1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
В рамките на националната научна конференция „85 години от Крайовската спогодба“, която ще се проведе днес в Туристическия информационен център „Мелницата“ в Балчик, Регионален исторически музей – Добрич представя фотодокументалната изложба „Добруджа 1940“. Тя поставя началото на редица инициативи на отдел „Нова и най-нова история“, с които музеят ще..
Общинският приют за безстопанствени кучета в Каменар организира кампанията "Снимка с муцунка". Нейната цел е да се помогне на кученцата да си намерят дом. Тя ще се проведе на 23 август, събота, от 10 часа в приюта, където по сетителите ще има възможност да си направят снимки с избрани от тях кучета, с които после ще могат да се включат във..
Рекорден брой заявки от близо 200 фолклорни групи и индивидуални изпълнители са подадени за участие в Единадесетото издание на Националния събор за автентичен фолклор „Тополи пее и се смее“ 2025 г. Така числеността на участниците, които ще представят богатството на българската песен и танц, се очаква да доближи 700. Празникът на българските традиции,..
Да живее свободата! Това е нова песен, посветена на футболния клуб Левски и подарък за всички левскари от варненската фен фракция на клуба „Ултра Варна“. Тя беше официално представена на 16 август в 19 часа и 14 минути. В нея участват варненските музиканти Иван Манолов, Георги Пехливанов, Александър Василев, а песента е изпята от Станимир..
Днес ще е слънчево. Ще духа слаб южен вятър, следобед до умерен, по Черноморието от югоизток. С него ще нахлува по-топъл въздух и максималните температури ще се повишат спрямо предните дни – преобладаващите ще са между 29° и 34°, за Варна около 29°. Вълнение на морето 2, след обяд 3 бала. Температурата на морската вода 25°-26°. Изгрев на Слънцето за..
Магията на автентичния и обработен фолклор, костюми и обичаи за пореден път ще завладее Балчик в празничните за България и Белия град дни от 19 до 22 септември. За 15-и път морското градче ще бъде домакин на Международния фолклорен фестивал "Море от ритми" – фестивал, който изпраща последните слънчеви лъчи на лятото, съчетавайки ги със съкровеното..
Зелен фестивал на куклите ще се състои на 24 август, неделя, от 17.30 часа в читалището в село Горица, област Варна. Той е част от Малкия фестивал на куклите, който вече е пътуващ и е гостувал в Обзор, Бяла, Шабла и Провадия. В Горица тази неделя публиката ще може да гледа спектакъла "Дядо вади ряпа" на пътуващия куклен театър "Мале-мале", в нов,..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
