"Напред към подвизи и слава" или за ролята на военните ни маршове

публикувано на 03.03.25 в 11:05

„Напред към подвизи и слава“ – така се нарича маршът, който днес на 3 март, както и на всеки официален празник у нас, ще прозвучи за първи път при тържествената заря-проверка. Познат е още като Насрещен марш - церемониалният марш, с който се посрещат официалните лица или делегации, и който звучи при всеки преглед на войсковите части в България.

Може би не всички знаят, но композиторът на този марш е... Добри Христов - добре позната личност в музикалната ни история, изключително тясно свързана с Варна, и основател на професионалната музика.

Кап. II ранг Георги Зайранов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Именно военна музика (и военните маршове) са в основата на музикалната и инструментална ни култура. Военните духови оркестри са и първите професионални оркестри в страната - едва десетилетия след тях в България се създават симфоничните оркестри, казва диригентът на Представителния духов оркестър на ВМС, кап. II ранг Георги Зайранов

- Какво е значението на военните маршове?

- Маршовете, както и химните са емблеми, които са свързани с нашето съзнание. Без тези емблеми ние не бихме могли да се представим химните на държавите. По същия начин и маршовете, които са писани за българската армия, те са свързани с определени събития, които са се случили, с определени битки, а когато не са свързани с битки, те са свързани с идеята да повдигнат бойния дух на тези, които се сражават на фронта.

Истинското значение на военните маршове в българската история започва да се появява вече през XIX век, особено по време на Възраждането, Руско-Турската Освободителна война и след Освобождението, когато се създава българската армия. Тогава вече има военна музика, има военни оркестри, които се утвърждават като важен елемент за поддържане на национална идентичност и бойния дух.

- По това време, през XIX век, има ли някакво влияние на унгарската емиграция, която се появява около 1848? Защото първите капелмайстори, доколкото си спомням, в българската армия всъщност са чехи?

- Именно. Няма начин да няма влияние, защото, както споменахте, първите български капелмайстори са чехи, но те не са учили непременно в Чехия.Те са учили в Австрия, в Германия, в други държави и пренасят тази музикална култура, тези интонации оттам към българската култура. Много пъти обаче, те се позовават на българския фолклор, на българските песни, интерпретирайки ги чрез наученото, през това, което имат като музикални знания и се получават много интересни интерпретации, в които слушаме български песни с маршовия характер на пруската музика или някоя друга.

- Дайте ми пример.

- Маршът "Един завет", примерно. Той е изключително показателен със своята фанфарност. Той е на Иван Йовчев, музиката на Георги Шегунов. През 1915-та година е създаден във времето на мобилизацията на българската армия за Първата световна война. В този марш звучат Австро-Унгарските фанфарни маршови тонове, които са наложени върху българската идентичност.

Или други маршове - "Бдинци, лъвове, титани" - изключително с пруски, австрийски, немски маршови ритми, но съчетани с патриотичен текст.

Маршът на 23-ти Шипченски полк е абсолютна смесица от френски и руски мотиви.

Интересна е и историята с "Шуми Марица" - националният български химн до 1944 г., който е базиран на немски марш със заглавие Когато войниците маршируват в града" - много интересен марш, който обаче се базира на комичната опера "Пиратите", чиято премиера е прeз 1839 г. във Варшава.

Целия разговор с кап. II ранг Георги Зайранов може да чуете в звуковия файл.