Лесна работа: С чаша вино

На февруари най-много му отиват разговорите за вино и любов. Отдавна е така.

Поне за малко, в чест на някоя празнична наздравица, отместваме поглед от политическите сериали, от силните притеснения за бюджета и грандиозните тревоги за парите в хазната. Макар че е интересно да гледаме колко кристално чисти в обществен план се представят хора, които иначе сме виждали с доста окаляни ръце. Нещата от живота и от паралелните реалности… Едната - каквато я живеем, другата - каквато ни я описват.

Но това е различна, много дълга и сложна история. Сега сме се събрали да затворим деловия ден и да се отпуснем.

Приятно е.

И тъй като е февруари, светлинките на вниманието ни се насочат към нещо простичко като любовта, което всъщност крепи света и към виното, което често дава силен тласък на дълбоко философско мислене.

За любовта е ясно. По-добре да я преживяваме, отколкото да я обсъждаме, така че се насочвам към виното.

Как започва всичко? Да речем, че преди хиляди години в Грузия разсеяни хора забравят гроздовия сок и когато се сещат за него, той вече е ферментирал. Първата плаха дегустация показва, че резултатът е приятен на вкус, а последиците от приемането му на моменти са твърде забавни.

Египтяните така се вдъхновяват, че рисуват по гробниците сцени с гроздобер, което изглежда като първи стъпки в Instagram - „винен Instagram“.

Древните гърци се очертават като ценители на питието, издигат го в култ и дори определят бог, който да отговаря за ресора.

Римляните са новатори във винения „лайфстайл“. Те налагат тренда да се пие вино по всяко време на деня.

В мрака на Средновековието виното оцелява, защото, да бъдем честни, кой би искал да мине през този период без чаша вино в ръка за кураж? Ренесансът - елегантност, изисканост… И до днес си пийваме френско вино, дори да не успяваме да произнесем правилно името му.

Едно нещо не се променя във времето. Чаша-две… И вече сме философи. Ставаме и по-забавни. Разбира се, и предпочитанията влияят върху резултата.

Бяло вино – за леки, приятни разговори в дългите летни вечери. Червено – за сериозни теми в дълбоки философски води от типа: „Така е. Невероятната ми красота се съчетава с изключителна мъдрост“. Розе - за хора, които не могат да решат какво искат от живота, но са сигурни, че искат нещо добро. Шампанското е ясно: „Животът е кратък, време е за мехурчета. Да празнуваме!“. Етапите също изглеждат логични. Първата чаша е ценителска. Долавяме наситен плодов аромат с фини дървесни нотки. На втора чаша виното е още по-добро – гладко, като любовна песен за небцето. С трета чаша не можем повече да се сдържаме и доверяваме на аудиторията изключителното дълбоко уважение, което изпитваме към нея. При положение, че и тя е в нашата фаза, уважението е взаимно. С четвъртата чаша нежна и всеопрощаваща любов обгръща целия свят. Тогава обичаме дори съседа по вила, който всяка неделя в шест сутринта включва косачката, а ние имаме една-единствена неделя за наспиване. Обаче… Всичко е любов. Наздраве!

Сега ще ви оставям. Преди да съм стигнала до дълбоките философски размисли за смисъла на живота, че току-виж отново се върна към темите за бюджет, хазна, политика… А човек понякога трябва да измества фокуса. Останалото не е много здравословно.