Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE): Магията в музиката изчезна с появата на социалните медии

Интервю с Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE)

Русе отново ще бъде домакин на „Green Rock Fest“. 17-тото издание на форума ще бъде между 20 до 22 септември. Концертната част ще бъде на площад „Свобода“ на 20 и 21 септември. Началото е от 18 часа, входът, както винаги, е свободен, като на сцената ще излязат както утвърдени банди от България и чужбина, така и млади изпълнители – победители в инициативата „Зелени рок вдъхновения“. Специалният гост тази година е певецът на ANGRA, ATHENA XIX и RHAPSODY OF FIREFabio Lione. Със съдействието на организаторите вокалистът с един от най-разпознаваемите гласове в метъл сцената даде специално интервю за „От другата страна“.

От другата страна - Привет, Fabio, как си?

Fabio Lione - Добре съм. Точно пристигнах в Арекипа, Перу. Вчера имах концерт с оркестър в Лима, който беше напълно разпродаден. След ден се връщам в Европа и започвам да се подготвям за „Green Rock Fest“ в Русе.

От другата страна - Предполагам, че всеки път е различно, когато имаш участия със симфоничен оркестър, твоя банда и група, в която си гост?

Fabio Lione - Със сигурност. Едно шоу с оркестър е по-интимно. Усещам го така, защото, може би, е сред предпочитаните ми. По-специално е. При един такъв концерт гласът на певеца е изнесен по-напред. Имам предвид, че той се чува по-добре. Т.е. трябва да е по-изразителен. Обикновено оркестърът е по-тих. Понякога такива участия са трудни за самия певец, защото дори и при най-малката грешка, публиката веднага ще разбере. Съвсем различно е, когато шоуто е с истинска група. Тогава грешките може да не бъдат усетени, защото звукът от инструментите е по-силен. Дори и да допуснеш някоя малка неточност, никой не забелязва. Самият аз предпочитам акустичното шоу, шоуто с оркестър, защото носят повече чувство в музиката. Това, обаче, не означава, че не харесвам концертите с групи. Просто нещата са различни. Примерно, когато концертът е много голям, е по-добре зад мен да има банда – китари, бас и барабани. Т.е. нормално шоу в електрически формат. Също така има разлики дали свириш със своята група или с музиканти, които не познаваш толкова добре. Понякога те са много добри при песните на ANGRA, но не толкова с композициите на RHAPSODY. Или обратно. Просто групите са различни. ANGRA и RHAPSODY имат много бързи песни. Понякога изпълнението не е толкова точно, както би трябвало да бъде, ако го сравняваме с оригинала. Понякога, някои музиканти ме изненадват с уменията си и колко добре припокриват оригиналните версии.

От другата страна - Липсват ли ти RHAPSODY?

Fabio Lione - Всъщност вече имах няколко концерта с FABIO LIONE'S DAWN OF VICTORY. Проект, който направих без думата „rhapsody“. Мисля си, че всички, които през годините я използваха в различни комбинации и в различни състави, допуснаха грешки. А хората се объркват. Бяхме RHAPSODY. Това беше оригиналът. После идват RHAPSODY OF FIRE, защото групата трябваше да смени името си заради някои правни проблеми. След което заедно с Luca Turilli създадохме TURILLI / LIONE RHAPSODY и през 2019 издадохме албума „Zero Gravity (Rebirth and Evolution)“. Много хубав и в същото време различен, по тежък и по-модерен албум, с прогресивни нотки. Преди това Luca записа два албума с приятеля ми, италианския певец Alessandro Conti под името LUCA TURILLI'S RHAPSODY. Всички тези различни групи объркват хората, защото през годините те се сблъскват с различни и в същото време сходни имена. За това реших да кръстя моя проект DAWN OF VICTORY. В него на ударните е Alex Holzwarth, който е бил част от RHAPSODY. Басистът е Patrice Guers, който също е бил част от групата. Вътре е и Dominique Leurquin, който всъщност беше вторият китарист в RHAPSODY, както и аз. Липсва само Luca. Luca иска нещо различно, защото се е уморил от пауър метъла и като цяло от хеви метъла. Би ни било приятно да направим концерти с него. Най-вероятно ще имаме няколко специални концерта с него в бъдеще, ако пожелае. На Luca обаче не му се свири хеви метъл и по-специално пауър метъл. Иначе направих FABIO LIONE'S DAWN OF VICTORYс моите приятели, с които бяхме заедно в RHAPSODY. До момента имаме 15 концерта в Европа. Следващата година ще направим още. Може би ще свирим в Япония, ще участваме на повече фестивали. Това е всичко, което мога да кажа. Виждаме се с останалите, добри приятели сме, разменя ме си имейли. Дори Luca ми писа преди няколко дни. Разбираме се добре и понякога свирим заедно.

