Радио Варна д оц. Мая Иванова Висшето училище по мениджмънт. По думите ѝ Северното и Южното Черноморие могат да бъдат обединени в една обща..

публикувано на 25.07.25 в 11:03

Катастрофа след кръговото на "Почивка" предизвика задръстване в района

Катастрофа е възникнала в района на кръговото кръстовище на "Почивка" във Варна. Три коли са се сблъскали до светофара на бул. "Княз Борис I", видя репортер на Радио Варна.  Задръстването е до бензиностанцията на местността Евксиновград.  На място има екипи на Областната дирекция на МВР. 

публикувано на 25.07.25 в 10:14

Възстановиха телефонните линии във Варненска област

Абонатите на А1 във Варненска област отново могат да извършват повиквания от стационарните телефони.  Припомням, че тази сутрин услугата беше спряна за неопределено време поради обща авария.  За няколко часа не бяха възможни входящи и изходящи обаждания.  Нямаше връзка с ефирните телефони и с редакцията на Радио Варна.

обновено на 25.07.25 в 09:52