Aнна Фурнаджиева – концертмайстор на оркестъра на Държавна опера Варна и Димитър Фурнаджиев – пианист и корепетитор в операта, ще представят премиерно във Варна Романс, Елегия, Соната за цигулка и пиано „Пролетна“ и Соната за цигулка и пиано “Славянска”.
Дора Пеячевич (1885-1923) е хърватска композиторка с български корени, родена e в Будапеща, в семейството на граф Теодор Пеячевич и унгарската баронеса Елизабета-Лила Вай де Вая. Kорените й по бащина линия водят до българската католическа фамилия Пеячевичи от Чипровци, принудена да напусне родните земи след Чипровското въстание през 1688 г.
Пеячевич е автор на 58 произведения, написани в късно романтичен стил - над двадесет пиеси за соло пиано, няколко песни за глас и пиано и глас и оркестър, шестнадесет камерни произведения. Тя композира през 1913 г. първия концерт за пиано и оркестър, а през 1918 г., след като е била медицинска сестра по време на Първата световна война – и първата симфония в музикалната история на Хърватия. Произведенията й се изпълняват в цяла Европа с успех от големите оркестри и солисти на онова време. Необичайната кариера на жена композитор в началото на XX век и личната харизма на Дора Пеячевич свидетелстват за отличителна артистична личност, която непрекъснато търси нови начини на изразяване.
И в наши дни музиката на композиторката е добре позната, често изпълнявана и издавана, но извън пределите на България. Наскоро бе популяризирана и тук, благодарение на пианиста и музикален изследовател проф. Тодор Петров.
За представянето на 28.11 във Варна на четири нейни камерни творби разказват самите изпълнители – Анна Фурнаджиева (цигулка) и Димитър Фурнаджиев (пиано):
28.11 (четвъртък), 19 ч., Концертно студио на Радио Варна, вход свободен – заповядайте да чуете романтична музика от композиторка с български корени – Дора Пеячевич.
Концертът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ към Община Варна
Радио Варна прие ценно дарение - бронзова скулптура на Йордан Каранов, музиковед, общественик и началник на радиостанцията в периода 1944 – 1950 г. Творбата e подарък от художничката Калия Йорданова и нейния съпруг – скулптора проф. Пламен Братанов. Произведението е дело на бащата на Йорданова - скулптора Христо Йорданов. С голяма признателност..
Варна отново ще бъде домакин на едно от най-обичаните културни събития у нас – 11-ият международен филмов фестивал "Карантината", който ще се проведе от 5 до 9 август, на плажа до рибарското селище Карантината. Фестивалът, създаден и поддържан изцяло на доброволчески принцип, доказва, че културата съществува без лукс, а чрез хората. Без..
Държавният куклен театър във Варна представя спектакли на лятната и основната си сцена тази седмица. Програма: 30 юли, сряда, 18.30 ч. - "Храбрият оловен войник", за деца над 4 г. (основна сцена) 2 август, събота, 18.30 ч. - "Дядовото дворче", за деца над 3 г. (лятна сцена) 3 август, неделя, 18.30 ч. - "Трите прасенца", за деца над 3 г. (лятна..
На 4 август (понеделник), датата на която през 1935 г. цар Борис III прерязва лентата на новопостроения мавзолей на полско-унгарския крал Владислав III, Парк-музей „Владислав Варненчик“ ще работи извънредно с обичайното си работно време от 10:00 до 17:30 часа и входни такси. По случай 90-ата годишнина ще бъдат проведени два безплатни музейни тематични..
Над 400 артисти от Сърбия, Унгария, Грузия, Колумбия, Чехия, Молдова и България ще участват в 33-тото издание на Международния фолклорен фестивал „Варненско лято“ 2025. Събитието ще се проведе в морската столица от 30 юли до 2 август и тази година ще премине под мотото за приятелството: „Заедно днес и завинаги“ и „Да останем приятели“, съобщават от..
Музеят за Нова история на Варна тази седмица е домакин на летен учебен курс, организиран за студенти от Нов български университет. Той е посветен на историята на града и индустриалното му наследство, като вниманието е насочено към старите фабрики на Варна, съобщиха от Регионалния исторически музей във Варна. Ръководители на инициативата са доц. д-р..
Това е първият роман на писателя, след като спечели Международната награда "Букър" през 2023 г., преведена на английски отново от Анджела Родел, се посочва в статията със заглавие "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов - елегия за бащата". "Въпреки че е по-изчистена като форма от по-ранните заглавия, книгата продължава да си играе с..