От другата страна - Няма как да не те попитам какво мислиш за сегашните RHAPSODY OF FIRE?

Fabio Lione - Всъщност, мисля, че съм слушал само две техни песни. Дори не знам колко албума са записали с новия вокалист, новия барабанист, новия басист и новия китарист. През годините съм слушал само две техни песни. Идея си нямам дали са записали два или три, или повече албуми. Не знам. Нормално е хората да си мислят, че не мога да кажа нищо хубаво за тази група. Не става въпрос дали имам нещо против нея. Просто смятам, че те не са същата банда. Музиката им ми звучи доста общо, доста повърхностно, като всяка средностатистическа пауър метъл група със симфонични влияния, която се опитва да свири нещо подобно на миналото. В двете песни, които съм слушал, ми липсва силата, епичността. Липсва ми подходът към епиката и усещането за нещо оригинално. Композиционно двете песни са някак си бедни и обикновени. Все едно ги е създала една от многото пауър метъл банди. Такива впечатления провокираха в мен. Може би са записали някои страхотни композиции, но аз съм чул само две. Които ми звучат съвсем обикновени. Въпреки че смятам, че вокалистът чисто технически е много добър, все едно да чуеш Steven Tylerкато вокалист на MANOWAR или Eric Adams да пее в AEROSMITH. И двамата ще пеят, но едва ли ще е същото. Липсва ми епичността, която RHAPSODY имаха в началото, както и аранжиментите, и идеите на Luca Turilli. Дори експериментите от миналото. Днес RHAPSODY OF FIRE не се опитват да създадат нещо ново, а явно им харесва да свирят пауър метъла на всички останали. За да си изградя наистина обективно мнение, би трябвало да изслушам повече материал. Обаче съм слушал само две песни и не мога да кажа нищо повече. Знаеш ли, дори не стигнах до края на парчетата. Чух куплет, преход, припев и ми беше достатъчно.

От другата страна - Каква е историята зад групата ATHENA XIX?

Fabio Lione - Това е първата ми група. Тогава бях на 18 години. С момчетата останахме добри приятели, никога през годините не загубихме контакт. Винаги съм имал някакви музикални идеи. Записвал съм ги с мисълта, че един ден ще се завърнем. От известно време в главите ни се въртеше една концептуална история, която стана основа на новия ни албум. Тя е футуристична и първа част от концепцията, която залегна в „Everflow Part 1: Frames of Humanity“. Ще развием историята в две части. Дори вече имаме шест готови композиции за следващия албум.

От другата страна - В какво се крие предизвикателството при създаването на концептуален албум?

Fabio Lione - Зависи от концепцията. В нашия случай искахме да създадем тъжна, футуристични и в същото време реална история за някого, който контролира масите, а човешките тела вече не са от значение. Светът е почти мъртъв. Някои богаташи са в състояние да напуснат планетата, но не и физически. Могат да го направят само със съзнанията си, само с умовете си. Тези хора живеят в сървър, съзнанията им са съхранени в компютър. Те могат да чувстват всичко, да изпитват емоции, но са безтелесни. Телата ги няма. Една странна ситуация. Наистина харесваме идеята. В историята има и хора, които са останали на планетата. Те не могат да си купят достъп до новия дигитален живот. Концепцията не е никак весела. Най-добре е албумът да бъде чут. Развитието на историята е под формата на филм. Наистина е много хубава. Има един единствен религиозен човек, който се противопоставя на богаташите. Те от своя страна искат да го убият и да изпълнят плановете си. На обложката на албума можеш да видиш пирамида, която представлява космически кораб, който е пълен със съзнанията на хората. Той напуска планетата, наблюдаван от едно младо момиче. Харесва ми. Оригинално и различно. В „Everflow Part 1: Frames of Humanity“ групата постигна наистина уникален стил. Прогресив, но не по-типичния начин. Повечето банди, които се подвизават в прогресив метъла, звучат по един и същ начин. Имат много добре разпознаваеми влияния от DREAM THEATER, SYMPHONY X, RUSH. С ATHENA XIX сме по-различни. Знам, че сме наистина уникална прогресив метъл група. Имаме елементи от DEPECHE MODE, имаме джаз, влияния от A-HA. Разбира се, можеш да усетиш детайли от FATES WARNING, CONCEPTION и KAMELOT, понякога и DREAM THEATER. Елементи, които ти напомнят на нещо. Но наистина смятам, че след толкова години ATHENA XIX откри правилния пъти правилния звук. Те са уникални. В това е въпросът. Няма друга група, която да звучи като ATHENA XIX. А това се оказа основната причина да успея, да сключа договор с лейбъл. Т.е. за един ден подписах звукозаписен договор. Разговарях с лейбъла за други неща. Те ми казаха да им изпратя няколко песни на ATHENA XIX. Просто да ги чуят. Бяха много впечатлени. Отбелязаха, че групата е прогресив, но никога не са чували нещо толкова разнообразно и изтънчено. Разбира се, материалът не е комерсиален. Но и целта не е такава. Ние сме петима, петима музиканти, петима приятели, които искат да създават музика за себе си, както и за хората, които наистина харесват нещо различно. Въпросът е, че не се интересуваме от комерсиалния момент.

