Музеят на нова история на Варна получи като дарение много ценни артефакти в началото на новата година. Наследниците на българския революционер Ташко Костов дариха за музейната експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и портрет.
Имаме удоволствието да Ви поканим на официалното представяне на дарението на 16 януари, четвъртък, от 10:00 часа в Музея за нова история на Варна на ул. „8 ноември“ 3. Ще имате възможност да се срещнете и с дарителите.
Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония, т.е. южна, българска Македония. Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-та Прилепска дружина на Опълчението.
Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917г. Ташко Салашки е командир на ''летящ'' партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. Ташко Салашки е награден с български военен орден ''За храброст“ IV степен. Ташко Костов Салашки умира във Варна през 1975г. Неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна
На 17 януари започва 17-ото издание на Менар фест. Фестивалът представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Тази година в програмата има пет акцента, като един от тях е турското кино, каза за..
Актьори и служители в Кукления театър „Дора Габе“ в Добрич са останали без хонорари в края на 2024 г. Културната институция е завършила годината с печалба от 200 000 лв., но продължава да чака 40 000 лв. да ѝ бъдат върнати от Министерството на културата. През 2024 г. Държавният куклен театър „Дора Габе“ в Добрич има изиграни 310 представления на..
Първият за годината симфоничен концерт във Варненска опера на 24 януари ще представи творби на Брух и Бетовен в изпълнение на Варненския симфоничен оркестър и албанската цигуларка Абигейла Вощина под диригентската палка на Арто Чифчиян. Спектакълът ще бъде на Основна сцена от 19 часа. Абигейла Вощина е специализирала в престижното Музикално училище..
Арт галерия "Le Papillon" с голямо удоволствие започва новия цикъл на изложбения си календар с експозиция на част от творчеството на Магда Абазова (1923-2011) в камерното пространство Le Petit Papillon от 16 януари до 12 март 2025 г. Селектирана е колекция от 15 картини на емблематичната художничка, наричана " аристократът на..
Украинската метъл група JINJER ще направи концерт в България на 17 юни 2025 година . Мястото е клуб "Маймунарника" в София. Известни със своята уникална комбинация от progressive metal и groove metal, JINJER се утвърдиха като една от иновативните групи на съвременната метъл сцена, с над 250 милиона стриймвания във всички платформи в световен мащаб...
Радио Варна отдава почит на Краси Куртев от група "Акага", който си отиде на 30 декември 2024 г. Днес, петък, 10 януари, след всяка емисия новини от 7 до 19 часа ще слушаме песни на бандата, чийто вокалист и съосновател беше той. Поклонението пред Краси Куртев ще бъде на 11 януари, събота, от 13 часа в Катедралния храм "Св. Неделя" в София...
През 2024 г. се изпълниха 80 години от трагичната гибел на Яни Калиакренски – писател, журналист и общественик, изцяло свързал живота си с Добруджанския край и радетел за свободна Добруджа. Във връзка с тази годишнина, с подкрепата на Община Каварна, Националния исторически музей и на родолюбиви българи, е преиздадена историческата повест „Легендата..