Лесна работа: Съвременната версия

Здравейте в началото на Сирната седмица, която в неделя ще завърши с един от важните празници в народния календар на българина! Празник, свързан с оцелялата през годините и съхранена в традициите символика, с прошката и духовното пречистване.

Впрочем в народния календар седмицата, която започва днес, е изпълнена с радост и празнично настроение. Всички се събират и се веселят преди дългите дни на постите. Младите и необвързани хора се люлеят на люлки, пеят и танцуват. Естествено, храната играе главна роля в целия увеселителен процес. Да бъда честна, тази част от празника много ми допада. И след цялото удоволствие от хапването и пийването, в неделя идва кулминацията - прошка и пречистване.

Как би изглеждала съвременната версия?

Човекът, който в наши дни иска прошка вероятно започва така:

„Мили мои, днес е ден за прошка – време да признаем, че всички правим гафове, изпускаме си нервите и казваме неща, за които после съжаляваме. Например: „Не се напрягай! Днес аз ще напазарувам и ще сготвя за вечеря“. И, ах как горчиво съжаляваме за казаното! Веднага искаме да си вземем думите назад.

Прекрасна е тази традиция - да искаме и да даваме прошка. Едно “Извинявай!”… и всичко лошо се нулира! Впрочем, ако беше толкова лесно, щяхме да живеем в благ и приятен свят, без сърдити хора, но какво пречи да опитаме поне веднъж в годината?“.

Нататък главният герой от все сърце моли за прошка и описва евентуални постъпки, довели до трогателната реч. Примерно за случаите, в които изяжда последното парче пица, без дори да пита останалите дали проявяват интерес или грабва последния бонбон от кутията, или жадно допива последните капки вино на компанията. За случаите, когато "вижда" съобщението на приятелката си, но отговоря чак след седмица, все едно междувременно няма достъп до интернет, защото е на космическа мисия.

Обещава, че ще дойде навреме, но пристига след час.

Получава от вас химикалки, запалки, полезни съвети, гениални идеи и нито веднъж не ги връща. Изпраща "Хаха" вместо дълъг и състрадателен отговор на драматичния ви чат.

Подкрепя ви, но с половин уста, защото смята, че всичко, което предлагате и правите е добро, но неговото… неговото е шедьовър.

После главният герой великодушно обявява, че е време и той самият да прости. Прощава на приятелите, които помнят, че им дължи услуга, но отдавна са забравили, че и те му дължат някакви неща. На човека, който грабва последното парче торта на купона, без да го е грижа, че и друг се цели натам. На онези, които прекъсват разговора с думите: "Ще ти звънна след малко" и това "малко" се оказва някакво друго измерение на времето.

И най-вече – прощава на себе си, че вечно започва диета от понеделник. Също тогава слага начало на организиран, ранобуден, стриктно планиран спортен живот. От понеделника, който никога не настъпва между дремки, празнични трапези и сладко правене на нищо.

После всички забравят обидите, прегръщат се – виртуално или на живо, в зависимост от това в коя част на света се намират и започват начисто.

Светът е твърде малък, за да се сърдим дълго за всякакви глупости, а животът – твърде кратък, за да минаваме през него с нацупена физиономия, вместо да се наслаждаваме на всеки миг, всяка среща и всяка радост по пътя.

Добре. Ако всички са си простили или поне им предстои да го направят в неделя, кой ще приготви вечерята, че аз се изморих от много философстване?