Иновативен проект представя античния храм на Кибела

Как завърши 15-ият археологически сезон съвместно между Исторически музей – Балчик и СУ „Св. Климент Охридски“ Късноантичната и ранносредновековна крепост в кв. "Хоризонт" в Белия град ни разказва директорът на музея Радостина Енчева, която е и заместник научен ръководител заедно с ръководителите от Алма матер д-р Румяна Колева и д-р Чавдар Кирилов.

Крепостта с площ около 110 декара е една от най-големите, строени някога в днешните български земи и най-голямата, издигната в напредналата Късна античност (епохата, обхващаща времето между края на III и началото на VII в.).

От 2009 г. насам, благодарение на сътрудничеството, се провежда и учебната практика по средновековна археология на студентите трети курс на специалност археология на Университета. За поредна година те се финансират от програмата на Министерство на културата за целево подпомагане на теренните археологически проучвания в България.

По повод 15 години от съвместното сътрудничество на балчишкия музей със Софийския университет се планира издаването на книжно тяло с резултатите от проучванията, насочено към масовата публика.

„Тази година сезонът не беше сред най-хубавите за нас, защото случихме на лошо време и нямаше възможност да се проучва. За краткия период на разкопките през септември, продължение на миналогодишната работа върху терена до западната порта, попаднахме на находки, които не са атрактивни за дадения период – ножчета, катарами, много фрагментирана керамика. Всичко, което е открито за тези 15 години на крепостта, се намира в Исторически музей – Балчик. Атрактивните златни монети на византийския император Никифор Фока от 10 век са експонирани в музея“ – обясни Енчева.

През декември ще бъде представен пред посетителите реализираният с финансовата подкрепа на Министерството на културата проект "Виртуална реалност Храмът на Понтийската майка на боговете – Кибела“ – съобщи директорът на музея в Белия град в отговор на въпроса експонирано ли е подобаващо културно-историческото ни наследство.

Става въпрос за иновативното представяне на Храма на Кибела от Дионисополис, което да връща посетителите към времената, когато е функционирало светилището, определяно от археолозите като "откритието на века".

„Ние следваме всички модерни тенденции що се отнася до технологиите и представяме по един нов начин храма. Защото туристите идват, виждат оригиналите, но на тях те нищо не им говорят, защото са на парче. А посредством виар очилата, които направихме, те ще могат да видят храма, интериора му и различни ритуали, извършвани в него“ – разказа Енчева.

Виртуалната реалност е част от образователните програми на Исторически музей-Балчик, насочена към подрастващите.

„По същия проект направихме тъч скрийн за децата. Чрез него могат да гледат филмите, свързани с културно-историческото ни наследство, а след това чрез въпроси сами да го подредят. Наличен е и макет, който децата да наредят като конструктор" - уточни директорът.

  За съжаление, вече 17-а година най-добре запазеният елинистически храм на богинята Кибела на Балканския полуостров остава в дупката, където беше открит случайно при изкоп за строеж през 2007. Намерените надписи и мраморни пластики са изключително важни културни ценности, отразяващи обществения, религиозен и политически живот в Дионисополис в периода III в. пр. Хр. - IV в. сл. Хр.

Музейните служители в Балчик очакват одобрението на още два свои проекта, свързани с експозицията и историята на Белия град – за въвеждане на добавена реалност за първите разкопки, проведени в Балчик – откритата гробница на римски лекар жрец в Дионисопол от 2 век сл. Христа, находките от които се намират в РИМ – Варна.

„В момента хората виждат макета на гробницата при нас. При финансиране на тази идея се надяват да могат да видят и как е изглеждала самата гробница и какво е намерено в нея“ – уточни директорът на музея, че това се предвижда и за други знакови места в града.

В бъдеще време, но близко, уредниците се надяват да бъде завършен един голям проект. „Много ни се иска нещо, което сме започнали с колеги от Софийския университет и РИМ – Варна, да напишем и историята на нашия град, което е един доста обемен труд, който налага включването на различни специалисти“ – отбеляза още директорът на ИМ - Балчик.

Чуйте повече в репортажа на Албена Иванова.