Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

3 години от началото на пълномащабната война в Украйна:

Прекаралият 70 дни в плен отец Васил Вирозуб: Руският мир е студ, глад и изтезания


Езикът ни, културата ни са важни за отстояването на украинската идентичност, за опазването на духа ни, казва отец Васил Вирозуб от Православната църква на Украйна (ПЦУ), антипод на вече забранената проруска Украинска православна църква (УПЦ).

Военен капелан към 88-ми батальон, той е един от пленените на Змийския остров (о. Змийний) на 25 февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабна война в Украйна.

Прекарва в плен 70 дни, когато е обменен, но част от пленените с него войници от о-в Змийний, продължават да са в плен – вече три пълни години.
Други вече са се прибрали – след една и половина, две и повече години в плен. Значителна част от бойците, които служеха в началото на войната на Змийний всъщност са етнически украински българи. Подобно на всички украински военни и цивилни пленници, и отец Васил е измъчван до смърт, изтезаван с електрошокове, бит, ритан, връзван с кабели на температури от -20°C.

Руснаците - казва отец Васил - от 300 години използват всякакви методи на влияние, всичко възможно, за да ни унищожат. Нищо не се е променило – само джаджите им са различни.

Прикривайки се с „братска любов“, те ни преследват повече от триста години, започвайки отпреди Екатерина II– времето на казашките хетманства. А след това продължиха с репресии, Гладомора, Сталинските чистки през 1933 и 1937-1939 г. Когато Европа получаваше евтино зърно, в украинските села всичко беше почернено и хората умираха от глад. Някога – казва отец Васил, руснаците идваха на коне и стреляха с лъкове, но сега идват на танкове и стрелят с оръжия.


- Как минаваше един ваш ден в плен? Докато бяхте в плен?

Смърт... Миризма на смърт, миризма на страх. Страх.., глад..., студ... Не може да се пресъздаде това усещане, не може да се пресъздаде....

- Какво ви помогна да оцелеете?

Много неща. Едно от тях – е моят Бог. Вярата в Бога. Усещах, че майка ми се моли за мен. Дори усещах вибрациите на тази молитва. Бях сигурен, че ще се върна у дома по един или друг начин и ще се върна в Украйна. Мотивираха ме очите на млад войник от 35-а бригада на Морската пехота. Момчето беше на на около 24-25 години. Беше страшно. Стоях на колене, докато коляното ми се спука. Адреналинът беше такъв, че усещаш, че се давиш. Беше толкова страшно, че всичко трепереше.

И пред мен стоеше млад войник, а аз не виждах страх в очите си. Той знаеше какво прави там. Беше готов на всичко.

Аз? Аз не бях готов. Но нямах право да показвам на това дете, че ме е страх.

И ние стояхме двамата заедно, и започнахме да казваме молитва. Казвахме я на украински. Въпреки че бяхме принудени да говорим руски, но си казахме, че ще се молим на украински. Бяхме 22 мъже, стоящи в двора, на колене, на студено, на минус 20 градуса...  И стояхме, беше ни студено, беше страшно, но стояхме заедно и се молехме. И тази молитва ни даваше сила, даваше ни кураж.

Плениха ни на 25-ти февруари на Змийския остров. Бяхме изведени оттам, качени на крайцера Москва (който украинските военни потопиха в края на юли същата година), поставени на колене, с ръце зад главите.

Мислеха, че ще ги посрещнем с хляб и сирене. Но нашият хляб не им е по зъбите. На борда ни претърсиха, после ни транспортираха до Крим. След това ни транспортираха в Белгородска област, в Оскол. И там вече започнаха да ни измъчват физически. Изтръгнаха ни ноктите, биха ни с електрошокове, с кабели, с пистолети. Когато ме обмениха, излязох минус 15 килограма по-малко.


Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

На кафе при Владо: Където всяка чаша е изкуство

Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето.  Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..

публикувано на 19.08.25 в 08:00

Гаро Кешишян за стария облик на Варна: Не е за ръцете на хора без чувство за отговорност и изкуство

Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..

публикувано на 18.08.25 в 07:20

Атанас Кателиев: Варна е град на свободата (ВИДЕО)

Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът -  изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..

публикувано на 15.08.25 в 10:34

Предприемач, почетен гражданин на Варна: Част от приходите на бизнеса трябва да се връщат в обществото

Финансистът и предприемач  Димитър Желев  получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..

публикувано на 15.08.25 в 07:10

Писателят Красимир Симеонов: От теб зависи да вземеш решението да бъдеш щастлив в един тъжен свят

Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на  Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..

публикувано на 14.08.25 в 08:30

Ветроходец: Който веднъж се увлече по ветроходството, остава с тази "болест" завинаги

Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..

публикувано на 13.08.25 в 11:35

Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR): Голяма част от музиката днес не е добра и това е истината!

Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..

публикувано на 13.08.25 в 07:05