Митрополит Йоан: Чрез силата на Възкресението на Спасителя смъртта е унищожена като най-последен враг

Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Христос Воскресе!

Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „празникът на празниците и тържество на тържествата“ (Пасхален канон, песен 8). Ние празнуваме избавлението на човеците от непреодолимата власт на греха и смъртта чрез Кръста и Възкресението на Иисуса Христа, Сина Божи и Сина Човешки.

За вярващия християнин пасхалните събития са основа и фундамент за цялата негова вяра. „Ако пък Христос не е възкръснал, – говори свети апостол Павел, – суетна е вярата ви“ (1 Кор. 15:17). Действително, ако животът и проповедта на Спасителя завършваха със смърт и поражение, то никакво особено значение нямаше да имат за хората. Думите и делата на Спасителя чрез Негово Възкресение придобиха велика сила. Ако ние приемаме Възкресението, то не можем да се отвърнем от Неговите слова и от Неговия живот, като даваме вид, че нас не ни касаят. Животът, завършващ с победа над смъртта, приковава нашето внимание, тъй като има непосредствено отношение към всеки от нас. Млади или стари, здрави или болни, успешни в делата си или не толкова, нас ни спохождат мисли за собствената смърт, за края на нашия живот, а заедно с мислите идват и въпросите за ценностите на човешкото битие. Това битие ще бъде лишено от смисъл, ако ние признаем крайната власт на смъртта. Ако всичко в този свят е предмет на смъртта и унищожението, то каква ще е ценността на нашия живот с неговите радости и скърби? Какво ще означават нашите победи и поражения, възходи и падения, придобивки и загуби, любов и страдание? „Каква полза за мене, – възкликва апостол Павел, – щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!“ (1 Кор. 15:32). Смисълът на живота на всеки човек, даже и на най-незабележимия, се открива в перспективата на вечността. Ако смъртта не съществува, ако има живот вечен, то всичко, което се случва с нас във време на земния ни път, намира своя смисъл. Раждането, възрастването, учението, формирането на професионални навици, трудът, семейният или монашеският живот, радостта и даже страданието – всичко това се изпълва с реален смисъл, защото чрез всичко това се формира безсмъртната човешка личност. Чрез Възкресението Христово ние се докосваме не само до тайната на преодоляването на смъртта от Сина Божи, Който стана Син Човешки. Ние се докосваме до своето собствено безсмъртие според думите на апостола: „Както Христос възкръсна от мъртвите…,тъй и ние да ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4). Този обновен живот започва тук, на земята, и не се прекратява с физическата смърт, защото чрез силата на Възкресението на Спасителя смъртта е унищожена като най-последен враг (вж. 1 Кор. 15:26). Смърт няма, но има живот вечен, в който всеки от нас встъпва чрез своето собствено възкресение. Как възвишено и прекрасно свидетелства за това свети апостол Павел: „Щом това тленно тяло, – т.е. нашето смъртно физическо битие, – се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15:54–55).

Свидетелствайки за смисъла на празнуваното събитие, Църквата тържествено с думите на пасхалното песнопение възглася: „Празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушаването на ада, началото на нов – вечен живот…“ (канон на Пасха, песен 7, втори тропар). Ето защо е така радостна пасхалната нощ. Ето защо такъв сърдечен отклик в душата намират думите на пасхалното приветствие: „Христос Воскресе!“. Нашата безсмъртна душа чувства реалността на вечния живот и тържествува, разделяйки победата на Христос над смъртта.

Свети Прокъл, патриарх Константинополски, възхвалява Възкресението Господне като казва: „Никога досега природата не е раждала Възкресение за три дни и нощи. Но Христос след три дни отново съедини душата с тялото чрез Своето Възкресение. И сега всичко стана ново. Ново небе, което Той благослови с изкачването Си. Нова земя, която освети с Рождението и Кръвта Си. Нов живот, който освободи от войната и изпълни с мир. Ново човечество, което очисти с вода и обнови с огъня на Духа. Нова вяра, която сияе, прославя и възпява едната Божествена същност в три Лица. Всичко това свидетелства, че страданието бе на плътта, но силата – на Божеството“.

Обични в Господа братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Вярата във всеобщото Възкресение и вечния живот помага за устройването на земния живот. Тя обостря остротата на духовното ни зрение, помага да прозрем смисъла на събитията, произтичащи с личността, с обществото, с държавата, с цялото човешко семейство. Вярата помага да намерим верния път тогава, когато ние се оказваме във властта на сложни и хитро сплетени обстоятелства, уподобяващи нашия жизнен път на движение през тъмен и непроходим лес.

Вярата в Бога и във вечния живот ни дава сили и разбиране да отделим главното от второстепенното, позволява ни именно на главното да посветим своя живот. Ето защо истинското, а не мнимото процъфтяване на скъпото ни Отечество ние свързваме с възраждането направославно-християнската вяра в нашия мил народ.

На всички нас да ни помогне Възкръсналият Спасител и да укрепи вярата ни чрез радостното преживяване на Светата Пасха!

Христос Воскресе!