Софийска гала вечер с Виенския Моцартов оркестър в чест на Йохан Щраус

На 25-ти октомври тази година се навършват 200 години от рождението на Йохан Щраус-син (1825–1899). В чест на голямата годишнина Виенският моцартов оркестър е на турне с нова и специална концертна програма, а София ще е една от най-важните спирки, защото е навръх рождения ден на великият композитор! 

Йохан Щраус-син (1825–1899) е най-известният представител на великата музикална виенска династия Щраус, която заедно с Моцарт е един от символите на Австрия и прекрасен образец на изтънчена култура. Йохан Щраус е автор на над 500 валса, полки, маршове, както и на голям брой оперети. Наречен „Кралят на валса“, той има огромен принос за популярността на този танц във Виена през ХІХ-ти век.

Тази събота, 25 ноември, в зала 1 на НДК Виенският моцартов оркестър ще зарадва българската публика със специален концерт по случай 200-годишнината от рождението на Краля на валса Йохан Щраус. По този повод се свързахме с диригента на оркестъра маестро Винисиус Катта.

Здравейте, защо Виенският Моцартов оркестър ще изпълнява произведения на Йохан Щраус?

Виенският Моцартов оркестър става все по-голям във Виена. Имаме много и различни проекти, които реализираме в австрийската столица. За един от тях съм отговорен аз. Той се казва „Strauss Dinner Show“. Това е представление, което е като концерт, но с различен привкус. Концепцията е различна. Основната идея е да бъде отбелязана 200-годишнината на Йохан Щраус. И всъщност удоволствието от това е, че ще бъдем в София точно в деня, в който ще отбележим 200-годишнината на Йохан Щраус. И така ние изпълняваме „Strauss Dinner Show“ във Виена. Имаме три представления седмично, на които свирим произведения от Йохан Щраус и представяме красотата на виенската музика. И в същото време, защото сме във Виена, изпълняваме и малко Моцарт. Точно това ще донесем и в София.

На кои творби сте обърнали внимание?

В репертоара ни присъстват най-красивите валсове, създавани някога. Като пример ще дам „Гласовете на пролетния валс“. Също така изпълняваме „На хубавия син Дунав“, който е нещо повече от валс. В Австрия го наричаме неофициалния австрийски химн. Разбира се, винаги свирим „Радецки марш“ – една от най-красивите мелодии и едно от най-добре изпълняваните произведения на всички времена. И в същото време в репертоара ни присъстват полка, маршове и арии. С нас ще пътува и нашето сопрано Бригита. Тя ще изпее части от „Царицата на нощта“ на Моцарт, както и някои красиви произведения от покойните виенски композитори, точно като Щраус, различни части и различни арии. Репертоарът ни ще бъде изцяло посветен на виенската музика.

В какво се крие предизвикателството при изпълнението на тези класически произведения днес?

Според мен, най-голямото предизвикателство и точно това ни харесва с нашия оркестър, е да изпълняваме произведенията на Щраус така, както той би ги изпълнил. Виенските валсове не са като другите подобни произведения. Те имат различен привкус. Обикновено във валса имаме три удара, но във виенския валс вторият удар винаги е малко по-рано. А третият удар е почти винаги малко по-късно. Начинът, по който този оркестър и музикантите в него свирят, е процес, усъвършенстван през поколенията, които са учили във Виена. Това са поколения, които са изпълнявали тази музика. Така развихме начина, по който се изпълнява валсът. Точно така, както Щраус би го изпълнил.

Тези произведения са изпълнявани много пъти. Вие какво се опитвате да изразите от тях?

