Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни инициативи, а в цялостна стратегия за развитие на селското стопанство, активна аграрна политика и ефективна работа на регулаторите, каза още доц. Боюклиев.
Ето какво още каза Огнян Боюклиев:
Какво е мнението Ви за бойкота?
Следя бойкота в Хърватска, в Загреб, в Скопие, Северна Македония, малко у нас не стана така, както стана при тях. Слушах участието в „Позиция“ на Мая Манолова и това, което прави ми заприлича на кампания за избор на омбудсман. Хубаво беше да позвъни и да види как е там. Едната страна на бойкота беше против търговските вериги. Но другата страна беше това, което сега са се сетили – техния производител, качеството на храната, как да стане по-достъпна, как да има хърватска местна храна, местните продукти. Протестиращите в Загреб не само, че не влязоха в търговските вериги, но демонстративно отидоха и се наредиха на опашките във фермерските пазари. Освен това в Загреб има много хубави магазини, които са представители на техните земеделски производители. Това при нас липсваше. Но самият факт, че наистина се обърна внимание, та лично споменава за говорещи глави, но извинявайте, но тези говорещи глави бяха специалисти и хора от браншовете, хора от БАН, от Стопанската академия и т.н. Това не са говорещи глави.
За това исках да насоча разговора дори и с нея върху основните проблеми, не само върху търговските вериги, защото там е върхът на айсберга, но проблемите са много повече.
Проблемите са, че няма активна аграрна политика и то не от днес. Натрупаха се много проблеми. Тя споменава колко струва домата там, а къде е напояването. Защо допуснахме да си разрушим напоителните системи. Каква е активната аграрна политика? Нали, да дръгнеш по веригата от първичния производител, да видиш вторичния, този, който преработва. Нали, първичният е на полето и отглежда животните, и произвежда млякото. Обаче, защо го няма същият този производител, както е в Хърватска или във Франция, или в другите страни, защо не си преработва сам продукцията? Защо изнасяме зърното, а не го превръщаме във фураж? Къде отидоха българските домати, качествените продукти? Това за тях не е интересно, понеже пенсионерите, а техният електорат основно е от пенсионери, тях ги вълнува крайната цена. Но качеството е много по-важно от това. Ние имаме некачествена храна, изчезна българската традиционна храна, произвеждаме сирене от млечни сурогати, млякото, което произвеждаме е по-малко от 60% от това, което излиза на пазара като уж български млечни продукти, същото важи и за колбасите. Тези въпроси не се дискутират, а те са по-важни.
Но това опира до цялостна стратегия.за развитието на българското селско стопанство, каквато няма.
Вижте, това е хоризонт от десетилетия. А тези нашите политици, особено на моята възраст, айде, все пак е симпатична дама, нашият хоризонт е по-малък. А става въпрос за поколения, за бъдещето. Мен това ме смущава в българската политика, че липсват младите хора. Че липсват икономически активните хора. Липсва науката, липсва стратегическото виждане. Ето напояването. Ние го съсипахме, но нищо не правим, за да го възстановим. Ето такива проблеми... И най-страшното е, че са политизирани. И стана един справедлив бойкот. Проблемите с търговските вериги не са от вчера. Първият такъв супермаркет се появява през 1907 година в Чикаго. И тогава Алеко Константинов пише и моят любим писател Стайнбек пише за складовете тогава, за кланиците, за миризмата там и т.н. Учили сче в училище „До Чикаго и назада“. Тогава почват да филират местните магазинчета, месарници, които продават свежо месо от околностите на Чикаго, а се появява евтино месо от не знам-къде-си докарано. И тук земеделието не само като храна, за която се сещаме три пъти на ден за него, но и като здарвна политика, като политика за национална сигурност. Ние примерно спряхме да произвеждаме семена. Спрахме да селекционираме български породи животни, изчезнаха овцете в планините ни и т.н. Ето това са големите проблеми. А не това, че сега ще стаен някой омбудсман или че социалната политика на лявата партия се изчерпва с това да даде по пет лева на пенсионер. Не това е проблемът. Данъците трябва да се събират. Социалната политика е скъпо нещо. Трябва да имаме по-високи данъци, за да можем да имаме и модерна социална политика.
Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев. Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..
Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон. Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи. Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна политологът Димитър Ганев. Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той. Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..
Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..
14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..
Тази седмица Европейският парламент прие поисканите от България три поправки в доклада за напредъка на Северна Македония за присъединяване към ЕС. Така от доклада ще бъдат заличени всички референции за "македонски език и идентичност". Новият текст беше приет с 461 гласа "за", 121 "против", а 107 евродепутати гласуваха "въздържал се". Това..