От другата страна - Каква е причината да възродиш ATHENA XIX?

Fabio Lione - Както казах по-рано, това беше въобще първата ми група. Винаги сме имали едно на ум, че ще направим нещо в бъдеще. А и почти всички живеем в един град, Тоскана, Италия. Добри приятели сме. Много време сме били заедно. Последният ни общ албум „A New Religion?“ излезе през 1998. Хората наистина го харесаха. В същото време винаги сме искали да развиваме звука на групата. През годините трупахме идеи и материал. И през 2019 успяхме да се съберем отново всички оригинални членове. В някаква степен го направихме тогава и заради пандемията от COVID-19. Завършихме материала и финализирахме песните. Нов албум на ATHENA XIX винаги е стоял като цел пред мен, защото феновете ме знаят основно от RHAPSODY, VISION DIVINE, ANGRA. Все групи, които са по-пауър метъл ориентирани. А аз винаги съм бил прогресив музикант. Обичам да правя различни неща, не само пауър метъл. Първата група е като първата любов. Връзката между мен и останалите в ATHENA XIX е страхотна. За нас е без значение дали „Everflow Part 1: Frames of Humanity“ ще се продаде в голям тираж, дали ще го харесат или не. Ние сме много щастливи, че като добри приятели, имахме възможност след толкова много години да издадем нов продукт, нов албум. Това е най-важно.

От другата страна - Развитието на бандата от „A New Religion?“ до „Everflow Part 1: Frames of Humanity“ е видимо, но как изглежда отвътре?

Fabio Lione - В „A New Religion?“ чуваш една млада банда, съставена от много добри музиканти. Но албумът се люшка между пауър метъла и прогресив метъла. Има пауър метъл песни, в други изпъква джазът и някакви различни части. Бяхме млади. Дори и стилът вече да е започнал, да се оформя, с „Everflow Part 1: Frames of Humanity“ наистина стъпихме на нашия път и открихме звука на групата, който e много далече от „A New Religion?“. Това е единственото ми притеснение. Ако феновете, които наистина харесват „A New Religion?“, който е страхотен, очакват втора част, ще получат албум, който е много далече от него. Ние наистина се отдалечихме много от звука и стила на „A New Religion?“. След повече от 20 години и звука, и идеите на групата са други. И в същото време можеш да усетиш духа на ATHENA, че това е същата група, която е записала „A New Religion?“.

От другата страна - До колко „Everflow Part 1: Frames of Humanity“ е резултат от опита и творческия импулс?

