Лесна работа: Кафето

Започва много хубава нова седмица. В нея ще има дни, посветени на поезията, музиката, архитектите. Ще отбележим световния ден на животните, на обичта и внимателното отношение към тях. Ще изпратим този прелестен месец септември, от който ни остава само още глътка и вдъхновено ще отворим вратите на октомври, с нови планове, цели, очаквания и възможности.

Специално за мен едно от любимите предстоящи посвещения е това - на кафето. В първия ден от октомври ще имаме и този прекрасен повод за честване. А пиенето на кафе е свещен ритуал. То е нещо важно и свързващо. Приятелски жест и социално събитие. Нещо, което дава чудесен старт на деня и ни прави по-фокусирани върху смисъла, успеха и доброто настроение.

И така е отдавна. Когато Пенчо Славейков е директор на Народния театър, той взима присърце оплакването на един от актьорите, който трудно издържа без кафе по време на репетиции и веднага спретва в театъра едно приятно кафене. Разбира се, наема и кафеджия, който приготвя за екипа фантастично турско кафе.

Страстен почитател на турското кафе е и Иван Вазов. Той впрочем остава в историята с факта, че сърба извънредно шумно кафето си, независимо в колко изтънчена компания се намира. Такава е привилегията на великите.

Преди да стигне до тези висоти в биографията си, кафето, предполага се, е открито от пастир на кози в Етиопия, който забелязва, че животинките си хапват плодове от някакво дърво и това невероятно подобрява настроението им. След кратка дегустация той също се екзалтира и бърза да сподели наблюденията си с монаси, които тутакси лепват делото на дявола, хвърлят плодовете в огъня, а после поправят грешката, когато от огнището се разнася божествен аромат. Твърди се, че от този момент нататък монасите не се разделят с освежаващата напитка.

В друга легенда йеменски суфистки мистик се сблъсква с ефекта от кафето на път през Етиопия, наблюдавайки ято свръхенергични и възбудени птици, които ядат плодове. Той също опитва благинката и много се ободрява.

И така светът стига до 1475 година, когато в Константинопол отваря врати първото кафене. Там сред разговори, новини и клюки посетителите се наслаждават на ароматно кафе. Венецианските търговци не оставят така нещата и почти два века по-късно, през 1645 година, във Венеция се появява първото европейско местенце, посветено на кафето и на всички съпътстващи го удоволствия: новини, клюки, музика, шах, благи разговори и добро настроение.

В Англия не остават назад и шест години по-късно Оксфорд също представя пред света своето заведение, посветено на кафето. Казват, че много бизнес идеи и начинания се раждат именно в лондонските кафенета.

И при нас е така. Предложи ли ти приятел да пиете кафе, реализацията отнема часове. Анализират се важни световни проблеми, продължава се с детайли от нечий живот и се завършва с раждането на гениални идеи, които в повечето случаи няма как да осъществим. Не сме машини - всеки ден да започваме по пет-шест бизнеса едновременно. Ако бяхме машини, с любезното съдействие на кафето, бихме постигали чудеса.

Днес вече е късно, но утре започнете деня с ароматно кафе в добра компания – чудесна комбинация, която дава силно и приятно начало. През 18-ти век дори вярват, че кафето стимулира не само енергичния старт, но и радикалното мислене. Знае ли човек… Току-виж този приятен ритуал ни довел до нови идеи, напредък и разцвет.

Големите неща понякога са лесна работа. Започват от нещо малко и любимо, а стигат далеч зад хоризонта.