"На село" във Войводино

В това издание на предаването „На село“ гостуваме на жителите на Войводино. Разположено в пределите на община Вълчи дол, селото е на около 40 километра от Варна. Тихо и спокойно място. На пръв поглед изглежда като всяко друго българско село, но местните хора са тези, което го правят необикновено място за живеене.

Във Войводино от край време живеят два етноса – българи и турци. А най-забележителното е, че са заедно във всичко – в радост и неволя. Заедно празнуват и християнските и мюсюлманските празници. Поддържат заедно църквата и джамията. Събират се заедно в читалището, където е и пенсионерският клуб. Помагат си в нужда, плачат и се смеят заедно. Заедно са израснали, учили, работили, а сега споделят и старините си.

Старото име на село Войводино е Пашаийт. Местните предполагат, че е кръстено на заможен паша, който е бил като  техен водач. От там и след време идва българското име Войводино. Преди години в селото са се установили да живеят изселници от Турция, разказа за Радио Варна Веска Пенчева, която е  родом от Войводино. Заживяли в мир и сговор и така е и до днес.

Днес в селото има действащи църква, джамия, читалище, поща и два хранителни магазина. Имат интернет, но на места мобилната връзка се губи. Повече от две години нямат обществен транспорт. Фирмата превозвач обещала да осигури, ако има редовно пътуващи. Но тъй като жителите, които нямат коли, пътували само при нужда, транспорт все още няма.

Малко хора са останали да живеят във Войводино. По настоящ адрес са 184 души. Днес трудно може да повярва човек, че през 80-те години на 20 век селото е наброявало близо 2000 души.

Поминък на местното население са били животновъдството и земеделието. Отглеждали са овце, крави, биволи, коне, свине. Във всяка къща е имало животни. Когато идва демокрацията тази дейност постепенно замира, защото започнали масови кражби на животни. Местните си спомнят как вечер непознати хора пристигали с камиони и по тъмно заграбвали животните от дворовете им. Нищо не можели да направят. Нямало и кой да им помогне и да ги защити. Така останали без животни и днес отглеждат само зеленчуци и плодове в дворовете си. В началото на селото е останала една кооперация, в която се отглеждат крави.

Иначе Войводино е едно от селата с най-голяма площ земеделски обработваеми земи в община Вълчи дол. Имат близо 24 000 декара. Тази година добър е бил добивът на пшеница и ечемик, за разлика от царевицата, която са решили занапред да не сеят.

Имали са и училище. На името на Светите братя Кирил и Методий. Сградата била хубава, на два етажа. Но след като много хора започват да се изселват към Вълчи дол и Варна, децата намаляват и училището затваря врати. По-късно сградата и дворът купува човек от региона. След това става пожар, за който местните казват, че може би е от деца, които играели там. Днес и тухла не е останала от сградата, а мястото е обрасло с храсти и дървета. Никой не знае какви са плановете на собственика.

Сградите, които местните пазят като очите си са църквата, джамията и читалището. И трите са в добро състояние. Постоянно по тях нещо се ремонтира и поправя. Сега събират пари, за да оправят пода на църквата. Трябва да се подменят дъските с нови, защото старите са нападнати от дървояд. Има нужда и от ремонт на покрива на джамията, който е протекъл. В читалището също борят дървояди, но в салона, чийто естествен паркет чакат да бъде изциклен следващата седмица.

Жените от селото са най-честите посетители в читалището. Имат певческа група, а песните, които пеят са от турския и българския фолклор. Участват в много фолкролни поряви, като днес ще бъдат във Вълчи дол, където се провежда второто издание на Фолклорния фестивал „Една земя за всички“. Секретар на Народно читалище "Изгрев - 1927" е Фарие Исмаилова.

„Ние не се делим. Нашият Бог е един – дали се нарича Аллах или се нарича Бог, той е един и еднакво го почитаме! ...Не се делим на пенсионери, на кандидат-пенсионери, на млади и на деца.“, разказа Веска Пенчева. А Фарие Исмаилова допълни: „На село не се чувства това разделение, каквото е в държавата. Нямаме тази гордост, която други хора имат. Ние просто така сме възпитани!“

Четвърти мандат кметски наместник на Войводино е Сафия Ибрямова Хайриева. Не е родом от селото, но вече цялото й семейство живее в него - децата и внуците. Надява се във всяка къща да има живот и това разбирателство между хората да е вечно.

За довиждане жените изпяха една от песните, с които ще участват във Фолклорния фестивал „Една земя за всички“.