Tommy Talamanca (SADIST): Въпросът е: "Какво искаш от музиката?"

Интервю с Tommy Talamanca (SADIST)

Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към неизследвани територии. Италианците SADIST са една от тези групи. Те никога няма да получат всеобщо признание. И не го търсят. За тях е важна тяхната музика, качеството на тяхната музика, а това е особено ценно за феновете им. На 19 септември SADIST ще направят първи концерт в България. Те са част от пакет, в който главните действащи лица са SUICIDAL ANGELS и OBSCURA. Т.е. ветераните ще отварят за младежите. В което няма нищо лошо. Защото на първо място, както каза в специалното интервю, което Tommy Talamanca от SADIST даде за „От другата страна“, е качеството на музиката. Мястото на концерта е софийският клуб „Joy Station“, а организатори са „BGTSC“.

От другата страна - Привет, Tommy, какви журналисти търсят SADIST за интервюта? Които познават бандата или по-скоро не?

Tommy Talamanca - Широк кръг от хора се свързват с групата. Най-вече чрез лейбъла, той поддържа контактите основно със списващи в онлайн медии и радиа. Малко или много от целия свят. Обикновено контактите са с най-важните медии в метъл музиката. Интервютата са за радиа по целия свят, както и за много онлайн издания. Отговаряме на въпроси и за някои списания, които все още излизат на хартия. Малко са, но примерно в Германия някои от най-големите списания за метъл са все още живи. Т.е. контакт с нас търсят широк кръг от журналисти.

От другата страна - Предполагам, че радиата са важни, защото можеш да чуеш гласа на музиканта, с когото е интервюто?

Tommy Talamanca - Малко или много е така. От друга страна заради YouTube и Spotify, този вид медии за разпространение на съдържание, ако феновете искат да чуят музиката на групата ми, могат да го направят много лесно. Не им се налага да купуват нищо. Просто отваррят YouTube и напълно сигурно ще попаднат на музика на групата, която да чуят. Всички медии са важни. Радиото е важно, списанията, онлайн изданията. Всичко е важно. Просто не може да се каже, че нещо е по-важно от друго. Става въпрос за промоцията и тя трябва да е достатъчно голяма, за да може да достигне буквално до всички и докъдето е възможно. Важно е като група да попаднем в големите медии. Но в същото време е важно да имаме достъп и до регионалните като местните радиостанции. Всяка една медия е важна.

От другата страна - Какви са слушателите на SADIST?

Tommy Talamanca - Не знам. SADIST винаги е била много странна група. Не сме средностатистическа метъл банда. Винаги се опитваме да направим нещо различно от общоприетото положение. Независимо че сме стара банда, никога не сме били много известни. Имам предвид, че много хора по света познават SADIST, но в крайна сметка не сме толкова големи, колкото други групи, по-стари или по-млади от нас. Причината е, че музиката ни не е предназначена за широката публика. Когато започваме работа по нов албум, целта ни никога не е музиката в него да е предназначена за определени слушатели. Създаваме музика за себе си. Създаваме музика, която бихме искали да чуем от друга група. Всичко е резултат на влиянията ни. Израснали сме, слушайки музиката на 70-те, прогресив музиката, като в същото време харесваме и метъла, и екстремния метъл. Опитваме се да комбинираме всичките влияния в звука на SADIST. Като целта е да се получи нещо много лично. Да звучи по някакъв начин уникално. Може да харесваш или да не харесваш бандата, но да не можеш да отречеш, че SADIST имат свой собствен звук. Нещо, което е много важно за нас.

От другата страна - Въпреки че е усложнена, в същото време музиката на групата е доста слушаема.

Tommy Talamanca - Винаги се опитваме да създаваме добри песни. Въпреки факта, че свирим сложна музика, знам, че не е лесно смилаема, най-важното е да имаме песни. Не става въпрос да са технично изпълнени, не става въпрос за бързи сола на китара и ударни. Не ни интересува да демонстрираме нашите инструментални възможности. За нас най-важното е да създаваме добри песни, независимо дали на първо прослушване звучат сложно. Когато влезеш в тях, ще чуеш мелодията, ще чуеш хармониите, ще разбереш къде започва и приключва всичко. Нашите композиции не са обикновен сбор от ноти, за които трудно разбираш защо са там и каква им е функцията. Има банди, чиято единствена цел е да покажат инструменталните си умения. Това не е бирата на SADIST. За нас на първо място е песента. Останалото стои на втори план. Качеството на песента е най-важно, другото – не толкова. Опитваме се да правим слушаеми композиции.

