Зрелостнички след матурата: Животът е и колело, и стълба

„За мен животът е и колело, и стълба – и двете са верни.“ Така описва Дуйгу Сабриева темата, по която днес писаха абитуриентите на държавния зрелостен изпит по български език и литература.

Темата, свързана с образите на колелото и стълбата като метафори за житейския път провокира лични размисли у мнозина дванайсетокласници. За Дуйгу, стълбата е символ на амбицията: „Човек трябва да има цели и да ги надгражда – да се изкачва стъпало по стъпало.“ Но същевременно допълва: „Много хора живеят еднообразно – животът им се върти, все едно са в колело.“

Съученичката ѝ Християна Маркова също избира есето, а не интерпретативното съчинение по „Крадецът на праскови“. „С есето мога да кажа това, което наистина мисля, без да се съобразявам с интерпретации“, споделя тя. За разлика от мнозина свои връстници Християна няма намерение веднага да кандидатства във ВУЗ: „Ще започна работа. Имам цели, но те не са в сферите, които университетите предлагат. Не мога да уча нещо, което не виждам като професия.“

В противоположна посока гледа Дуйгу, която е решена да се насочи към архитектура: „Още от малка исках да имам собствена банка. Видях бронирана кола и реших, че искам такава. Майка ми каза, че трябва да си направя банка – и така стигнах до архитектурата.“ Днес мечтае да учи в София, в Университета по архитектура, строителство и геодезия, и е сигурна в избора си.

Макар и различни по посока, зрелостничките са обединени от едно – животът тепърва започва и пред тях има много стъпала за изкачване, дори когато пътят се върти в кръг.