Лесна работа: България - кратка справка

Преди седмица ви обещах кратка справка за България, без претенции за представителност, направена с усмивка, каквато се изписва по лицата на хората, когато се надсмиват над себе си.

България. Тук се раждаме експерти. Всички разбираме от абсолютно всичко. Е, понякога имаме пропуски точно в нещото, с което главно се занимаваме, но не може всичко да е перфектно… Макар че, по наше мнение, ние напълно покриваме критериите за съвършенство. И сме умни, и красиви.

И живеем в географски рай. Има всичко: море, планини, равнини, пещери, езера. Вярно, достигането до някои от тези места може да е голямо предизвикателство. Пътните знаци понякога изглеждат по-скоро като пожелание, а преодоляването на дупки по пътищата може да е трайна спортна дисциплина с естествени препятствия, за поддържане на добра форма. Остава загадка как така винаги копаят един и същи участък на улицата или магистралата.

А колко относително понятие е времето! Нужно ли е да обясняваме истинския смисъл на думите: “Спокойно! Ще стане бързо.“? Обикновено те определят отрязък от време с продължителност между час и година.

Разбира се, няма как да не споменем един от свещените ритуали – пиенето на кафе. Тук, на това прекрасно място, да пиеш кафе не означава просто да консумираш напитка.

Пиенето на кафе е нещо важно и свързващо. То е приятелски жест и социално събитие.

Едно кафе може да се пие с часове. Предложат ли ти: "Хайде на по едно бързо кафе!", в 90% от случаите разговорът е дълъг и сериозен. Започва с дълбок анализ на най-важните световни проблеми и завършва с раждането на най-малко три бизнес идеи, които така и не стигат до реализация. Но какво би било, ако осъществявахме всички гениални планове, обсъдени на кафе с приятели? Поне два пъти дневно по три начинания… 2190 годишно, 2196 на високосна година…

Ще побъркаме света от бързина, прогрес и развитие. Той просто няма да се справи с подобно темпо… Та затова по-полека, по-спокойно, по-лежерно.

Като казах лежерно, България е изключително място. Може би единственото, в което е възможно да поставиш бележка на вратата на Народното събрание, че сградата се продава и да се настаниш в кафенето отсреща, за да видиш какво ще се случи. Историята е описана от Валентина Вълчева в книгата „И будителите били хора“.

Става дума за поета Иван Пейчев, който принадлежи към прочутото поетично поколение на 40-тте години на двайсети век. И впрочем е известен с култовата фраза: "Седни и главно почерпи!". Един ден, докато си седи в отсрещното кафене „Савоя“, на Пейчев му хрумва забавна идея. Той пресича улицата и оставя на парадния вход на Парламента бележка с надпис: „Продава се Народното Събрание. Справки: Иван Пейчев, „Савоя". И се връща в кафенето. Логично след малко там се появява полковник от Държавна сигурност. Запознанството преминава приблизително така:

- Аз съм полковник от Държавна сигурност.

- Чудничко. Аз пък съм маршал в българската поезия.

Пейчев обяснява, че ако се намери някой да купи Народното Събрания, той като нищо ще го продаде и ще си плати виното. Разговорът не минава без: “Седнете и главно почерпете!“. Историята мълчи за последствията, но ние знаем: всичко се плаща.

Това е. Просто щрих към перспективата, от която ние – българите понякога виждаме нещата. За свободолюбието, индивидуализма и чувството за хумор.

А България? Тя е прекрасно място, което можем да направим още по-добро.

автор: Даниела Иванова