От другата страна - Имаше периоди в миналото, в които групата беше спряла да работи. Каква беше причината да се завърнете на музикалната сцена?

Tommy Talamanca - След издаването на „Season in Silence“ през 2010, бяхме две години по турнета. Тогава направихме много обиколки на Европа, като повечето концерти бяха в Източна Европа. Имахме продължително турне на Стария континент и в Русия, Беларус, Полша, Украйна, Молдова. Отделихме много време на живото свирене. Участвахме на много големи фестивали. През 2013 осъзнахме, че е дошло времето за работа по нови песни. Тогава си взехме почивка от живите участия. Затворихме се в студио и започнахме работа по нов материал. 2014 оформихме предварителната продукция. В края на същата година започнахме студийните записи. През пролетта на 2015 година приключихме работа. Не искахме да издаваме нов албум през лятото, защото за Италия не е добре албумите да излизат през този сезон. Изчакахме до есента. И през октомври 2015 издадохме „Hyaena“. SADIST създават своите песни малко по-бавно. Защото всеки път се оптиваме да направим нещо по-различно от предишния албум. Което не е много лесно. Ако бяхме като групите, които имат точно определен еднопластов стил, който експлоатират във всяко издание, щеше да ни е много лесно да издаваме нов албум всяка година или през две години. Докато ние всеки път се опитваме да създадем нещо различно, за това и композиционният процес винаги е продължителен.

От другата страна - Тази година издадохте „Something to Pierce“. Обаче, искам да те върна към „Hyaena“ от 2015 година. Този албум звучи като точка на пречупване за групата. Защо?

Tommy Talamanca - В неговата концепция можеш да откриеш два различни пласта. В него става въпрос за хиената като животно. Вокалистът ни Trevor Nadir пътува много. Луд е по дивата природа и дивите животни. Също така искахме да създадем нещо по-различно от типичните концептуални метъл албуми. Нещо по-различно от мечове, замъци, Сатаната. Тези теми не ни интересуват. Искахме да е разлчино, да е садистично, а хиените сами по-себе си са един от най-садистичните животни. Това е първият пласт. И докато слушаш музиката и четеш текстовете, можеш да го възприемеш на метафорично ниво. Обществото ни малко или много е като дива джунгла, в която всеки се бори за храната си и за пари. Така че метафоричното награждане е видимо, сравнявайки хиените и начинът им на съществуване със съвременното общество. И най-вече със западното общество. То е толкова агресивно към всеки един негов член, където борбата за пари и успех е изведена на преден план. Пластовете са два и от слушателя зависи по кой ще се спусне. Ние започнахме от животните, защото са ни интересни. Темата е оригинална и се вписва в името на групата. Все пак се казваме SADIST и не искаме да говорим за цветенца и любов, и в същото време за замъци и викинги. Там не намираме нищо интересно за себе си. Просто не е за нас.

От другата страна - Как виждаш еволюцията на бандата от самото начало до днес?

Tommy Talamanca - Първо трябва да отбележа, че когато създаваме нов албум, не слушаме предишните. Звукът ни израства заедно с нас. Когато започвахме, а сме били на по 18 – 20 години, създавахме музика повече със сърцата ни, отколкото с умовете ни. Всичко е било спонтанно. Комбинацията на различни влияния беше в резултат на липсата на контрол при композирането. Днес, когато вече сме големи, сме част от музиката не само като музиканти. Самият аз съм продуцент и работя в студио като инженер и продуцент за други групи. Т.е. в музиката съм 24/7. А това наистина прави разлика, сравнявайки днешния ден с времената, когато бях обикновено хлапе, което единствено свиреше на китара. Тогава се интересувах само от китарата и от нищо друго. Сега се интересувам повече от аранжиментите, разбирам по-добре звука, наясно съм с настройките на ударните. Днес китарите са само част от процеса. Не са толкова важни, колкото цялостния звук. Той е много по-важен за мен. Вокалите са по-важни от китарите, защото в крайна сметка хората слушат на първо място певеца. Музиката трябва да бъде направена така, че песента да е слушаема през целия текст, през вокалите, през това, което пее певецът. По принцип звукът на SADIST е все още тук. Всъщност не сме се променили толкова много, но просто пораснахме. Това е естествената еволюция на групата през нашия звук. Разбира се, че можеш да открие елементи, които да ти напомнят на първия или втория ни албум. Някои от нещата, които свирим сега, идват от нашите влияния. Имам предвид влиянията от прогресива на 70-те. Винаги сме били повлияни от музиката на 70-те. Можете да чуете тези влияния и в първите ни албуми. Това горе-долу не се е променило. Но има и нещо друго, което можете да разпознаете като запазена марка за SADIST.

