Магическата сила на сурвакницата

В първия ден на новата година – на Васильовден, изпълняваме един от най-древните български обичаи – сурвакането. Сурвакницата има дълбоки корени в българската култура. Тя е свързана с обредите за благополучие и плодородие, изпълнявани още от древността. Прави се от дрян, защото се счита, че дрянът е най-здравото и най-жилавото дърво, което цъфти у нас, разказа за Радио Варна етнографът Татяна Щерева.

Когато се сурвака с този дрян се пожелава здраве, благополучие, но и силата и здравината на този дрян, се предава на човека, който бива сурвакан, каза още тя. Думите, които се изричат по време на сурвакането, са благословии за здраве, щастие и успех през годината.

Никой не знае кога е била направена първата сурвакница, но в началото те са били без украса. Дряновата пръчка е била издялквана на върха, където се е образувало нещо като цвете.

По-късно започва нейното украсяване, като то е свързано с поминъка на съответното селище. Ако е било развито овцевъдството – са украсявали с вълна, както е било във варненско. След време е започнало да се добавят и други украси – пуканки, сушени чушки, монети, дори и бродирани кърпички. Клончето е било увивано в червен конец, който е символ на здраве и благополучие.

В пожеланията при сурвакането на първо място е здравето и да има берекет през Новата година.