Защо се допуска изграждането на ветроенергийни паркове в земеделски земи, има ли инвестиционни предложения, получили отрицателна оценка за въздействие върху околната среда от РИОСВ-Варна? Това са част от въпросите, които Радио Варна отправи към Екоинспекцията, след проведеното обществено обсъждане във Вълчи дол по новия проект на "Добротич уинд" АД за 50 бр. ветрогенератори с обща инсталирана мощност до 464 MW. Преди обсъждането имаше протест с близо 30 трактора на земеделци, а местното Сдружение "Жива земя" обяви, че е внесло подписка в РИОСВ с 1 800 подписа срещу инвестицията и нямат отговор до момента. Целия разговор на Мариела Димитрова с инж. Христина Генова, директор на дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ-Варна, може да чуете в аудио файла.
На този етап, след като имаме едно положително становище от експертите, съставили доклада и възражения, които са дадени от населението и от гражданите. Ние трябва да изясним това противоречие – дали тези възражения са правилни или не са. Дали тези, които са съставили доклада, някъде са сбъркали или не са. Затова изслушваме всички страни, събираме всички становища, които накрая ще бъдат представени на експертния съвет, който да вземе решение. И понеже сега сме на етапа за дадено отрицателно отношение по доклада след общественото обсъждане. Затова сега трябва да видим какво точно ще изразят тези, които са съставили доклада. Да можем въз основа и на техните виждания да направим анализ и да вземем максимално най-положителното становище, което можем да вземем.
Още преди провеждането на общественото обсъждане в Културния дом на Вълчи дол, Сдружението с нестопанска цел „Жива земя“ обяви, че са изпратили възражение до РИОСВ-Варна, подписано от няколкостотин души? Какво е становището на Инспекцията, защото хората казаха, ние все още нямат отговор.
Да, така е, ние имаме получено становище не само от Сдружение „Жива земя“, но и от много граждани от общината. Но в настоящия момент ние не можем да изразим окончателно становище. На този етап ние все още събираме информация и не можем да отговорим положително или отрицателно на който и да е от зададените въпроси във възраженията.
Има ли таван за броя ветрогенератори и най-вече за мощността им като концентрация в едно населено място?
Това е повече въпрос към енергетиката. Няма такъв таван, поне от страна на околната среда. Това зависи от инвеститорите. Зависи от това дали и къде ще бъде изграден ветропаркът и дали съответно има възможност да бъде присъединен. Ние, в нашия закон нямаме таван, който да ограничи или „да каже“ колко е максималният брой за изграждане на ветрогенератори.
Тоест от гледна точка на екологията няма такива ограничения.
Няма.
През 2023 г. година коментирахме с вас същата тема. Тогава споделихте, че има засилен интерес към подобни инвестиции. Колко са тези инвестиционни предложения в последните близо три години в регионалната инспекция по околна среда и водите във Варна?
За двайсет и един ветроенергийни парка. Това са нови неща или такива, които ние сме разглеждали като разширение и изменение съгласно закона. Те са в най-вече в област Добрич, по-малка част в област Варна.
Генерал Тошево визирате може би.
Генерал Тошево, Крушари, Община Добричка сме разглеждали два проекта. В Тервел сега предстои да гледаме ветропарк и по същия начин има много възражения. А във Варна са тези, които са във Вълчи дол.
Какви са шансовете проектът на „Добротич уинд“ да бъде одобрен?
Това е работа на Експертния съвет, който ще разгледа в неговата цялост и пълнота доклада. В него участват експерти на РИОСВ, на Басейнова дирекция, представители на Общината, на РЗИ, кметските наместници и кметовете на населените места. Така че, това не е процедура, която мога да кажа еднозначно какъв ще бъде краят й.
Във времето кога ще се случи това?
45 дни имаме срок след общественото обсъждане и събиране на всички на становища. Пред мен са последните четири становища, които ще изпратим утре до възложителя. 45 дни, след като той отговори, и ние сме длъжни по закон да насрочим Експертния съвет.
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..
От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. По думите му законът, приет на 21..
Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино. Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..
Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..