На 17 май на територията на Природен парк "Сините камъни" край Сливен ще бъдат освободени първите три брадати лешояди в българската природа от 1972 г. насам. Целта е видът да бъде възстановен не само за България, но и за целия Балкански полуостров. Всички те са млади индивиди – един е излюпен в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани", а другите два са дарение от зоопарка "Остава" в Чехия.
По проекта за завръщането на брадатия лешояд – вид, отдавна "изчезнал" и вписан в Червената книга на България, се работи близо 30 години от организацията "Зелени Балкани".
Брадатият лешояд е и последният, четвърти вид, който от организацията успяват "да върнат" в България.
Сега у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд.
Птиците ще бъдат представени пред публика за кратко, след което ще бъдат транспортирани в планината, на територията на природния парк. Там ще бъдат подхранвани, наблюдавани и охранявани, докато сами напуснат изкуственото гнездо.
По този повод ви припомняме и една история, разказана от Радио Варна преди по-малко от четири години - за борбата и надеждата да бъдат върнати в природата лешоядите в България.Приказка за надеждата или да спасиш лешояд
Тази история започва преди около 30 години - тогава, когато в България броят им по-малко от пръстите на едната ръка
Няколко десетилетия по-рано няма село, град или местност, където, когато умре селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири вида - белоглав, черен, египетски и брадат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били обичайна гледка.
Изчезването на лешоядите не само в България, но и в цяла Европа започва около средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките отрови, както и странното разбиране за "непотребността на хищниците". "Под ножа", метафорично казано, попадат не само лешоядите, но и орли, соколи, вълци, гризачи...
Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига дори до там, че дълги години в България, за да станеш ловец се е изисквало да представиш и доказателство, че си убил хищна птица.
Няма данни колко точно са убитите или по-точно отровени с примамки със стрихнин хищни птици, вкл. лешоядите в резултат на устрема на социалистическата ни държава. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече. Най-голямата отровителска кампания е през 1988 г. Тогава, в България се внасят специално разработени в Германия отровни примамки и макар лешоядите вече отдавна да са изчезнали в България, жертви се оказват освен мишките, за които уж са предназначени отровите, но и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни... Случаят, който потриса мнозина, на практика стои в зараждането на природозащитната организация "Зелени Балкани".
Когато учените започват да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според различни оценки до около 99 на сто от европейската популация), вече е почти необратимо късно. А възстановяването на един вид в съвършенството на природата е далеч по-трудна работа.
В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се наблюдава първата група белоглави лешояди. Колонията е от само 3 - 4 двойки в района на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оцеляла нито една птица. Макар и само с няколко представителя, важен район за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато, където гнездят египетки лешояди
За екипа, който започва да се занимава с връщането (т.нар. реинтродукция) на лешоядите в България, това се превръща в мисията на живота им и началото на трудно, дълго и продължаващо пътуване на надеждата. Надеждата, че тези великолепни и неразбрани от нас птици, отново ще кръстосват небето над България.
79 ентусиасти се включиха в националното състезание „Млад спасител“, което се проведе във Варна. Надпреварата бе част от програмата на седмицата на водното спасяване, която се организира от Български Червен кръст, с подкрепата на Община Варна и Българската асоциация „Спорт за учащи“, съобщават от БЧК-Варна. Участниците бяха на възраст от 11 до 18..
Основните фактори за заболяванията на ходилата и глезените са наднорменото тегло, обездвижването и високите токчета. Това коментира във Варна доцент Атанас Кацаров-председател на Българското дружество по хирургия на глезена и ходилото. Според него редовното ходене с токчета над 7 сантиметра е пагубно за краката. Той каза още, че напоследък са..
През юли сцена „Раковина“ в Морската градина отново ще оживее с разнообразна културна програма. Варненци и гостите на града ще могат да се насладят на безплатни концерти в почти всеки ден от месеца. Сред акцентите в програмата са концертът на 18 юли, посветен на рождението на Апостола на Свободата Васил Левски, с участието на състави при НЧ „Васил..
Във Варна ще учат хората как да рециклират и да участват в кръговата икономика. Екофестивал „Варна - Морето“ откриват днес ( 3 юли ) на сцена „Раковина“. Инициативата ще продължи до 20 юли. Акцентите на фестивала са поставени върху екологичните практики, устойчивия живот и отговорността към природата. Датата за откриването е избрана..
Ледената пързалка в "Младост" ще работи до 28 юли, след което започват ремонтни дейности и отваря отново врати на 15 септември. Съоръжението работи до 13.00 ч. заради топлото време и нагряването на покрива, което размразява леда и възпрепятства пързалянето, обясни Борис Георгиев, главен организатор на ледената пързалка от 15 години. Съоръжението..
И днес ще е слънчево, следобед - още по-горещо. Ще духа слаб северен вятър, по Черноморието следобед до умерен от изток-североизток. Максимални температури 30°-35°, по Черноморието 26°-31°, за Варна около 30°. Вълнение на морето 2, следобед 2-3 бала. Температура на морската вода между 22° и 25°. Изгрев на Слънцето за Варна в 5 часа и 36 минути, залез..
Новината за уловена риба балон край бреговете на Севастопол предизвика широк обществен интерес. Причината – този вид е тропически и не е характерен за Черно море. Присъствието му повдига въпроси за промените в морската екосистема и потенциалните рискове за рибарите и околната среда. Рибата балон произхожда от Червено море и е навлязла в..
Ясно
