За повече от 80% от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на агенция „Тренд, по поръчка на в. „24 часа“. Изследването е свързано с това колко и какво чете българинът.
Социологическото проучване е реализирано в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Според данните на „Тренд“ за 42 на сто от анкетираните четенето на книги е изключително важно, а за още 41% е по-скоро важно. За седем на сто не е важно, за още 6 процента изобщо не е важно, а други четири на сто не могат да преценят.
В същото време четирима от всеки десет души - 43%, признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години, посочват социолозите. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.

Между една и три книги за годината са прочели 24 на сто от запитаните, между четири и шест – 16%, между седем и 10 – 7 на сто и над 10 книги – девет процента.
Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес - 43%, следвана от липсата на време – 34 на сто. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4 на сто обявят, че имат финансови спънки. 11 процента от анкетираните са избрали отговора„ Не мога да преценя“.
Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години, сочат данните на "Тренд".
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите - 61%. Малко над една пета – 21 на сто предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани, допълват социолозите.

Почти една трета - 30% заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри - 24%, съвременната художествена литература – 23 на сто, историческите романи - 22%, класическата литература – 22 на сто и любовните романи - 20%.
За избора на книга най-често важна е препоръка от приятел, познат или роднина – посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт – 26 на сто се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета - 19% разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13 на сто. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7 на сто следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.

По повод Деня на четенето и паневропейската инициатива Ден на европейските автори, Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна насочва вниманието към ролята на съвременните български писатели за изграждането на пълноценна културна среда. Сред инициативите е премиерата на дебютния роман „Приключенията на Келвин. Тайните принципи на Вселената”,..
Никола Манев – 85 години от рождението на художника. Селектирани рисунки, живопис и текстилни пана от фонда на Галерия 33. Чуйте повече от репортажа на Ваня Славова: Галерията притежава над 80 творби на художника, които включват графични рисунки, ранни етюди и картини в акварелна техника, рисунки в смесена техника, измислена от самия него -..
Във Варна започна 26-ият Коледен музикален фестивал. Тази вечер ще бъде представен спектакълът "Дух" , а в главната роля публиката ще види Балена Ланджева, която ще замести Милица Гладнишка, която отсъства по здравословни причини. Разнообразна е програмата на фестивала, в нея са включени м юзикъл, опера, оперета, балет, детски спектакъл,..
Исторически музей - Балчик спечели проект "Храмът на Понтийската майка на боговете - Кибела от Дионисополис - мобилна мултимедийна изложба. Иновативен метод за популяризиране на културното наследство на Балчик. Средствата са по програма "Създаване и разпространение - големи проекти" 2025 г. към Национален фонд "Култура" с пълно финансиране от 30 000..
В Музея за нова история на Варна утре ще се състои представяне на историческия албум "От Нюрнберг до Варна", посветен на Международния наказателен трибунал в Нюрнберг и Народния съд във Варна. Автори са Траян Димитров - историк, завеждащ отдел "Нова история" - РИМ-Варна и Симеон Кулиш, историк, учител, научен секретар на Тракийския научен институт,..
Нова книга за черноморското крайбрежие на Варненска област през Късната античност излезе от печат. Книгата е на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей - „Archaeology of the Pontic Coast Coastal. Fortresses, Settlements and Harbour Zones in the Province of Moesia Secunda“. Тя е посветена на тайните на черноморското крайбрежие и..
Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..