1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
Мозайката "Хората и морето", която красеше чакалнята в сградата на старата автогара, вече има нов дом. Официалното откриване на паното, като част от фасадата на СУХНИ “Константин Преславски, е днес в двора на училището. Мозайката „Хората и морето“ е създадена през 1971 г. от пловдивския художник Чавдар Пашев, в сътрудничество с архитектите Матей Матеев..
Варна не забравя своя пернат любимец – пеликана Стойчо. Макар че птицата вероятно вече е отлетяла към по-топли страни, духът ѝ остава в града – изобразен върху един от варненските трафопостове. Творбата е част от инициатива на Българското графити училище и Дамян Николов, които заедно с талантливи артисти от цялата страна, а дори и от чужбина,..
Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на бюст-паметник на цар Ивайло (Иваил) ще се проведе в Провадия. Събитието ще се състои от 19 часа на 3 ноември в читалище "Алеко Константинов 1884". В концерта ще вземат участие OLD BOYS, б алет „Усмивка“, ф олклорна група „Яйла“ – с. Ягнило, Николай Камбуров, Милен Маринов,..
Кученце от Общинския приют за безстопанствени кучета в с. Каменар ще се качи на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Четириногият питомец ще се присъедини към актьорския състав на Драматичен театър „Сава Огнянов“ - Русе, който на 3 ноември 2025 г. (понеделник) от 19:00 ч. ще представи постановката „Странна случка с куче през нощта“ по..
Български ученици спечелиха четири медала от Младежката международна олимпиада по астрономия и астрофизика в Румъния. Това съобщи Министерството на образованието и науката. В състезанието са участвали ученици от близо 20 държави. Българският отбор е спечелил три сребърни медала и един бронзов. Отличените ученици са Марина Маринова, девети клас в..
Налага се да направя копие на ключове и попадам в ситуация. Надлежно изчаквам реда си. Денят е почивен и изборът от работещи ателиета не е богат. Майсторът всъщност е жена. Точно идва редът ми и скучаещ възрастен господин решава живо да се интересува от сейфовете и да зададе всички възможни и невъзможни въпроси по темата. Търпеливо изчаквам..
4 100 деца от шести и до дванайсети клас от Варна и региона са участвали в изследване за психичното здраве на младите хора. Институции от 9 европейски държави работят заедно за подобряване психичното здраве на учениците. Проектът HARMONI бе представен днес във Варна от началника на Регионалното управление на образованието (РУО) в..
Разкъсана облачност
