Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антоанета Алипиева: От 80-те години на 20. век селото вече изчезва като традиционен гръбнак на българската литература

Антоанета Алипиева - професор по нова и най-нова българска литература, лектор по български език и литература в Белградския университет, представи най-новата си книга за слушателите на Радио варна в предаването "Златното сечение". 

Професор Алипиева е автор е на много статии и студии, публикувани в България и в чужбина, посветени на съвременната българска литература и от средата и втората половина на 20. век. Най-новата и книга е уникално по рода си изследване със заглавие "ТКЗС в българската литература". Официалната премиера на книгата пред публика предстои в София през ноември.

В своята рецензия за книгата професор Пламен Антов подчертава, че това не е първото обръщане на съвременната ни наука изобщо към ТКЗС и близкото минало, за да получим перспектива за различни измерения на "реалния" социализъм, но е може би първото изследване на темата през художествената литература, а книгата на Антоанета  Алипиева "всъщност е изследване на късното развитие и отзвучаване на един проблем, който формира класическото ядро в художествената проза – българският човек и земята; човекът и трудът."  

За литературата като отражение на процесите в българското село от средата на 40-те до 60-те години на ХХ век, времето на трудово-кооперативните земеделски стопанства, на удържавяването на земята и собственността и как това променя живота и българското село завинаги с професор Алипиева разговаря Валерия Василева.

"Прегледах доста антологии, даже бих казала - всички бях дължна да прегледам, и много автори. Изводът е, че почти няма писател, който да се е измъкнал от подобен "жест", били са задължени да пишат по темата. Разбира се, един Атанас Далчев няма как да го накараш да напише за ТКЗС, но голяма част от хората, които влизат по онова време във "високата" социалистическа литература, пишат такива произведения, например. Фурнаджиев. Отчитат се, пржстж си отчитат, а тези митологии, които битуват, че еди-кой си се бил продал, отдавна вече не ми правят впечатление като нещо сериозно. Не е лесно да оценим онези времена и процеси, това не е еднопластово явление. Да пишеш за ТКЗС е означавало да удовлетвориш конюнктурата за свое собствено, но и за социално спокойствие. Оттам нататък всеки автор, който има дарба и я отглежда тази дарба - той си я следва. Що се отнася до темите и звученето - всичко е марш, всичко е победа, всичко е доста помпозно в началото...

... Големите произведения започват от 60-те години нататък, когато вече всичко се успокоява - властта е прибрала, каквото е прибрала, лагерите затихват, а едно поколение си е отишло. През 60-те години горянското движение - самобитната съпротива срещу целия процес на отнемане на земята, е разбито и ТКЗС-то вече си е част от нашия живот. Хората са се примирили... И тогава на преден план излизат много солидни произведения, идва големият автор на този процес - Ивайло Петров. С огромните "Мъртво вълнение" и "Хайка за вълци", които са невероятна психология на процеса. Тогава вече се разиграва трагедията като литературен феномен, като литературно достижение. Ивайло Петров е нашият голям автор на този процес. За отнематено на земята, за прогонването на хората от селото, за разбиването на българското село и за паметта, която ще избухне в гората в "Хайка за вълци". Всеки е запомнил нещо от този процес и когато мъжете остават сами в гората, вече търсят своята разправа, защото паметта не може да бъде потушена. Тя помни злото..."

Разговора с Антоанета Алипиева за книгата "ТКЗС в българската литература" и съвременния прочит на българското село можете да чуете в звуковия файл:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

На 27 октомври в "От другата страна" по Радио Варна

На 27 октомври в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Jimmy Waldo (ALCATRAZZ). Представяне на дебютния миниалбум на ZIMA "Distant Lands" – разговор с Вероника Велева "Рони" (БАЛКАНДЖИ) и Николай Велев (INSPELL, MALTWORM). Васил Гюров за новия сингъл на РЕВЮ "Разлог" и третото издание на Младежкия конкурс за нова песен..

публикувано на 27.10.25 в 14:25
На брега

В „Алея Култура“ на 26 октомври

В „Алея Култура“ на 26 октомври с Мартин Николов -   10 години "Moving Body Festival" – разговор с основателя Искра Проданова; -   „Случаят Холмс“ – Биляна Стоева за театралната премиера на Арт група „Театрално забавление – АРТИЗ“; -   Премиера на „Горски историйки“ на „Феникс Джуниър“ – разговор с Пламена Янкова,..

публикувано на 26.10.25 в 11:25
Chart

#827 ТОП 20 (24.10-31.10.2025)

публикувано на 24.10.25 в 18:58

НА СВЕТЛО на 21 октомври с Валерия Василева

Една година  от избора на Янислава Шопова за районен кмет на „Одесос“ - администрацията отчита свършената работа. Изчерпан е капацитетът за включване на нови абонати в мрежата на ВиК-Варна в район „Аспарухово“. ПК „Обществен ред, сигурност и безопасност на движението“ към Общински съвет - Варна обсъжда възраженията срещу въвеждане на..

публикувано на 21.10.25 в 14:15
На брега

В „Алея Култура“ на 19 октомври

В „Алея Култура“ на 19 октомври с Мартин Николов -   Подготвят документален филм за Библиотека „Галактика“ – разговор с Мира Арнаудова от екипа; -   Георги Тошев с нов филмов проект за Свами Тиртха, автор на „Черната книга“; -   „Присъствие/12“ изложба на Димитър Манолов; -   „Вариации“ – изложба на Иван Стратиев;..

публикувано на 19.10.25 в 11:25
село Каменар

"На село" в Каменар

Село Каменар е най-близкото село до Варна. Стига се за около 6-7 минути. Освен това е и най-многолюдното във Варненска област – наброява 3240 души. Това разказа за Радио Варна кметът на Каменар Светослав Райков. Известно е като селото на ромите, защото този етнос е преобладаващият в него. Селото е разположено на Франгенското плато. Стига се..

публикувано на 18.10.25 в 08:00
Chart

#826 ТОП 20 (17.10-24.10.2025)

публикувано на 17.10.25 в 18:37