От другата страна - Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато извира от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Tommy Talamanca - Не смятам, че има. Изкуството и шоуто трябва да бъдат разделени. Става въпрос за всеки вид изкуство – от литературата, през киното, до всичко, което е изкуство. Някои групи се интересуват предимно от забавлението. И са доста добри. А други се интересуват най-вече от създаване на изкуство и също са добри. Но тяхното изкуство не е за всеобща консумация. То е за ограничен кръг от ценители. Защото изкуството трябва да е сложно. То трябва да носи послание. Понякога посланието е политическо. Но дори в центъра на изкуството да не стои политиката по директен начин, всичко е политика. Вземи SADIST. Направихме албум за хиените и поканихме африкански перкусионист да свири в него. Това също е нещо политическо във времена, когато всички са толкова уплашени от бежанците от Африка, които идват в Европа. По някакъв начин това е много политическо. Опитвам се да стоя здраво стъпил на земята. Но това не означава, че не се старая да създам нещо повече от просто забавление. Мога да отида на концерт на RAMMSTEIN и да се забавлявам много, защото те са толкова добри в тази сфера. И в същото време понякога искам да слушам нещо, което да ме кара да се замисля. Може би няма да е на живо, защото неговото пресъздаване може да е скучно. Но когато го слушам, то наистина ме провокира да си задавам въпроси за състоянието на света или за моето положение. Когато говоря за сърцето и ума, един добър музикант може да се справи и с двете части. Т.е. да създава музика не само със сърцето си, но и с ума си, защото има умения да го направи. Учил е много, за да бъде добър музикант, а това идва от ума, не само от душата. Когато мисля за музикант, който свири само с душата си, се сещам за Kurt Cobain. За този тип музиканти. Те бяха много добри в създаването на музика единствено от сърцето си. Разбира се, това е добре за този вид група, за този вид музика. Не е за всеки. Всеки трябва да намери своя собствен път. Пътят за нас, за SADIST беше да смесим музиката, идваща от сърцето, с музиката, извираща от ума. Опитвайки се да не бъдем твърде студени, твърде технични, но в същото време и не твърде елементарни, да не свирим просто твърде лесно слушаема музика, защото тя не ни беше интересна.

От другата страна - Като музикант и продуцент, коя част предпочиташ?

Tommy Talamanca - Аз съм голям късметлия. От десетгодишен съм наясно, че през целия си живот искам да работя с музика. За мен работата е много важна част от живота. И ако успееш да си намериш работа, която ти носи щастие и когато ходиш на работа усмихвайки се, това е най-хубавото в живота. Няма нищо по-хубаво. От дете, винаги съм знаел, че искам да работя с музика. Без значение дали свиря като музикант. Започнах, разбира се, като музикант, като китарист. Израснах, слушайки рок и метъл музика и затова съм основно рок музикант. Все още обичам тези стилове. Все още са вълнуващи за мен. Но да си продуцент, е съвсем различна част от работата с музика. И също доста вълнуваща. Разбира се, по различен начин. Вълнуващо е да се свързваш с други музиканти, да се докосваш до чувствата и вкусовете на някой друг, да се опитваш да им дадеш своята гледна точка и да видиш какво се получава, когато смесиш идеите и отношението си към музиката с тези на някой друг. Понякога това е по-млад музикант. Момент, който е много интересен за мен, защото ми действа освежаващо. Когато създаваш музика, се опитваш да се съхраниш млад възможно най-продължително. В противен случай, ако остарееш в съзнанието си, не можеш повече да правиш свежа или интересна музика за новите поколения. Всъщност, горе-долу и двете части са едно и също и за това ги обичам и двете. И музиканта, и продуцента. Икономически понякога е по-добре да работиш в студио, да управляваш професионално звукозаписно студио, да работиш професионално като продуцент. За музикант, който свири в метъл група, по отношение на парите, положението не е толкова сигурно. Когато си на турне, печелиш пари. Когато не си на турне, а това се случва доста често, от нищо друго не получаваш пари. Днес заради Интернет продажбите не са много добри. Парите от отчисления и авторски права също не са много. А се налага да се прехранваш по някакъв начив, защото си мъж, имаш семейство и трябва да го издържаш. И за това аз съм късметлия, защото мога да се прехранвам от музика. Така че наистина обичам и двете професии. Обичам да бъда продуцент и обичам да бъда китарист.

