Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мадлен Божилова - майсторка на златен филигран между Балчик и Своге

Мадлен Божилова, носител на престижния приз от ЮНЕСКО "Живо човешко съкровище на България" за нематериално културно наследство, е избрала Балчик за свой дом през по-топлата половина на годината, а през останалото време твори в родния Своге. Това е причината балчиклии и гости на града да имат по-честата възможност да наблюдават сръчността на ръцете и с блестящите нишки и красотата, която създава със стана си.

Последно тя украси с труда си празника на Балчик 21 септември в Божествената градина на Двореца.

Българската майсторка, спечелила второ място в света за изработване на златен филигран, е възстановила уникална техника за създаване на традиционната кюстендилска носия, включително изработката на златното чорбаджийско бикме - старинен метод, забравен в продължение на около сто години. Както се е правило в миналото, по старите автентични техники - тъкане на хоризонтален стан на престилка и колан, на кенарена риза, изработването на дантелите и златния филигран на ръкавите.

Историята на майсторката започва преди няколко години, когато след завръщането си от Индия в родния си град Своге, тя не намира майстор да изработи традиционна българска носия по старинните техники. Това я кара да се заеме сама със задачата, като първоначално се вдъхновява от красотата на кюстендилската носия, видяна в местния музей.

За изработката на една автентична носия са необходими между три и четири месеца работа.

С изчезналите техники и материали за копринени и златни гайтани тя прави още македонска и някои други носии. 

"Това е истинска сърма, която отдавна не се произвежда в България и  Европа. Намерила съм седем поколения майстор, за да мога да я изтъка, възстановила съм златния филигран, с който спечелих в Узбекистан второ място в света. Този стан ми го направи единственият в България майстор, за мен специално от орех, за да имам силата да правя това, което желая" - разказва Мадлен.

Завършила е аюрведа терапевт в Индия, създава салон за красота, но издирването на старите техники за изработването на носия - първо за нея, а след това за поръчките на хората, превръща хобито и в постоянна работа. 

Тя е първият човек в България, който започва да изработва копринени гайтани за кюстендилската носия. След петгодишни проучвания и експерименти, Божилова успява да възстанови забравената техника за изработка на златния филигран, използвайки 24-каратова баня върху златна нишка и сребро с най-високата проба 999.

"Разпитвала съм много хора, дори останали през поколенията внуци, дъщери, синове на майстори, но никой не знаеше техниката", разказва майсторката, която след кюстендилската е разработила и ихтиманска и македонска носия.

Миналата година Мадлен Божилова представя българското традиционно облекло на международния фестивал на занаятите в Узбекистан, където заедно с още един представител от България, достойно показва богатството на нашето културно наследство сред 78 държави от целия свят.

Подробностите чуйте в звуковия файл в началото на публикацията. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пет дни "Театърът се вълнува" във Варна - първо издание на Черноморския театрален фестивал

От 24 до 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал. Събитието се случва в юбилейния 105-и сезон на театъра и ще използва двете й сцени – Основна и Филиал, обясни Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна...

публикувано на 23.09.25 в 07:55

Историкът Траян Димитров: Трудно можем да кажем, че сме независими днес, често гледаме към чужди посолства

Ако във времето, когато Независимостта на България e извоювана, тя е означавала свобода от чужда власт, то сега тя е въпрос на ценности и национален избор. Това коментира историкът Траян Димитров в предаването на Радио Варна "Новият ден", като подчерта, че чуждото влияние днес е непренебрежим фактор. В момента трудно можем да кажем, че сме..

обновено на 22.09.25 в 10:52

Второто балканско издание на фестивала „Пиктоплазма“ във Варна

Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ ще проведе във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров.  Pictoplasma е създадена преди..

публикувано на 22.09.25 в 08:00

Павел Попов: Сред сценаристите на ареста на Благомир Коцев цари страх, че той може да спечели избори и от ареста

Благомир Коцев стана заложник на политически процеси от центъра, но те намират благоприятна почва за реванш сред тези, които загубиха изборите през 2023 година. Това каза в предаването "Позиция" на Радио Варна изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов. По думите му, тези хора започнаха един политически заговор, който доведе до сегашната..

публикувано на 20.09.25 в 14:48

Ивайло Христов: Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство

Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..

публикувано на 19.09.25 в 08:00

Tommy Talamanca (SADIST): Въпросът е: "Какво искаш от музиката?"

Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..

публикувано на 18.09.25 в 08:00
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Пътешествието в българското кино е пътуване не по магистралата, а по странични пътища

Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен.  Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..

публикувано на 17.09.25 в 07:55