Лесна работа: В опаковка и с панделка

Малко досаден е този сюжет с изборите, но няма как да го заобиколим - случва ни се, при това все по-често, отколкото е необходимо. Партии отскачат до салона за разкрасяване. Там ги гримират, оформят прическите, лепват малко силикон - за повече привлекателност и надеждност.

После думите. Те са ясни. Посланието е еднакво навсякъде по света.

„Нужда от нов начин на мислене, нова енергия, нови идеи и цели, вълнуващи предизвикателства и... най-доброто, което може да бъде направено“.

Няма да се увличам в подробности. Всеки знае какво се говори и колко обещаващо звучи то. Който иска детайлна справка, горещо препоръчвам книгата на Майкъл Добс „Къща от карти“. Времето и географията не са променили големите амбиции и отчаяното гонене на успеха.

А какво се случва тук и сега? Живеем на невероятно и много красиво място. С още малко усилия в правилната посока животът в него може да тече изключително леко и приятно, но нещата не винаги се случват по най-добрия начин. Понякога точно обратното: част от тях се осъществяват по труден, заобиколен, на моменти дори мъчителен път... Обикновено сме наясно с причините, но мина време, претръпнахме, свикнахме, приехме, продължаваме напред. В края на краищата можем да вдигнем рамене и с въздишка да отбележим: „Не подкрепям никого“, а после да продължим деня, новата седмица, стария живот. Ние просто продължаваме. Участниците в спектакъла да му мислят, че и за тях става все по-трудно да се доказват. Вече не сме така доверчиви. Имаме опит. Преди чакахме чудото. Вместо него всеки път се явяваше неволята. Явно успя да ни научи. Сега сме оставили чудесата в приказките, където им е мястото, а ние си живеем реалния живот. Какъвто – такъв. Колкото – толкова.

„Не подкрепям никого“ е изказване. Дава възможност напрежението да избие по най-безопасния начин. Междувременно реалният живот неусетно минава. Избори след избори, очакване след очакване, разочарование след разочарование...

Последният сюжет беше досаден. Е, интересно припламнаха искри, свързани с лъжите на някои от кандидатите да ни представляват. Всъщност поправете ме, ако греша, но лъжата е нещо, без което пейзажът доста би се оголил.

Съвременното общество отдавна е надскочило истината и ежеминутно я разтяга като ластик по различни причини и в разнообразни варианти, така че не е зашеметяваща новина, че някой и друг кандидат ни праща за щастливо бъдеще в склада със зеления хайвер.

Проучвания сочат, че за един ден биваме излъгани от 10 до 200 пъти. Това, че някой го прави от избираемо място, е незначителна подробност в океана от лъжи, в който непрекъснато се давим. Методът дори е похвален: вместо да повтаря заблудата, докато я превърне в нещо общоприето, човекът я оформя красиво, опакова я, слага й червена панделка и я пуска да лети свободно по широкия бял свят. И тръгва лъжата, блестяща и красива, да привлича като магнит нищо неподозиращи доверчиви хора.

Според Памела Майер – известен експерт по лъжата, последната може да има еволюционно значение и колкото по-интелигентен е даден вид, толкова по-склонен е да мами и заблуждава.

Не че е успокоение...

Добре. Затваряме сюжет, който с времето стана досаден и изтощаващ. И продължаваме напред. Аз обаче вярвам, че след две, три, пет, десет години всичко ще бъде различно, защото идват поколения, които вярват в добри и смислени каузи, виждам как се стараят да изчистят живота от лъжите, да влеят в него енергия и почтеност и да постигат напредък. И така ще бъде.

Автор: Даниела Иванова