Под мотото „Морето“ Художествената галерия в Добрич подреди изложба от своя фонд. В нея са събрани творби на четирима художници, които принадлежат към различни поколения. Родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения.
През 2024 г. честваме годишнини на художници със забележителен принос в българското изкуство – Атанас Попов (1894-1980), Христо Каварналиев (1894-1951), Георги Баев (1924-2007), Никола М. Даскалов (1924-2001). Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.
През 1934 г. Христо Каварналиев (роден през 1894 г. във Варна), получава голямо признание в луксозното издание по повод 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна (1929).
Атанас Попов, роден през 1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до 1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и Факултета по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална трупа „Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който е дългогодишен директор, постановчик и сценограф. През 1929 г. сп. „Добруджански преглед“ публикува обзор на уредените през годината изложби, където за участието на А. Попов се казва: „У А. Попов всяка картина е старателно разработена и завършена. Всичко е изживяно и вярно предадено… За А. Попов имаме всички данни да вярваме, че в скоро време ще заговорят за него някои от най-големите парижки художествени списания…"
За родения в Бургас през 1924 г. Георги Баев - Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето – синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш някой току-що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията, която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983 г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от 200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото „Обикновен фашизъм“.
Никола М. Даскалов е роден през 1924 г. във Варна. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" в годините от 1944 г. до 1948 г. Живописец, приложник, художник- изпълнител в Българска кинематография - отдел „Мултипликация". От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна просвета“. Художник и главен художник в сп. "Българска фотография" (1957-1972) с прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна, Тервел, Бургас, Исторически музей - Балчик, Художествена галерия - Балчик, Музей на медицината - Варна. Работи в жанровете на пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света” (Ванко Урумов – от откриване на изложбата на Н. Даскалов в Добрич, 1995 г.)
Изложбата може да бъде видяна до средата на декември.
За експозиция разказва Милена Алджабари – главен уредник в Художествената галерия в Добрич. Разговор на Светлана Вълкова:
Валидират пощенска марка с лика на Добри Христов (1875-1941) по случай 150 години от рождението му, съобщават от пресцентъра на ТМПЦ – Държавна опера Варна Марката е израз на почит към бележития варненец, музикален педагог, критик, композитор и академик с огромен принос за развитието на българската музика и българската музикална култура в първите две..
Спектакълът "МУА У ТУПАН", обявен за днес, 12 ноември, 19:00, Сцена Филиал на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, не може да се състои по технически причини. Билетите, закупени за 12.11.25, важат без презаверка за 12.12.25, 19:00, Сцена Филиал. При невъзможност да гледат "МУА У ТУПАН" на 12.12.25, зрителите могат да презаверят билетите си за..
Учебният музей при Регионален исторически музей – Варна организира беседи по повод годишнината от "Битката при Варна" Беседите са подходящи за организирани групи ученици от VIII до X клас и ще се провеждат от 11 до 14 ноември, с начален час 14:00. За участие е необходимо предварително записване на телефон 052 681 060 (Учебен музей при РИМ – Варна).
"Замислена вода" се нарича изложбата, която може да бъде видяна до 21 ноември във варненската „Галерия33“. Събитието е част от Есенния сезон на изкуствата в морската столица. Експозицията включва 30-тина живописни произведения, рисувани последните четири години от художника Николай Петров. Ваня Славова разгледа вече големите..
Днес от 14.00ч Исторически музей Балчик представя книгата на Георги Казанджиев „Народният съд в град Добрич (21.II. – 8.III.1945 г.)“ . Тя е детайлно документално изследване, посветено на един от най-травматичните периоди в новата история на Добруджа – дейността на така наречения Народен съд. Авторът представя този процес не като акт на правосъдие, а..
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска „Къси разкази“. Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники. Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан..
Библиотека "Галактика" е легендарна българска издателска поредица за научнофантастична литература. Тя започва през 1979 година от издателство "Георги Бакалов". Създадена е по инициатива на преводача Милан Асадуров и предлага преводи на много чуждестранни автори, включително Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин и Робърт Силвърбърг. И е била много..