Fabio Lione - Всеки в групата е натрупал различен опит. За мен това се оказа страхотно преживяване. Създадох материала с китариста и клавириста. Текстовете за концепцията и повечето от вокалните линии са мое дело. Разбира се, когато имаш група, която е малко по-различна, с различни хармонии и композиционен подход, които са далече от повечето банди, можеш да напишеш различни вокални мелодии, защото музиката е различна. Успях да го постигна. И наистина ми харесва, защото ATHENA XIX не може да създава обикновена музика и опростени песни. И така никога няма да създам елементарни вокални линии, защото трябва да следвам музиката. Донякъде това е предизвикателство. В същото време пред мен се откри шанса да вкарам различни окраски в гласа си. ATHENA XIX позволява да си разнообразен и да изработиш различен подход - понякога много високи, друг път ниски вокали, чисто пеене, не толкова чисто, дълбоко, оперно. Дори използвахме в един куплет италиански и латински, а до тях английски. Странна и в същото време страхотна комбинация от детайли и елементи. Получи се невероятно. И на мен ми беше много лесно да го постигна. Ако си пуснеш песните, не изглежда така, но ми беше наистина много лесно. Познавам момчетата, свързани сме и мислим еднакво. Обичаме да експериментираме и да опитваме различни решения. Това е странната част. Когато си пуснеш албума, можеш да възкликнеш: „Боже Господи, създаването му е било кошмар! Много е сложен!“. Не е така. Беше много лесно, защото сме свързани. Отделихме много време за композирането и аранжиментите. Но в края на краищата работата не беше чак толкова тежка и сложна. Тримата, с китариста и клавириста всъщност продуцирахме албума, записахме го и го смесихме.

От другата страна - Кога ще излезе втората част на албума?

Fabio Lione - Добър въпрос. Както казах, имаме готова почти половината от втората част. Под готова имам предвид създадена. Имаме шест песни. Почти са завършени. Така че албумът е наполовина готов. След което трябва да го запишем, да направим аранжиментите, да напиша текстовете. Два за две песни са почти готови. Разбира се, няма да издадем втората част след 20 години. Надяваме се, че ще излезе в рамките на няколко години. Ще видим.

От другата страна - Насочваме се към „Green Rock Fest“. Сетлистът какъв ще бъде?

Fabio Lione - Ще участвам с ALOGIA, групата на моя приятел Srđan Branković. Записвали се заедно. Съвместния на материал ще звучи на концерта. На фестивала ще изпълним наистина специален сет, съставен от много хубави хеви метъл песни с най-известните припеви, които всички да запеят заедно с нас. Наистина много популярни композиции. Разбира се, ще има песни на RHAPSODY, както и от моята кариера. Ще има изненади, ще има дуети. В някои от песните публиката няма да чуе само моя глас. Ще направим няколко дуета. Смятам, че феновете ще оценят шоуто, защото според мен сетлистът е наистина много добър. Любопитен съм да видя реакцията на хората. Със сигурност участието ми на този фестивал в този български град наистина ще ми хареса. Щастлив съм, че ме поканиха. Отношенията ни с организаторите са много добри. Още няколко дни и ще се видим в Русе.

От другата страна - Публиката със сигурност ще очаква да чуе много RHAPSODY.

Fabio Lione - Със сигурност ще изпълним достатъчно техни песни. Не две, три или четири. Повече.

От другата страна - Какво никога не си позволяваш на сцената?

Fabio Lione - Не знам. Въпрос е на изпълнение, на пеене. Игра, говорене, комуникация с публиката. В края на краищата пеенето е комуникация. В същото време всичко зависи от шоуто. Всяко е различно. Когато забележиш някого в публиката, който изглежда особено или по по-специален начин, хлапе или фен, който има странен и нетипичен вид, можеш да си позволиш нещо извън рамките на концерта. Можеш да ги заговориш от сцената, да им говориш, докато представяш поредната песен. Примерно виждаш дете... Зависи от ситуацията, всяко шоу е различно.

От другата страна - Най-странният концерт, който си имал?

