Антоанета Алипиева: От 80-те години на 20. век селото вече изчезва като традиционен гръбнак на българската литература

За литературата като отражение на процесите в българското село от средата на 40-те до 60-те години на ХХ век, времето на трудово-кооперативните земеделски стопанства, на удържавяването на земята и собственността и как това променя живота и българското село завинаги с професор Алипиева разговаря Валерия Василева.

"Прегледах доста антологии, даже бих казала - всички бях дължна да прегледам, и много автори. Изводът е, че почти няма писател, който да се е измъкнал от подобен "жест", били са задължени да пишат по темата. Разбира се, един Атанас Далчев няма как да го накараш да напише за ТКЗС, но голяма част от хората, които влизат по онова време във "високата" социалистическа литература, пишат такива произведения, например. Фурнаджиев. Отчитат се, пржстж си отчитат, а тези митологии, които битуват, че еди-кой си се бил продал, отдавна вече не ми правят впечатление като нещо сериозно. Не е лесно да оценим онези времена и процеси, това не е еднопластово явление. Да пишеш за ТКЗС е означавало да удовлетвориш конюнктурата за свое собствено, но и за социално спокойствие. Оттам нататък всеки автор, който има дарба и я отглежда тази дарба - той си я следва. Що се отнася до темите и звученето - всичко е марш, всичко е победа, всичко е доста помпозно в началото...

... Големите произведения започват от 60-те години нататък, когато вече всичко се успокоява - властта е прибрала, каквото е прибрала, лагерите затихват, а едно поколение си е отишло. През 60-те години горянското движение - самобитната съпротива срещу целия процес на отнемане на земята, е разбито и ТКЗС-то вече си е част от нашия живот. Хората са се примирили... И тогава на преден план излизат много солидни произведения, идва големият автор на този процес - Ивайло Петров. С огромните "Мъртво вълнение" и "Хайка за вълци", които са невероятна психология на процеса. Тогава вече се разиграва трагедията като литературен феномен, като литературно достижение. Ивайло Петров е нашият голям автор на този процес. За отнематено на земята, за прогонването на хората от селото, за разбиването на българското село и за паметта, която ще избухне в гората в "Хайка за вълци". Всеки е запомнил нещо от този процес и когато мъжете остават сами в гората, вече търсят своята разправа, защото паметта не може да бъде потушена. Тя помни злото..."

Разговора с Антоанета Алипиева за книгата "ТКЗС в българската литература" и съвременния прочит на българското село можете да чуете в звуковия файл: