Лесна работа: Накрая всичко си идва на мястото

През лятото светът е повече радост, слънце, любов. Като стана дума за любов, ето история за влюбена двойка. Бернар и Ема. Живеят заедно от години и се обичат. Той иска да й предложи брак, но все не успява да подреди детайлите така, че да бъде незабравимо. Знаете: перфектните неща… Място, време, обстоятелства... Често се фокусираме върху тях.

Накрая Бернар решава, че няма по-романтично място от Айфеловата кула по време на светлинно шоу.

Подготвя всичко, изпипва детайлите… Съвършен пръстен, прочувствена реч, група приятели, много непринудени и уж случайно събрани на мястото, за да запечатат с телефоните си важния момент.

Настъпва решителният час. Бернар се изкачва на върха на кулата. Ема върви след него. Той рязко се обръща, коленичи, протяга напред ръка, в която държи кутийката с пръстена и с треперещ глас започва тържественото слово.

Следва частта: „Скъпа, ще се омъжиш ли за мен?“ и точно на нея главният герой онемява от изненада.

Едва ли е необходимо да описвам обстановката. Сещате се… Небе след залез, обляно в кралско синьо. Голяма блъсканица. Парижани, гости на града, гидове… Всички, устремени към едно единствено нещо - да уловят мига, да създадат своя приказка, за да има какво да разказват в дългите зимни вечери пред камината. И да разполагат със снимки за разглеждане, разбира се.

Връщам се към Бернар. Навалица, блъскане, народ. В суматохата той се оказва коленичил пред непозната жена. Тя пък, от своя страна, държи за ръка съпруга си – доста якичък и не много щастлив от случващото се.

Да кажем, че Бернар след толкова години подготовка, най-сетне улучва мястото и момента, обаче обърква жената. Тя и съпругът й преживяват културен шок. Докато се отърсват от него, Ема – истинската главна героиня най-сетне успява да си пробие път през гъстата тълпа и да се добере до горещата точка, която по сценарий би трябвало да е нейното щастливо място за едно тържествено и незабравимо начало. Следват снимки, извинения, притеснения и за ягодка на тортата – неудържимият смях на бъдещата булка. Тя просто си познава човека. Случилото се й изглежда като нещо съвсем типично за него… Нищо, че вечно се взира в детайлите в търсене на съвършенство...

Накрая всичко си идва на мястото: вторият опит е успешен и правилната жена получава пръстена. Не можем да виним кума, че по-късно, в речта си на сватбата, елегантно вмята думите:

— Скъпи Бернар, всички ние сме много щастливи и оценяваме, че този път се жениш за правилната жена и си сигурен в решението си!

Нямам представа каква доза истина има в тази история, но е факт, че каквото и да се случва, каквито и да са мъките, гафовете и грешките човешки, накрая всичко си идва на мястото.

Любовта тържествува. Доброто побеждава. Всички харесват шоколадовата торта.

Съседката от десетия етаж разбира, че не е права.

Баба праща поздрави и се извинява.

Младите се вземат и живеят в мир и любов и всички се наслаждаваме на прекрасно лято.

Беше история за добро настроение. Надявам се то дълго да не ви напуска.

И така де … Прекрасно, забавно, незабравимо лято!