1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
На Цветница е празникът на град Провадия. По традиция се организира панаир на занаятчии, като за втора поредна година той ще само в района на минералните бани. Надсловът и тази година е „ Изберете българското!“. В музикалната програма тази година са включени два концерта. На 12 април от 19.30 часа в центъра на града концерт ще изнесат..
Православната църква отбелязва днес празника Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква той е свързан с един от най-интересните евангелски сюжети – с възкресението на Лазар. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар..
Мотосезонът във Варна стартира точно в 12ч. от пл. „Св. Св. Кирил и Методий“. Над 200 мотора и техните водачи се наредиха час преди официалния старт пред катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Адреналинът и бензинът в кръвта са в основата на приятните емоции за моторджиите, но отговорността трябва да е на първо място, споделиха пред Радио..
На 15 април велобиблиотеката поема на своето ново лятно приключение, съобщиха днес от Регионалната библиотека във Варна. Както БТА информира, началото на този първи по рода си проект в страната бе поставено на 4 април миналата година. Всяка седмица в часовете преди обед велобиблиотеката ще излиза на открито по предварително обявен график в различни..
С песните „Лаленце се люлее“, „Жълто цвете цъфтеше“, „Рече мама да ме жени“, „Тръгнала е Дена“ и „Боряно Борянке“ и пожелания за здраве и берекет малките възпитанички на детска градина №7 „А. С. Пушкин“ поздравиха Община Варна в навечерието на Лазаровден и Цветница. Облечени в автентични носии и закичени с цветя, децата пяха, танцуваха традиционните..
Над 600 изпълнители ще участват в традиционния Общоградски фолклорен празник “Великденска плетеница”. Събитието ще се проведе на 13 април (неделя) от 10 ч. във Фестивалния и конгресен център във Варна. На сцената ще се изявят изпълнителите от детски, младежки фолклорни ансамбли и специализирани паралелки по български танци. Сред тях са ДФА „Българче“..
В петък следобед вече гледаме към събитията за събота. На 12-сти април от 11 часа в „Хале 3“ ще се състои мини еко фест под наслов „Рециклирай Великден“. Това е възможност да отбележим светлия християнски празник по устойчив начин. Доброволците са подготвили един вдъхновяващ ден, изпълнен с креативност, забавления и еко..