МОСВ: Стара и амортизирана водопреносна система е причина за хроничния недостиг на вода в страната

Над 60% са загубите на вода във водоснабдителните системи за ВиК операторите, като основна причина за това е старата и амортизирана водопреносна инфраструктура, съобщават от Министерството на околната среда и водите, цитирани от БГНЕС. 

От ведомството определят като „особено притеснителни“ големите загуби на вода във ВиК сектора (според Годишния доклад на КЕВР за 2023 г. общите загуби на вода във водоснабдителните системи за ВиК операторите възлизат са 60,21 %) загубата на водни ресурси в системите за напояване (според данни на МЗХ през 2023 г. 53,6% от иззетите за напояване водни маси са неоползотворени). Значим фактор за тези загуби е остарялата и амортизирана водопреносна инфраструктура.

В отговор на тези предизвикателства, МОСВ полага усилия да отрази въздействието на изменението на климата и да предвиди мерки за адаптиране в интегрираното управление на водите на национално ниво, включително управление на комплексните и значими язовири, плановете за управление на речните басейни, плановете за управление на риска от наводнения.

Чрез Оперативна програма „Околна среда“ (периоди 2007 – 2013 и 2014- 2020 г.) са инвестирани 3,6 млрд. лв. за ВиК проекти. За настоящия период 2021 – 2027 1,4 млрд. лв. ще бъдат за финансиране на мерки в съответствие с Националния инвестиционен план за ВиК. От Предприятието за управление на дейностите в областта на околната среда (ПУДООС) за периода 2022-2024 г. са предоставени 84 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ на общини по ВиК проекти.

Според данните на Министерството засушаването на Източна Европа като цяло ще продължи. Съгласно последния публикуван доклад, изготвен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC) за инструментариума за борба със сушата на UNCCD сушата през април 2025 г. засяга големи части от Източна и Южна Европа, особено в Средиземноморския регион и балтийските страни. Неотдавнашните над средните температури в Скандинавия, балтийските страни, Алпите, Източното Средиземноморие и цяла Източна Европа изостриха ефекта от продължителната липса на валежи. Ниските оттоци засягат реките най-вече в Източна Европа, в региона на Балтийско море, в Северна Германия, Бенелюкс и Турция.

Съгласно данните на Европейската обсерватория  за сушата в Европа през последното десетдневие на април 2025 г. 31,3% от територията на  27 страни-членки на ЕС и Обединеното кралство са в ситуация на внимание, което засяга части от почти цяла Европа, вкл. България, а 0,7% са в условия на предупреждение.

България попада в умерено рисковата зона на картата на Европа по отношение на засушаването, като ситуацията варира значително между различните региони. Въпреки това констатациите са, че водните ресурси на България са достатъчни да осигурят потреблението, но са неравномерно разпределени на територията на страната. В последните години се наблюдават тенденции към по-продължителни и по-чести периоди на суша, особено в летните месеци. Недостиг на вода може да възникне в региони със специфични природо-географски особености, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, както и при увеличаване на потребностите, вкл. поради увеличение на загубите. Това създава предизвикателства, като особено чувствителни са въпросите, свързани с водоснабдяването и земеделското напояване в по-слабо водообезпечените райони, смятат от ведомството.

Съгласно Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда, през 2022 година наличните възобновяеми пресни водни ресурси са с 24,5 % по-малко спрямо средномногогодишната норма за периода 1981-2022г., сочи още статистиката на министерството.

БГНЕС припомня, че всяка година недостигът на вода засяга 20% от територията на Европа и 30% от населението. Само 39,5% от повърхностните водни обекти в Европа са постигнали добро екологично състояние и само 26,8 % са постигнали „добро“ химично състояние в рамките на прилагането на законодателството на ЕС в областта на водите, отчита Европейският парламент.