Игрите - уроци и средство за общуване

С годините и турпането на опит, ние възрастните май забравяме да играем. Не роли, не да се правим на такива, каквито не сме. А да играем в най-истинския смисъл на тази дума. Добре, че са децата или поне тези, които не са обладани от телефоните, за да ни припомнят и нашето дество. Което изглежда тооооолкова далечно. И все пак, в следващите минути ще играем. С Яна Борисова, която преди време беше организирала във Варна фестивала „Чилик“. Обаче няма да се връщаме там, в миналото. Или защо пък не. 

Игрите сами по себе си, са общуване. И са много важни за развитието на децата. Те и за възрастните са били важни. За да се развият от деца в големи, мислещи, хора. И да се свързват помежду си. Преди като деца, сега като възрастни.

"Убедена съм, че това, което научаваме да правим като възрастни, първо го учим през играта като деца. Чрез играта се учим да сме честни, в играта се учим, че отборът е важен, в играта се учим, че човекът, който е до нас, печелим с него, но трябва да го пазим така, както пазим и себе си. Това са едни правила, които биха ни били много полезни и биха развили обществото ни по съвсем различенв начин." 

Това е фундаментът на игрите. Основата, на която всички сътпват на първо време неосъзнато като деца. А като възрастни дори и подсъзнателно. 

"Представи си, че като въздрастни, шофирайки между два града, мислехме по пътя, че ние пазим другия повече, отколкото пазим себе си, със сигурност статистиката би била друга. Когато станем възрастни, много интересно преобръщаме мислене за играта. Придали сме на играта някакъв жаргонен смисъл." 

Не трябва да забравяме да играем и като възрастни, убедена е Яна Борисова. И да се учим от децата на нещата, които сме позабравили с годините. 

"Играта на първо място  създава приятелства. На второ - увереност. На трето място те прави любопитен. В играта се учиш да надскачаш собствените си граници." 

Игрите създават приятелства, категорична е Яна Борисова. И най-чистите от тях са от детските години.