Лесна работа: Като живота в нас и наоколо

Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото начало. Жалко, че вече не можем да мислим и казваме "до следващото ново начало", без да се включи лампичката на политическите асоциации.

Ноември беше емоционален. Както винаги, започна с мисъл за будните, светли хора, отдадени на каузи и опитващи се да показват пътя на развитието и доброто бъдеще.

И по утвърдена през последните години рецепта, още с ноемврийската закуска, дойде горчивото, свръхгорчиво кафе. Очакването за палачинки с кленов сироп или пелмени със сметана беше залято със сюрпризиращи нови рецепти за кюнефе и кадаиф. И докато хора парламентарно протягаха лакоми ръце, още на закуска вместо да ухае на прясно препечени филийки, миришеше на провал, обилно полят със старо, горчиво кафе. Да. И лекета. По покривката... Вие какво си помислихте?

Така потегли ноември и не ни остави друг избор, освен колебанията между поредното разочарование в обществен план и поредното очарование колко красота рисува природата на границата между спокойствието на жълто-червения листопад и трогателната прелест на снега.

Още малко ноември. Още малко почивка след приключенията на циганското лято. Един автор, когото харесвам - Жоел Дикер, нарича приключенията ваканциите на живота. Силно, нали? Още малко ноември. Още малко покой между две житейски ваканции - в лично и в природно отношение. В обществен план отново следваме законите на баланса: природата ни дарява приятни моменти, а политическият живот шокиращо се тресе. Не че нещо..., но в името на баланса. И след всички емоционални сценки, на които се нагледахме, не издържам на изкушението да кажа:

- Не всичко е в злободневието и в горещите точки на деня, въпреки че те определят голяма част от обществените посоки, а следователно и от личните ни съдби.

Но има там, в съседните абзаци, много природни и общочовешки моменти, много красота, очарование, вдъхновение, емоция и смисъл, които се връщат към нас година след година и период след период. Може би оцветени по различен начин, одухотворени с друго присъствие, променени или надградени, но се връщат. Има неща, които са били преди нас и ще продължават много след това. Морето нежно ще докосва брега след нашето присъствие и звездното небе ще грее над други хора много след като ние сме си тръгнали, изгревите ще радват сърцата, а белите шапки на планинските върхове ще привличат други смели и устремени хора. И листата отново ще се впускат в елегантен ноемврийски валс, в своя последен път между клоните и земята, в спираща дъха жълто-червена феерия. И всичко отново ще е вдъхновяващо или разочароващо, весело или тъжно, замислено или безметежно, но винаги прелестно и много красиво, като живота в нас и наоколо.

И всичко това е понякога нежният, друг път - груб и неприемлив, но винаги увлекателен и завладяващ микс на живота и фокусирането само в някой от детайлите не води до добри резултати.

Още малко ноември. Още малко красота по неговия особен начин, в топли нюанси, загърнати в пухени якета.

Лесна работа е да потънем в яростта на политическото злободневие, но колко по-смислено и хубаво за нас е да не затваряме очи и за другите – прелестни моменти, с които изобилства животът и които го правят пълноценен и неустоим.