От другата страна - Ти си мултиинструменталист. Но в SADIST винаги има гостуващи музиканти.

Tommy Talamanca - Винаги работим с други музиканти в студиото. Не за първи път работим и с друг перкусионист. Аз съм китарист и клавирист, но ако искам класическо пиано, се обръщам към пианист, който идва от сферата на класическата музика. Същото е, когато се нуждая и от африкански перкусии, както в албума „Hyaena“, за който вече стана дума. Все пак хиената е африканско животно. Просто искам слушателят да почувства, че е в Африка и все едно наблюдава хиена, която ловува. В този случай е по-лесно за мен да работя с музикант от Африка, с африкански перкусионист, защото по този начин той може да допринесе за съответната гледна точка и да вкара точните влияния. Които са различни от моите. Аз съм метъл и съм европеец, а темата е африканска. Комбинацията на различни култури е много важна за музиката. Ако нямаше това смесване на културите, нямаше да имаме блус, след него рок музиката, а от там и метъл музиката. Това е сигурно. Блусът е резултат от робството, което беше отвратително деяние. Добрата страна е, че африканците смесиха техните музикални влияния с тези на западните музиканти, в резултат на което се получи нов вид музика. Комбинацията от стилове е винаги най-доброто развитие. За това и ние винаги се опитваме да работим с музиканти, които не идват от метъл сцената. Но могат да допринесат с нещо различно, с нещо ново за нашия стил. Ние самите винаги търсим различното. Постоянното предизвикателство. Понякога това води до разочарования. Познавам много хора, които казват, че някои неща не са истински метъл. За тях това не е добре, защото, ако свириш метъл, не е необходимо да включваш африкански перкусионисти или тези странни инструменти. Нашето място е при хората, за които е важна хубавата музика, без значение дали е метъл или не. SADIST са тук, за да създават добра музика. Да, стилът ни е метъл, но музиката трябва да е добра. Това е важното.

От другата страна – Без съмнение в музиката на SADIST основата е дет метълът. Но композициите говорят с добавените инструменти като клавири и перкусии.

Tommy Talamanca - Може би е така. Дет метълът е като траш метъла. Основно идваме от траша. Дет метъл отношението произтича от вокалите. Имаме дет метъл вокалист и ни харесва начинът, по който смесваме дет метъл текстове и дет метъл пеене с типичното траш метъл отношение. Всички сме израснали с траш метъла на 80-те и 90-те. И разбира се, има някои екстремни части, за които може да се каже, че звучат почти като дет метъл. Но ние никога не сме били типична дет метъл група. Когато говоря за оригиналния дет метъл, винаги имам предвид групи като OBITUARY. Те са много добри в създаването на олдскуул дет метъла. Ние сме израснали, слушайки също така групи като CYNIC и DEATH, а те не са средностатистически дет метъл банди без значение, че всеки ги слага в рамките на стила. И така, за какво всъщност са стиловите определения? Те са просто начин една концепция да бъде опростена и разбираема за хората. И когато стане въпрос, каква музика свирят всъщност SADIST, отговорът е, че по същество свирят дет метъл. Но имат клавири, използват ситар и бузуки или африкански перкусии. В края на краищата става въпрос за музика. Разбира се, основата е здраво метъл отношение, но е важна музиката. Понякога започваме от китарните рифове, но понякога започваме от ритъма или от мелодията. Това означава, че песента няма да звучи като типична дет метъл песен. Предполагам, че типичната дет метъл песен започва само и единствено от китарите. Така че, ако започнеш да създаваш, започвайки от клавира, от мелодията, композицията ще е по-прогресив от дет метъла. Ето защо всяка песен трябва да звучи по различен начин.

От другата страна - SADIST е дет метъл група с прогресив елементи или прогресив банда с дет метъл елементи?

