MAX1M представя новия си сингъл "Ego Game"

На професионалната сцена има роли в мюзикъла "Чаплин" (режисьор Борис Панкин, Държавна опера Варна, в ролите на младия Чарли Чаплин и хлапето Джеки Кугън), в мюзикъла "Цар Лъв" (режисьор Петко Бонев, Държавна опера Варна, в ролята на малкото лъвче Симба), в мюзикъла "Оркестър без име" (режисьор Борис Панкин, Държавна опера Варна, в ролята на Ангел - ученик на Велко), в операта "Макбет" (постановка: Кузман Попов, режисьор: Сребрина Соколова, Държавна опера Варна, в ролята на Флеанс, син на Банко).

Максим композира от 12-годишен, а през 2023 г., на 14-годишна възраст, пише музиката за първата си авторска песен - баладата "Все по-далеч". Песента печели второ място на конкурса за нова детска и юношеска песен "Eclectica Union Kids" - Symphony Competition, и второ място в категорията "Най-добър изгряващ музикант (дебют)" за 2023 г. на Годишните музикални награди БНР Топ 20.

Максим има реализирани още две авторски песни -  баладата "Човекът за теб" и поп-денс парчето "Без тебе няма любов", което печели трето място сред 51 нови български песни в първото издание на конкурса "New University Talent", организиран от Нов български университет.

На 17 октомври излезе новият сингъл на Максим Ялнъзов "Ego Game" - първата му песен, написана и изпята на английски език, под новия му псевдоним MAX1M. В текста има и български елементи и Максим я определя като своеобразен мост към песните на английски език, които предстои да издаде. "Ego Game" е създадена в ранния творчески период на Максим и интересното при нея е, че това е първият му опит да напише аранжимент. Песента е посветена на борбата със самия себе си и с изкушенията на външния свят. Максим е автор на текста и музиката, а по аранжимента работи заедно с Ангел Проданов-Ачо. Видеоклипът е дело на оператора Павел Симеонов, режисьор и сценарист е бащата на Максим – Димитър Ялнъзов.

Ден след официалното излизане на видеоклипа към "Ego Game", песента направи националната си радиопремиера в ефира на Радио Варна, а Максим Ялнъзов беше специален гост на предаването Улица "Събота", където сподели повече за пътя си от първите стъпки в музиката до днес, за предизвикателството да се качиш на сцената в мащабни мюзикъл продукции и да се затвориш в тъмното студио, за да дублираш за едни от най-касовите анимации в България, за цената, която един млад артист трябва да плати, и за новата си песен "Ego Game".

"От 4-годишен пея с баща ми вкъщи, а когато бях на 6 се явих на първия си конкурс. Но родителите ми са забелязали певческия ми талант, когато съм бил на около годинка."

"Плюсовете на певческите конкурси са, че там срещаш себеподобни; че можеш да провериш докъде си стигнал в своето развитие, да си свериш часовника и да получиш обратна връзка, която ти помага да ставаш все по-добра версия на себе си; както и че ти дават възможност да преодолееш страха и притеснението си от сцената и да я превърнеш в свой дом."

"В ерата на изкуствения интелект, когато той с лекота може да копира всеки глас и да напише всяка мелодия, оригиналността на един артист е ключова, а цялостното изживяване, което той дава на публиката, става все по-важно. Лично аз, освен пеенето, посещавам уроци по актьорско майсторство и танци, свиря на китара и пиано. На сцената се старая да дам максимално много от това, което мога."

"Когато бях на 6, се явих на кастинг за дублаж на малкия Денис от анимационния филм "Хотел Трансилвания" 2 и го спечелих. От тогава до днес дублирането на герои в касови анимации се превърна в друга моя страст."

"Посланието на новата ми песен "Ego Game" ("Игра на егото") е, че не трябва да се поддаваме на всяко изкушение в живота си. Защото то често прави празнината, която сме искали да запълним, още по-голяма."

"Тази песен е първа в много отношения: това е първата ми песен, която издавам под новия си псевдоним MAX1M; първата ми песен с английски текст; първата ми песен, в чийто аранжимент участвам; и въпреки че излиза едва сега, започнах да пиша "Ego Game" още преди дебютната ми песен да излезе на бял свят - когато бях на 14."

"Представете си, че има четири бутона: училище, музикална кариера, приятели и сън, и мога да натисна само два от тях. Досещате се кои са те при мен. За съжаление времето за приятелите и за съня не достига, но аз съм направил този избор и вярвам, че за момента е правилен."

"Разбира се, че мисля за албум. Но за момента съм се фокусирал върху издаването на песните една по една, с видеоклип към всяка от тях и със съответната промоция. Иначе в момента имам около 30 песни и продължавам да пиша, така че рано или късно албум ще има."

"Това лято заедно с моя съученик и приятел Теодор Горчев решихме да последваме примера на някои наши връстници и да се захванем да работим. Но решихме да не ставаме бармани или сервитьори, а да правим това, което обичаме. Така че хванахме по една китара и излязохме на главната във Варна, за да свирим и пеем на хората. В началото бяхме много притеснени, но още с първите акорди видяхме одобрителните погледи на минувачите, които се спираха и ни окуражаваха. Свиренето на улицата ме научи на вокална издръжливост, на справяне с реакциите на непредубедена публика, на взаимоотношения със слушатели, с които сме на едно ниво, без да съм на сцена, както и на колегиалност и синхрон с музиканта до мен."

Още любопитни истории от музикалния път на Максим Ялнъзов за предизвикателствата пред един млад артист, за вдъхновението, за творческите процеси и за това, как перцето на Ед Шийрън се озова в неговия джоб, слушайте в началото на статията.