Fabio Lione - Зависи на какво казваш странно. Понякога един концерт може дори да е опасен. Спомням си един много опасен концерт, който имах в Гватемала. Бях с VISION DIVINE. Няколко типа спряха една кола точно пред залата и произведоха шест изстрела с пистолет срещу вратата на главния вход. Един от куршумите проникна в залата и уцели в главата фен от публиката. Беше наистина страшен момент. Концертът на VISION DIVINE вече беше започнал. Бяхме на четвъртата песен. Това се случи в началото на шоуто. Останалите от групата си помислиха, че отвън някой изстрелва фойерверки. Погледнах китариста и му казах, ме не ми звучи като фойерверки. Тогава забелязах един техник от екипа ни, който следеше за звука. Стоеше близо до главния вход и изглеждаше едновременно учуден и уплашен. По лицето му прочетох, че имаме проблем. Спряхме концерта. За щастие, фенът, който беше улучен с куршума, първо изпадна в кома, но се оправи след няколко месеца. Оцеля. Всичко приключи с положителен край. Самият инцидент в Гватемала, обаче, беше много плашещ. В Москва, Русия също имах много странно шоу. Бяхме с ANGRA. Сцената беше много малка. Между мен и публиката практически нямаше никакво разстояние. Барабаните на Bruno Valverde опираха в гърба ми. Разполагах с всичко на всичко един метър между ударните и публиката. Пред мен имаше едно момиче, което се държеше много неадекватно. В един момент започна с ръце да посяга към панталоните ми в областта на слабините. Сещаш се. Беше се разгорещила, а аз нямаше накъде да се отдръпна, защото нямаше никакво място. Нищо не можех да направя, за да избягам от нея. Чудех се как да изляза от положението. Отзад ме подпираха барабаните. А момичето започна да става много настоятелно. От една страна ми беше забавно, от друга – неприятно. Шоуто, обаче, се получи много добре. Сещам се за един друг концерт в Бразилия. Не помня града. Валеше като из ведро. От дясната страна върху сцената се изсипваше истински водопад. През годините преминаваш през много различни случки и места. Понякога е забавно, друг път – плашещо или много особено. Но това е опитът, такъв е животът. Хубаво е, когато погледнеш назад и видиш, че си преживял интересни моменти.

От другата страна - Остават само хубавите спомени.

Fabio Lione - Само добрите. Но шоуто в Гватемала беше плашещо. Обаче си прав – основно остават само хубавите спомени.

От другата страна - Най-ценният урок, който си научил през всички тези години в музиката?

Fabio Lione - Едно от най-важните неща е да бъдеш себе си. Без значение дали си лудетина, изнервен, отпочинал, какъвто и да си. Смятам, че е много важно да бъдеш себе си. Да изградиш свой начин на говорене, на мислене, действие, представяне, пеене, комуникация с публиката. Тези неща са много важни. Особено за музикантите – стилът на свирене, поведението на сцената, начинът на изпълнение, движение, говорене, те правят разликата. В противен случай можеш да свириш много добре, но да си останеш един от всичките. В историята на музиката има много певци и музиканти, които понякога са добри, понякога не са от най-техничните, но са уникални. Цялостното поведение е едно от най-важните неща. Като пример ще посоча Ozzy. Не си замина толкова отдавна. Не можеш да твърдиш, че той беше най-добрият певец на планетата. Чуваш гласа му и как пее. Можеш да го харесваш или да не го харесваш. Но със сигурност не можеш да кажеш, че звучи като някой друг. Той е Ozzy. Няма друг като него. Начинът, по който стоеше на сцената, начинът, по който пееше, гласът му, всичко, дори начинът, по който излизаше на сцената. Все неща, които са наистина много важни. За съжаление днес има толкова много банди, които са невероятно технични и прецизни в изпълнението си. Но по-другите въпроси изглеждат като всички останали. Или обратният случай. Има много групи, които правят страхотно шоу. Използват по невероятен начин светлините, взаимодействат страхотно, шоуто е страхотно. А музикално чуваш два акорда, никаква дълбочина, някакви много семпли композиции. Тези неща не харесвам в днешните групи. Някои от тях са наистина големи и много известни, но музикалната им сфера е твърде оскъдна. Обаче шоуто им е страхотно. Комбинацията между техническото изпълнение, шоуто, имиджа, изпълнението, взаимодействието в миналото беше по-добре балансирана. Става въпрос за групите от миналото. Обикновено беше трудно да попаднеш на банда, която не изглежда добре, не свири добре, няма добри композиции и не прави добро шоу. Преди години 80-85% от бандите притежаваха всичко това. А днес? Днес имаш групи, които са технически чудовища, а шоуто им не става. Или обратно. Тези неща също са някак странни. Но животът е такъв. Това е днешната музика.

От другата страна - Опитвал ли си да си отговориш на въпроса защо групи, които нямат нито един концерт, са толкова големи в социалните мрежи?