Tommy Talamanca - Не знам, това не е мой проблем. Това е проблем за хората като теб, които пишат и говорят за музика. Един музикант трябва да се притеснява единствено за създаването на добри песни. За SADIST смятам, че е метъл група със сериозни прогресив влияния и със силна нагласа да прави нещо доста необичайно. Не твърдя, че сме чак толкова оригинални. Не ме интересува дали сме чак толкова самобитни и дали ще измислим някаква нова музика. Разбира се, не сме THE BESTLES и няма да променим музиката. Целта ни е да правим добри песни. Харесваме метъла. Чувстваме се предимно рок и метъл музиканти и това ни харесва. Не искаме да звучим сякаш сме твърде добри, за да свирим екстремна музика. Някои групи като остареят, се дистанцират от метъла. Ние не го правим, защото харесваме музиката, която свирим. Все още сме метъл фенове. И когато отида на концерт и гледам група, на която съм фен, например SLAYER или MESHUGGAH – банди, които все още обичам, купувам си дисковете им, слушам музиката им, дори и най-новите им албуми да не са чак толкова добри, колкото най-старите, продължавам да ги харесвам. Отношението към тях е все още същото. Така че, мисля, че SADIST е основно метъл група със силно прогресив отношение.

От другата страна - Прави впечатления, че спомена групи като CYNIC, които са много добри, но някак си не успяват да получат онова, което заслужават.

Tommy Talamanca - Причината е, че хората искат да бъдат забавлявани. Те не обичат да се замислят, защото животът им, може би, е много тежък и искат, когато си пуснат музика, просто да се отпуснат. Ще взема за пример себе си. Работя с музика и когато се прибера вкъщи, не ми се слуша музика. Отварям книга или си пускам някой филм по телевизията. Понякога наистина трябва да изключиш съзнанието си и ума си от всякакви мисли. Когато говорим за групи като CYNIC или дори SADIST, за да ги слушаш трябва да се концентрираш върху музиката им. Но това е отношение и поведение. Аз много обичам музиката. И не мога да се отпусна, когато си пусна нещо. Когато слушам музика съм винаги концентриран. Но понякога и аз като всички, когато съм в колата, си пускам някоя група. Ако шофирам, мога да слушам лесно достъпни за съзнанието неща. Мога да си пусна RAMMSTEIN, защото музиката им се носи покрай теб без да трябва да се концентрираш върху нея. Тук не става въпрос дали групата е добра или лоша. Мисля, че подобни групи забавляват много добре и са добри групи. Дори и да не са тук, за да направят нещо наистина невероятно ново или невероятно необичайно, това не означава, че не са добри. Аз съм голям фен на AC/DC и ги обожавам. За мен те са най-голямата група на света, която прави най-якото шоу. Работата им е такава и те се справят много добре. В това няма нищо лошо. Но за някои музиканти тези неща не са важни. Защото търсят нещо различно, стремят се към нещо различно. Музиката на подобни музиканти не е за масовия слушател. Харесвам CYNIC, но те никога няма да са толкова големи, колкото RAMMSTEIN, AC/DC или бандите, за които е важно шоуто. И това е съвсем в реда на нещата. Ако някой свири техничен дет метъл или прогресив дет метъл, едва ли си мисли, че може да е толкова велик, колкото AC/DC. Откачено е само като си го помислиш.

От другата страна - Т.е. музиката на SADIST е за хората, които търсят още нещо в метъла?

Tommy Talamanca - Може би. Може би си прав, че е за хора, които като цяло търсят нещо повече в музиката. Ако съм луд по филми, може би ще търся по-оригиналните ленти от всякакъв вид. Може да са филми на ужасите. Ако съм луд по музика, ще потърся наистина оригинална музика. Спомням си, как като по-млад открих някои странни, мрачни, ембиънт групи като DEAD CAN DANCE, банда, която все още обичам. Направо полудях, защото никога преди това не бях слушал подобна музика. Когато бях по-млад, бях предимно слушател. И всеки път беше вълнуващо, когато откривах някой, който създаваше необичайна музика. И все още е така, но днес, разбира се, е по-трудно да намеря нещо ново. Имаме толкова много музика и по-голямата част от нея е просто за забавление, а не е форма на истинско изкуство. Но, както казах, има и хора, които искат да попаднат на нещо интересно в това, което най-много харесват и което обичат. Ако съм футболен маниак и съм луд по футбола, винаги ще се насочвам към интересното в тази област. Ще се оглеждам за нови играчи, които могат да играят по-добре от предишните. Моята страст е музиката, така че в тази сфера винаги искам да слушам нещо ново. Въпросът е какво искаш от музиката. Дали искаш да се забавляваш или не. Въпросът не опира до това да бъдеш по-позитивен по отношение на музиката. Понякога хората просто я слушат, защото искат да се забавляват. В което няма нищо лошо.