Под мотото „Морето“ Художествената галерия в Добрич подреди изложба от своя фонд. В нея са събрани творби на четирима художници, които принадлежат към различни поколения. Родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения.
През 2024 г. честваме годишнини на художници със забележителен принос в българското изкуство – Атанас Попов (1894-1980), Христо Каварналиев (1894-1951), Георги Баев (1924-2007), Никола М. Даскалов (1924-2001). Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.
През 1934 г. Христо Каварналиев (роден през 1894 г. във Варна), получава голямо признание в луксозното издание по повод 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна (1929).
Атанас Попов, роден през 1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до 1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и Факултета по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална трупа „Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който е дългогодишен директор, постановчик и сценограф. През 1929 г. сп. „Добруджански преглед“ публикува обзор на уредените през годината изложби, където за участието на А. Попов се казва: „У А. Попов всяка картина е старателно разработена и завършена. Всичко е изживяно и вярно предадено… За А. Попов имаме всички данни да вярваме, че в скоро време ще заговорят за него някои от най-големите парижки художествени списания…"
За родения в Бургас през 1924 г. Георги Баев - Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето – синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш някой току-що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията, която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983 г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от 200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото „Обикновен фашизъм“.
Никола М. Даскалов е роден през 1924 г. във Варна. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" в годините от 1944 г. до 1948 г. Живописец, приложник, художник- изпълнител в Българска кинематография - отдел „Мултипликация". От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна просвета“. Художник и главен художник в сп. "Българска фотография" (1957-1972) с прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна, Тервел, Бургас, Исторически музей - Балчик, Художествена галерия - Балчик, Музей на медицината - Варна. Работи в жанровете на пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света” (Ванко Урумов – от откриване на изложбата на Н. Даскалов в Добрич, 1995 г.)
Изложбата може да бъде видяна до средата на декември.
За експозиция разказва Милена Алджабари – главен уредник в Художествената галерия в Добрич. Разговор на Светлана Вълкова:
Шестото издание на фестивала „Събрали ми се, наиграли в Добруджа” се провежда в Драматичен театър “Йордан Йовков” в Добрич. Събитието е организирано от Фондация за фолклорно танцово изкуство „Александър Александров” под патронажа на кмета на Община Добрич Йордан Йорданов. С дефиле от градски парк “Свети Георги” участниците се отправиха към..
На 4 октомври, събота, в Музея на Възраждането Милена Крумова ще представи своя сборник с разкази „Синхрон“. Замисляли ли сте се колко е важен синхронът? В отношенията между хората, в работата, в природата… Той носи удовлетворение, хармония, радост. Но и често е трудно постижим. Милена Крумова е родена в гр. Кюстендил. Работи като преподавател..
Усмивката е щастие, което се намира точно под носа ти. Това коментира за предаването "Новият ден" по Радио Варна Албена Станева, инструктор по йога на смеха, в Международния ден на усмивката - 3 октомври. Станева споделя, че открива йогата на смеха след дълъг период в живота си, в който не се е усмихвала. Всеки ден минаваше в рутина –..
Между Нидерландия, Китай и България, между концепциите на Изтока и Запада и зад стоическите възгледи на античния философ Епиктет. Някъде там откриваме художника Петър Лазаров. Но можем и лично да се срещнем с него - втората му самостоятелна изложба във варненската галерия "A&G Art Meeting". Този път Петър лазаров представя графики..
„В прегръдката на Източни и Западни Родопи, Ардинският регион е обвит в мистерията на митове и легенди от незапомнени времена. Тук Арда не просто тече — тя разказва. В нейните меандри се оглеждат хилядолетия, изписани по бреговете ѝ от ръката на времето. Тук, където водата се огъва в съвършена дъга, легенди предават, че реката пази портата към стари..
На 7 октомври ще се навършат 20 години от убийството на руската журналистка Анна Политковская. На 7 октомври в Стара Загора ще бъде поставен спектакълът "Анна непоправимата" като част от първия P.S. Фестивал за Литература - 19:00 часа в Салона на Куклен театър Стара Загора. В основата на постанолката е пиесата на италианския журналист и драматург Стефано..
През октомври 2025 България ще бъде домакин на международен културен проект, който събира на една сцена утвърдени европейски етно изпълнители. „Европейска етно музика идва в България 2025“, организиран от Фондация „Метаарт“, ще представи съвременното лице на етно музиката – там, където се срещат традицията и модерността. Участници: Multumult..