Пресконференцията на националите по бокс след завръщането от СП в Ливърпул

Доволни от представянето и двата медала, но с амбиции за още по-големи успехи. Така президентът на БФ Бокс Красимир Инински, треньорите и призьорите от Световното първенство в Ливърпул описаха отминалия шампионат. В Пресклуб „България“ те направиха своята равносметка и дадоха заявка за онова, което ще ни очаква на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година. В града на Бийтълс боксьорите ни заеха шесто място в крайното класиране при мъжете. Рами Киуан спечели сребърен медал в категория до 75 килограма, а Радослав Росенов – бронз при 60-килограмовите.

Красимир Инински:

„Доволен съм, защото видях че тези момчета и момичета оставят сърцата си на ринга. Заминаха с амбиция да покажат и отстояват себе си и го направиха. Имаше и ощетяване от страна на съдиите. За мен Радослав Росенов не загуби полуфинала с бразилеца, той трябваше да е на финал. Казахме му какви дефицити има, как да се настрои машинката, за да работи по-добре. Това е дълъг процес, изпълнен с големи лишения и дисциплина.

На Хавиер му откраднаха мача - съперникът му получи аркада в предния мач, мина само рунд и половина и спряха срещата, за да му присъдят победа. Нещо, което не е редно да се прави. Севда в картите на съдиите и трите рунда ги взима, но един рефер, който не е от най-компетентните, й отне победата с две предупреждения на ринга.

Уилиам, Семион, Викторио – това са млади момчета, тепърва прохождат в мъжкия бокс, но направиха много хубави мачове. Отборът ни има голям потенциал и ако го реализираме, ще сме много по-напред. Мисля, че за една малка България това постижение не е никак малко. При нас няма делене, няма чужденци-българи, всички сме едно. „Чужденците“ ни са отдавна част от семейството ни, работят за България и са много повече българи, от много българи, които се правят на такива и на националисти. Ние сме водени от магията на бокса. При нас всичко е лишения, дисциплина, желание и любов”.

Рами Киуан, световен вицешампион:

„Работата, която върша, ми дава увереност. Виждам скоростта, с която се развивам, а ако продължавам с това темпо, ще съм най-добрият боксьор в света на следващото световно и Олимпиадата. Това е голямата ми цел – Олимпийските игри в Лос Анджелис. Какво бих променил в последния мач? Той беше голям сблъсък за тактическо надмощие. Познаваме се добре с него, това ни е втора среща за няколко месеца. В първата беше много различно, двамата се изненадахме на финала. В третия мач вече може би ще нагласим по-добра тактика. Не е само до моментна нагласа, трябва да подобря някои неща.

За това световно бях много добре психологическо подготвен, за разлика от други първенства. Бях уверен, знаех какво мога, знаех, че ще спечеля. Нямаше притеснение. Ще продължа да работя ментално, защото виждам, че дава резултат. Влизам активно във всеки рунд, вече не проспивам първия. Тук не успях само в последния мач да го направя, но в предишнитее печелих първите два рунда и после си доигравах срещите. На това световно побеждавах съперниците с моя план и всичко беше наред“.

Радослав Росенов, бронзов медалист:

„Радвам се, че не позволих този път да ми отнемат медала. На предното световно бях с аркада в мача за медал. Бяхме притеснени от нея, но съперникът изобщо не ме пипна тогава. Раздадох се на макс, побеждавах в картите. Двама рефери обаче предпочетоха него. На това световно говорихме да се пазя от аркади. На полуфинала трябваше да съм по-агресивен, но ще поработя върху това.

Не искам да звучи като оправдание, но преди полуфинала ме болеше цялото тяло, бях се разболял. Затова бях по-предпазлив и не исках да получавам излишни удари. На следващото първенство ще е много по-различно.

Налагам си моя стил. Включихме и други неща в арсенала ми, защото преди повече си навеждах главата. Сега поработихме върху различните дистанции и видяхме, че се получават нещата. Побеждавам с лекота, мисля, че мога да победя всички, ако съм спокоен. Съперниците знаят повече за мен вече, но опитваме да сменим дистанцията в мачовете, за да бъда изненада за опонента. Трябва да имаш усет на ринга да играеш срещу всеки различен съперник.

Сега ми предстои участие на Европейското първенство за мъже до 23 години. Искам да спечеля още един златен медал там, за да стана единственият в Европа с четири титли от този турнир“.

Уилиам Чолов, пето място:

„За мен лично беше много вълнуващо и мотивиращо като емоция да дебютирам на Световно първенство. Вече като знам какво е, ще работя, за да се представя по-добре следващия път. Имаше напрежение и притеснение, но не позволявах да взима връх над мен. Гледах да съм максимално фокусиран. Имам трето място от Световно първенство при младежите, но при мъжете е много по-различно, а и моята категория е много конкурентна. Амбициран съм да продължавам да работим с треньора, за да представяме България по най-добрия начин“.

Семион Болдирев, пето място:

„Като цяло съм доволен, направих две хубави победи. За мен това участие беше много вълнуващо. Бях притеснен на 1/4-финала, защото ми е първо Световно първенство при мъжете. На следващи големи първенства ще съм по-малко притеснен и ще се представя по-добре“.

Жоел Арате, старши треньор:

„Аз съм доволен от представянето на нашите боксьори. Сребърен медал на Рами Киуан, бронзов на Радослав Росенов, пето място на Уилиам Чолов и Семион Болдирев. Резултати, които поставят малка България пред големи сили като САЩ, Германия, Куба, Франция. Убеден съм, че можехме да вземем още медали, но Хавиер Ибаниес беше сериозно ощетен. Ние обаче работим с цел Олимпийските игри в Лос Анджелис. Изцяло сме насочили погледите си натам и това Световно първенство е етап от пътя, който сме поели.

Имаме млад отбор, с много голям потенциал, който се вижда от всички наши конкуренти. Въпреки че нямаме много боксьори на различните категории, ние сме напълно равностойни на отбори като Узбекистан и Казахстан, които разполагат с много повече ресурси. Видяхме си и грешките, ще работим по тяхното отстраняване“.

Валентин Поптолев, помощник треньор:

„Когато има резултати, емоциите няма как да са позитивни. Смятам, че момчетата изиграха стойностни мачове, в които имаше и ощетяване. Радослав Росенов за мен спечели полуфинала, но ще продължим да работим, за да надграждаме. Това, което трябва да направим, е да не оставяме нещата в ръцете на съдиите. Винаги им казвам да играят така, че мачът да не е равен. Когато е равен, съдбата ти е в други ръце“.