Климатолог: За 20 години средната температура във Варна е скочила с градус и половина, валежите намаляват

През последните 20 години средната температура във Варна се е покачила с градус и половина. Отчита се ръст на стойностите на средните норми за годишна и месечна база.

Четвърта година се оформя тенденция, в която валежите в региона са с 30% по малко от годишната сума. Така коментира темата с безводието климатологът Иван Иванов от варненския филиал на Националния институт по метрология и хидрология.

Контрастирането на климата от суша към тежки валежи е основна тема сред климатолозите, тъй като климатът започва все повече да изостря своя характер, каза той.

По думите му това явление дава отражение върху нагряването на земната повърхност, различното разпределение на облачните маси и валежи и на циклоналната дейност.

Валежите на територията на България зависят предимно от средиземноморските циклони, които са нерегулярни и това се отразява върху общото им водно количество. Обикновено годините с малко валежи са с последователност от 2 до 3. Въпреки това вече четвърта година се оформя тенденция, в която валежите са с 30% по малко от годишната сума, алармира той.

Освен по-малко валежи се наблюдава появата на по-силен интензитет на дъжда, като по този начин повърхностният слой не може да поеме и филтрира водата, нито да я улови поради липсата на достатъчно язовири на всички притоци и реки, допълни експертът.

Според него водната криза в градове като Плевен и Ловеч вече поставя въпроса за алтернативни начини на снабдяване на вода. Един от вариантите е направата на други изравнителни водоеми, с които да се улавя повърхностните валежи, смята той.

 Друга алтернатива, която може да бъде използване, е обезсоляването на морската вода, като се има предвид и производството на електроенергия от фотоволтаици, изрази мнение Иванов.

Автоматизирани инсталации ще се използват, когато електричеството в системата е на 0 лв. или ниска цена, защото обезсоляването става предимно с енергия. Тази прясна вода ще се добави във водопроводна мрежа или директно към язовир. Съществуват 5-6 технологии по целия свят, които се развиват за обезсоляване. Солеността на територията на България е много по малка в сравнение с тази в държавите от Световния океан. Следователно може да се подбере технология, която да е адаптивна за региона, имайки предвид че тук солеността е около 17, а  на другите места е между 28, 30 и 33%, разясни идеята климатологът.

“Използвайки от фотоволтаиците или от ветрогенераторите електричество, което е зелена енергия, производството на вода няма да изхвърля във атмосферата въглероден диоксид“, подчерта Иван Иванов.

От друга страна, ако се използва нефт или петрол с цел добиването на вода, ще се породи интензивно отделяне на въглероден диоксид, който ще наруши климатичния цикъл и по този начин целта не оправдава средствата, категоричен е той.

Чуйте повече от разговора на Иван Барбов и Александър Йорданов с Иван Иванова: