28-годишният Георги Йосифов спаси Богоявленския кръст в кв. "Аспарухово"

28-годишният Георги Йосифов извади Богоявленския кръст на пристанище "Карантината" във варненския квартал "Аспарухово".

Чуйте в репортажа атмосфера от събитието:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Вярва се, че водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година, като се използва за лекарство.

На Богоявление св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан. Вярва се, че както тогава небето се отваря, Господ и днес изпълнява желания. Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщението и освещаването на водата и кръста, затова и на много места празникът се нарича Водици. 

На този празник се правят и различни гадания.

Например гадае се по бръшляна за здраве и дълъг живот. Освен това за неомъжените в югозападните части на страната се гадае по пръстени коя мома за кого ще се омъжи. Има вярване, че ако на този ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, то годината ще бъде здрава и плодотворна, ако пък на самия ден е топло - житото ще бъде гъсто, а ако и в дните преди празника е меко времето, то годината няма да е хубава. Вярва се също, че ако на този ден духа вятър, цялата година ще бъде ветровита.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

Общо 123 107 българи празнуват имен ден на Йордановден, сочи статистиката на Националния статистически институт. 

Общо мъжете, които трябва да почерпят за Йордановден, са 66 009, а дамите - 57 098.

На много места има и традиция свещениците да минават през домовете на хората и да ръсят със светена вода за здраве и освещаване. Пак народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, за да са бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят, за да е бяло житото, а три трески от бъдника се хвърлят в реката, за да изтече всяко зло. Със светената вода пък се замесва пита, от водата се слага и във виното и зелевия сок, като така се вярва, че няма да се развалят.

На този празник се събира и пепелта от огнището като също се смята, че тя има лечебна сила. В някои краища на страната, след като се върнат от църква, хората слагат брадва с острието нагоре като всеки я прескача, за да се спрат болестите и всяко зло. В югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите го наричат Хаскане.

Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно. 

Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. 

Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода - също за здраве.