„В археологията има обекти, които дават много материали, а други – нищо. Храмът беше уникален, защото ни даде възможност да видим как е изглеждал един античен храм, съществували 700 години, функционирал от 3 век преди Хр. до края на 4 век след Христа. Попаднахме на много паметници, през годините интериорът се е обновявал, но в него са се пазили важни скулптурни паметници, храмовата статуя на близо 700 години, градският архив на Дионисополис, както и редица паметници, които дават информация за самия култ към Понтийската майка на боговете“ – разказа Игор Лазаренко.
Със случайното откриване на храма при изкоп на строеж в частен терен през 2007 година екипът от археолози изпада в параграф 22. Държавата едновременно пази и не пази културното наследство. Нито държавата, нито общината могат да откупят или предложат размяна. „Парцелът имаше три вида собственост – държавният паметник, общинската улици и по-голяма част беше частен. Държавата няма механизъм за овъзмездяване на собственици с аналогични по своето положение имоти. В законодателството не е предвидена такава възможност каквато има за магистрала, за трафопост или детска площадка“ – обяснява пропуска за археологическите обекти Лазаренко.
Ако беше в Русия, Путин щеше да дойде и да каже, че тук се прави музей, припомня си директорът на РИМ думите на свои руски колеги, дошли на място при разкопките в Балчик. „А нашето законодателство се съобразява с всички интереси и изпадаме в ситуацията, че винаги има ощетен“ – обяснява Лазаренко защо нищо не се прави по обекта вече 18 години.
Намерените антични находки показват, че извършваните ритуали в светилището са били за отбрани хора. Предполага се, че едно и също природно бедствие в средата на 6 век след Христа (543 г.) запечатва храма и заличава подобен на близо, на бог Дионис, тъй като недалеч е намерен торсът на бог Дионис, който сега се намира в Националния археологически институт, а в Балчик са две копия – в галерията и в историческия музей. Откритията все повече налагат позицията античният град в Балчик да бъде обявен за археологически резерват и така да бъдат спасени останалите под земята ценности от миналото. „Това е един голям античен град и един от малкото, който няма такъв статут, което означава, че не се предполага археологическо наблюдение и разкопки, което е предпоставка за унищожаване на паметници“ – коментира още археологът. В момента Храма на Кибела е в лошо състояние. „Първоначално смятах, че не е добре да се места, но сега съм на друго мнение“ – споделя Лазаренко. По думите му изместване и възстановяване на около 30 процента от това, което е било при функционирането на храма, е напълно реализуемо, но при запазване ценностите на закрито.
Чуйте повече в звуковия файл:Оцеляването на дивите опрашители в Европа е все по-застрашено, заяви в събота Международният съюз за опазване на природата (IUCN), обявявайки десетки видове пчели и пеперуди за застрашени. Почти всички цъфтящи растения в Европа зависят от дивите опрашители, особено от пчелите, но загубата на местообитания и изменението на климата доведоха..
Днес отбелязваме Международния ден на мигриращите птици с надежда за по-безопасен път по време на миграция. С настъпването на есента и понижаването на температурите започва едно от най-впечатляващите природни явления – есенната миграция на птиците. Милиони птици напускат Европа и поемат по дългия път на юг, демонстрирайки изумителна..
Изборът на най-енергийно ефективни уреди ще ви помогне да спестите енергия и пари. Перални, съдомиялни и сушилни Тези уреди представляват 14% от типичната сметка за ток, тъй като използват енергия за загряване на вода или въздух, поради което консумират много енергия. Следователно, за да намалите сметките си за енергия от използването..
Върховният административен съд даде ход на дело за промяна статута на Камчийски пясъци като защитена зона. Четири фирми, собственици на терени, получени по линия на т.нар. заменки по време на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев", заведоха дело, с което обжалват решението за обявяване на Камчийски пясъци за защитена зона през април..
По произход те са чехи, но голяма част от живота си отдават България. Пристигат у нас през 80-те на XIX век. Започват пътя си на учители по математика и биология в Източна Румелия. Написват и учебници по предметите, които преподават. По-късно стигат до Варна и се установяват тук. Херман и Карел Шкорпил са археолози, учители, изследователи на..
До края на 2025 г. предстои поставяне на нова паметна плоча на музикантите Асен и Найден Найденови – едни от основателите на Международният музикален фестивал "Варненско лято". Знакът ще бъде сложен в близост до мястото, където се е намирал техният дом – на бул. "Осми Приморски полк". Изработката и поставянето на плочата са финансирани от дирекция..
Изнасяне на урок, посветен на Антон Новак, в часовете на класа във варненските училища предлага експертът Крум Сотиров от Първо орхидеено общество - България. Децата трябва да знаят за този човек, за неговия пример, за ценностите, които предава на следващото поколение. Антон Новак е гениален, а най-гениалното е, че е създал нещо, което се грижи..