Fabio Lione - От една страна това ми харесва, от друга – не. Днес със социалните медии можеш да си наистина много близо до артистите и групите. Наистина е много лесно. Можеш да пишеш директно на страницата на любимците си, които имат Instagram, Facebook, можеш да се срещнеш с тях на различни събития за автографи. В миналото не беше толкова лесно. Почти беше невъзможно. Имаше една магия, която днес липсва. Имаше магия дори в купуването на албуми. Да държиш книжката в ръцете си, да я прочетеш, да видиш снимката на групата, да научиш текстовете на песните, след което да посетиш някой концерт. Никога не си говорил с бандата, не знаеш почти нищо за нея и за музикантите в нея. Не знаеш дали са женени, дали имат деца, харесват ли шоколад. Днес всичко е по-забързано, по-лесно достъпно. От което изчезна магията. Положението в миналото ми харесва повече. Харесва ми, когато не знаеш нищо за любимците си. Музикантите имаха един ореол. Днес понякога срещам хора, които знаят всичко. Знаят, че барабанистът обича футбол, играе видео игри и има три деца. Понякога знаят повече за неговия живот от самия него. Което е доста неразбираемо за мен. Платформи като Spotify например са добре измислени, защото всеки има достъп до музиката, всеки може много лесно и много евтино да слуша една песен. Може да се запознае едновременно с 1000 групи. Но по някакъв начин това запознанство е твърде повърхностно. Не е както в миналото, когато го правиш чрез физическия носител. Днес можеш да си свалиш само две песни на някоя група и да слушаш само тях. Което означава, че всъщност не познаваш толкова добре бандата, защото си слушал само двете й най-известни композиции. Наистина е странно. Разбирам, че светът се променя, музикалният бизнес се променя, звукозаписните компании се променят. И въпреки всичко предпочитам стария начин. Ако наистина харесвам една група, ще си взема плочата, защото обичам да държа записа в ръцете си. А може би причината е, че съм се родил в съвсем други времена... Не знам…

От другата страна - Все повече италиански банди подписват с големи лейбъли. На какво се дължи това според теб?

Fabio Lione - Ще бъда лош, ако отговоря. Причините може да са две. Първата е, че италианските банди все повече се развиват и стават все по-добри. Като DGM, които много харесвам. Има и други, които са добри. Но втората причина, която за съжаление мисля, че е по-вероятна и вярна, е че пазарът на албуми не се намира в добра кондиция. Дори и големите звукозаписни компании изпитват затруднения. За това подписват с колкото се може повече групи. Това е моето мнение. Според мен истината е някъде по средата. Т.е. имаме много групи, като някои от тях са наистина много добри. И в същото време някои звукозаписни компании трябва да имат много банди, за да компенсират низходящите приходи на пазара. Разбираш ме какво имам предвид.

От другата страна - ANGRA до кога ще са в почивка?

Fabio Lione - През януари 2025 станаха 12 години, откакто съм в групата като певец. Според мен бандата направи много неща. Виждам, че Rafael Bittencourt започва, както и останалите, лека полека да се раздвижва. Издадохме нов албум. Направихме турне. Записахме и издадохме акустично ДВД, а това е много специално. Понякога дори предпочитам акустичната версия, ако трябва да я сравня с електрическата. Наистина е специално. Записахме още едно ДВД от последното ни участие на „70000 Tons Of Metal“. Не знам кога ще го издадем. Но ситуацията е следната: имаме две готови ДВД-та, албум на две години, турне за него, акустично турне. Имаме специална годишнина за „Temple of Shadows“. Предполагам, че след всичко това, е добре бандата да си вземе малка почивка. Да презаредим батериите, защото издадохме много материал, направихме много концерти. Година и половина, две групата няма да е активна. Не знам колко точно. Всеки ще се занимава с други неща, със своите проекти или ще обърне внимание на семейството си. Bruno Valverde е млад, млад барабанист, на 34 години. Иска да експериментира и да опита други неща. Мисля, че беше точното време групата да си вземе малка почивка.

От другата страна - Последен въпрос – какво никога не би искал да научиш за себе си?

Fabio Lione - Този въпрос е страхотен. Мога да отговоря по десет различни начина. Както и другите, не искам да знам нищо за лошите моменти в живота, за лошите неща, които ме очакват в бъдещето. Но, когато говорим за музиката, не бих искал да знам кога ще направя последния си албум или кога ще бъде последният ми концерт. Или кога например ще взема решение, може би, когато съм на 70, че съм направил последното си шоу. Защото в бъдеще може да се случи така че, да пея на концерт, без дори да знам, че е последният ми. За мен този въпрос е много странен. Правиш музика заради страстта, защото я обичаш, обичаш музиката, обичаш да пееш. И е наистина много странно да не знаеш до кога, до коя година ще продължаваш да го правиш. Коя ще е последната песен, която ще напишеш. Пълна лудница. Ще полудееш, ако започнеш да мислиш по този въпрос.