През последните пет години се наблюдава интензивен процес на съхнене на някои от основните дървесни видове, участващи в конструкцията на полезащитните пояси в Добруджа. До 2019г. съхнене при брястовете и американския ясен. След 2020г. масово изсъхване на планински и полски ясени. През 2023г. е констатирано при акациевите горски пояси, а от 2024г. започна да се развива процес на съхнене и по дъбовете – към момента най-силно са засегнати червеният дъб и церът.
Тези данни изнесе на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания” в средата на месеца експертът лесовъд инж. Радослав Радев, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа – България (WWF България), в партньорство с Югозападно Държавно предприятие. Експерти от седем европейски страни, сред които България, Гърция, Унгария и Румъния,обсъдиха важни въпроси, свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми и др.
Инж. Радев, който е и заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик, представи мерките, които прилагат стопанствата от област Добрич за възстановяване на тази линейна инфраструктура, която спомага за запазване на биоразнообразието в района , но и подчерта необходимостта от подпомагане запазването на това национално богатство, засегнато от климатичните промени, впоследствие от различни вредители. Със собствени средства и по проекти за горските е непосилно да се справят.
„Ако има сериозна зима и снежна покривка, веднага ще падне популацията на основните вредители и ще се осигури добро влагозапасяване. Така част от поясите ще могат да се самовъзстановят, но там, където има необратими процеси, единственият вариант, който остава, е да бъдат подновени. Поясите заемат от 2 до 3 процента от общата площ на Добруджа, повишават плодородието с 10 до 30%. За всички съседни площи земеделците получават субсидии, а ние за тези 2-3 процента не получаваме никакви субсидии. Ако се получаваха субсидии за поясите като част от агролесовъдската система, каквато всъщност те са, тогава ние щяхме да се чувстваме много по-спокойнии свободни да можем да си вършим по-спокойно работата, а не да се чудим по какви проекти да намерим пари. Добруджа е с най-малка лесистостспрямо другите части на страната ни и със сигурност за всички е по-добре процентът да е по-голям“ – коментира инж. Радев.
"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, Житницата на България отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен е инж. Радослав Радев.
Доказано е, че земеделските площи, защитени от горски пояси, увеличават реколтата с 15-35%; ерозията там е спряна; праховите частици намаляват, а замърсяването на въздуха намалява от 2 до 4 пъти.
Тези икономически ползи са измерими ипо-известни на широката общественост, но една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, където горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на дивите животни. И е изключително важно, че тези пояси осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният микроклимат на поясите, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие - подчертава още експертът.
Той е изчислил, че са нужни над 4000 лева на декар за период от 4-5-6 години за създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са най-много 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Специалистът коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали.
"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", категоричен е инж. Радослав Радев. Той допълни, че част от изсъхналите пояси са залесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси, е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев посочи, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.
"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", подчерта още инж. Радев. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или под 500 литра на квадратен метър, последните години около 300-400л/м2 и то не по време на вегетацията. Това, в съчетание с най-силните ветрове в България, прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на кв. м годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието и.
Чуйте репортажа на Албена Иванова в звуковия файл в началото на публикацията.Близо 400 кг марихуана са задържани при специализирана операция на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", съобщава БНР. Акцията е проведена под ръководството на Окръжната прокуратура в Сливен. Количеството е открито в микробус и склад,
Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" ще отплава за поредната експедиция до Антарктида в началото на ноември, а на борда се очаква да присъстват държавният глава Румен Радев и Негово Светейшество Патриарх Даниил. Т ова съобщи във Варна проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт, преди началото на..
Балчик определено се свлича и затова е подготвен видеоматериал, който да послужи пред държавните органи за подпомагане. Такава е констатацията на комисията, която направи оглед на свлачищата на 18 юли. В нея влизат специалисти на Община Балчик, Геозащита – Варна, ВиК и Пожарна безопасност и защита на населението, уточни заместник – кметът по..
На всички деца, които тази седмица са посещавали ДГ №39 „Приказка" в квартал „Владислав Варненчик“, както и на целия персонал на детската градина ще бъдат назначени микробиологични изследвания за възможните причинители на стомашно-чревни неразположение. Това съобщиха от общинската дирекция „Здравеопазване“ по повод случая от четвъртък – 24 юли, когато..
Нискотарифните компании трябва да се стимулират в това да продължават да откриват повече линии до Българското Черноморие, за да може да се поддържа достъпността до всяка една дестинация. Това коментира за Радио Варна д оц. Мая Иванова Висшето училище по мениджмънт. По думите ѝ Северното и Южното Черноморие могат да бъдат обединени в една обща..
Катастрофа е възникнала в района на кръговото кръстовище на "Почивка" във Варна. Три коли са се сблъскали до светофара на бул. "Княз Борис I", видя репортер на Радио Варна. Задръстването е до бензиностанцията на местността Евксиновград. На място има екипи на Областната дирекция на МВР.
Абонатите на А1 във Варненска област отново могат да извършват повиквания от стационарните телефони. Припомням, че тази сутрин услугата беше спряна за неопределено време поради обща авария. За няколко часа не бяха възможни входящи и изходящи обаждания. Нямаше връзка с ефирните телефони и с редакцията на Радио Варна.