1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
Днешният ден задължава с посвещението си на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Спокойно! Не се готвя за мотивационна реч. Мислех си за свободата. Не за онова важно нещо, което на всекидневна база означава да правим каквото пожелаем. Нито за смисъла, който Дейвид Хюм влага в него, докато прави изследването си върху..
И през тази седмица продължава обработката срещу кърлежи на зелените площи за обществено ползване във Варна. От Общинското предприятие „Дезинфекция, дезинсекция, дератизация“ обявяват следния график на дейностите за периода 02-06.06.2025г.: - В район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ II –тревните площи между ул. “Вяра“, бул. „Цар Освободител“ и бул...
Първото официално отбелязване у нас се състои през 1927 г. под патронажа на княгиня Евдокия – сестра на цар Борис Трети, показва справка на БТА в отдел "Държавен архив" в Сливен. Събитието, организирано от Върховния комитет при Съюза за закрила на децата, поставя акцент върху грижата за децата като ключ към бъдещето на нацията. „Грижите за българското..
В следващите 48 до 72 часа има вероятност от сравнително силна магнитна буря, предупредиха от Американския център за прогнозиране на космическото време. Причина за смущението е мощно изхвърляне на материал от короната на слънцето, наблюдавано в последния ден на май. Очаква се потокът заредени частици да засегне магнитното поле на Земята в следващите..
Кафето е нещо повече от обичайната напитка, която приемаме, за да се събудим - то е и важен съюзник на нашето здраве. Многобройни научни изследвания потвърждават благоприятното въздействие на кафето, а повечето от положителните ефекти идват от основната му съставка - кофеина. „Кофеинът е психоактивно, т.е. психостимулиращо, вещество, което влияе на..
При посещението на хепънинги, партита и фестивали на предстоящия Ден на детето 1 юни да се избягва пазаруването от обекти с временен характер най-вече на храни и играчки, препоръчват от онлайн платформата „Ние, потребителите“. Рисковете при покупката на храни от временни обекти са предимно свързани с хигиената и качеството, но и с условията за..
Изложба посветена на „Кап. Георги Георгиев“ ще представи Държавен архив-Варна от 2-ри до 6-ти юни вкл. Тя е посветена на 95 г. от рождението и 45 г., през т.г., от смъртта на легендарния български ветроходец. Изложбата е с оригинални снимки и документи от личния живот и плаванията на капитан Георгиев, вкл. от околосветската му обиколка. Само в..