Възрастните да напишат няколко реда за рода си, иначе болката ще е голяма

Призовавам възрастните да напишат поне няколко реда за рода си и ги предадат на децата си. Това е посланието по повод Деня на българската просвета и култура на Параскева Атанасова, член на литературен клуб „Йордан Кръчмаров“ в Балчик, автор на стихове и разкази, посветени ни теми, които я вълнуват и терзаят. В противен случай много голяма ще е болката. На 76 години това е и думата, с която би именувала цялото си творчество поезия и проза: "Защото пиша със сърцето си за неща, които ме развълнуват до болка. Спом­ням си не­поз­на­та­та в мик­ро­бу­са от Ка­вар­на до Вар­на, коя­то през съл­зи из­ля ду­ша­та си пред мен, как тръг­ва за чуж­би­на с бук­вар­че за по­да­рък: "Ще пъ­ту­вам за Со­фия, оти­вам в Ан­глия, да срещ­на шес­тго­диш­на­та си внуч­ка, коя­то не мо­же да го­во­ри с ме­не …за­що­то не знае бъл­гар­ски". Плаках след това. Пос­ветих и сти­хот­во­ре­ние­то си "Есен"...

Затова в навечерието на 24 май се об­ръ­щам към всич­ки да на­ми­рат вре­ме да че­тат и из­граж­дат ду­хов­ност­та на Бъл­га­рия. При­зо­ва­вам по-въз­рас­тни­те да на­пи­шат ня­кол­ко ре­да за ро­да си, кое­то са за­пом­ни­ли от ба­би и дя­дов­ци. Да ги да­дат на де­ца­та си. Учи­те­ли­те да кар­ат уче­ни­ци­те да раз­пит­ват ро­ди­те­ли­те си, за да знае бъд­но­то по­ко­ле­ние ро­да си.“

В Майския литературен салон на литературен клуб „Йордан Кръчмаров“ по повод 60-годишнината на творческата организация в Балчик пред своите съграждани тя се представи с тема, посветена на родовата памет под надслов “Доб­ро­то е в нас! То е за­раз­но! Не­ка да го пре­гър­нем!”.

„Защото аз все още вяр­вам в доб­ро­то, та­ка съм въз­пи­та­на. Ка­то ста­на сут­рин, пър­во­то не­що, кое­то си каз­вам, че де­нят тряб­ва да бъ­де до­бър. Тряб­ва да нап­ра­вя не­що доб­ро, мал­ко мо­же да е, за да ми бъ­де по-ле­ко на ду­ша­та. Вяр­вам в доб­ро­то, и в мои­те раз­ка­зи мо­то­то е доб­ро­то“ – е нейната теория за доброто.

Па­рас­ке­ва Ата­на­со­ва е ро­де­на на 22.Х.1948 г. в гр. Бал­чик. За­вър­ши­ла Ико­но­ми­чес­ки тех­ни­кум в Доб­рич, по про­фе­сия сче­то­во­ди­тел. Пър­ви­те опи­ти в пое­зия­та и са през уче­ни­чес­ки­те го­ди­ни. По-ак­тив­но с то­ва се за­ни­ма­ва след ка­то на­вър­шва 40 го­ди­ни. То­га­ва се стре­си­ра от въз­раст­та, но днес с ус­мив­ка каз­ва, че жи­во­тът за­поч­ва след 40.

Нейни творби са публикувани във в. „Добруджанска трибуна”, в списание „Антимовски хан” - сдружение на писателите в Добрич през 2018 г. Публикувала е и в местните печати в региона. Участва в литературни конкурси и четения. Има две първи награди от местни конкурси. Пише и се вълнува от различните нюанси на живота ни. Природата, морето, полето, животните са и любими теми. Подготвя и детска книжка със стихчета и разкази. През 2024 год. е включена с проза и стихове в алманасите „Хумор и сатира” , „Гайтани вежди – снага топола” и „Детски истории” на издателство „Буквите”. През същата година участва и в конкурса „Всичко за майка ми”, Алманаси „Нова българска литература” – поезия и проза.