Това е много добър въпрос. Навремето имахме един учител, който винаги ни задаваше въпроса – „Защо трябва да изпълняваме музика, защо трябва да продължаваме да я свирим при положение, че имаме хиляди записи - от валса „На хубавия син Дунав“ до „Императорски валс“. Защо трябва да продължаваме да свирим тази музика и защо все още трябва да я дирижираме и да работим с нея?“ И най-обикновеният отговор на този въпрос би бил, че изпълнението й я прави жива. Т.е. превръщаме музиката, която имаме на хартия, не само в музика на живо, но и в музика, която може да бъде докосната. Това означава, че можеш да докоснеш музиката, можеш да я усетиш, можеш да я слушаш, но винаги по различен начин. И всяко едно изразяване - от музикантите до диригента и сопраното, винаги ще бъде различно в зависимост от това къде я изпълняваме и как я изпълняваме. Така че изпълнението на тази музика е винаги предизвикателство за нас. Ако имаме представление във вторник или ако имаме представление в събота, двете ще бъдат малко по-различни. Не казвам, че едното ще бъде по-добро от другото, но настроението ще бъде променено. Идеята ще бъде друга. Публиката ни ще бъде различна. Вече сме били в София и в България. Знаем, че хората там се наслаждават на тази музика, обичат я. Напълно съм сигурен и наистина очаквам с нетърпение концерта при вас, защото знам, че това ще бъде най-важният момент в начина, по който ще я изпълним.

В този случай, как тези произведения се изпълняват по начина, по който Щраус ги е замислил?

Начинът, по който Щраус е замислил да бъде изпълнявана тази музика, е доста интересен. В днешно време имаме концертни зали, големи театри. Разбира се Щраус също е изпълнявал произведенията си на подобни места. Но музиката на Щраус, ако говорим за танците, ако говорим за валсовете, се е изпълнявала в обикновени паркове или кафенета, за да могат хората не само да й се насладят, но и да пият по чаша шампанско, а също така да танцуват на нея заедно с Щраус. И точно това се опитваме да направим и ние. За да могат хората да усетят музиката на живо. Не просто да се чувстват като в музей, където отиваш и гледаш картините, подредени там. Ние ще донесем картината, ще поднесем музиката на хората, за да се опитат да я преживеят точно както Щраус я е изпълнявал. Това означава по забавен начин, по начин, по който хората до поискат да станат от столовете си и да танцуват с нас, а може би и да пеят с нас, да пляскат с оркестъра. Точно по същия начин, по който Щраус е правил своите красиви концерти, своите красиви представления на всички тези места.

По време на изпълненията музикантите от оркестъра носят специални костюми. Сега ще бъде ли отново така?

Да, но този път ще бъде малко по-различно. Това, което ще направим, е да съблечем костюмите от времето на Моцарт и да се пренесем в годините на Йохан Щраус. Това означава, че всички мъже ще бъдат облечени във фракове –онези красиви костюми, които всичкиса носели, когато са отивали в балната зала да танцуват или да свирят. Така че този път мъжете ще бъдат облечени с фракове и без перуки. А жените – в красиви и цветни рокли. Също както дамите преди 100 години. Но и днес много жени се обличат по много изискан, красив и приятен начин, все едно отиват на бал, за да се насладят на музиката и танците.

Предимствата и недостатъците при изпълняването на тази музика 200 години по-късно?

Със сигурност публиката е нова. В днешно време е много трудно да попаднеш на публика, която е свикнала да слуша музика. Или посяга към CD плейър. Или дори намира време да слуша по-дълги изпълнения. Хората днес слушат първите 30 или 45 секунди и след това преминават на следващото произведение. Ние се опитваме да върнем удоволствието от слушането на музика. И тук идва малкият недостатък. За повечето хора е трудно да се концентрират и им е трудно да обърнат внимание на всички малки детайли. Убеден съм, обаче, че в София ще накараме публиката да се почувства въвлечена. Най-важното и точно това ще се опитваме да направим е, тя да се почувства така, сякаш чува валса „На хубавия син Дунав“ за първи път в живота си. Това прави музиката вълнуваща. Убеден съм, че голяма част от публиката много добре познава това произведение и го е чувала може би стотици пъти. Но ние искаме да го направим свежо. Не различно, а свежо. Искаме да го направим по начин, по който хората да стоят, да го слушат и да си кажат: „Точно от това имах нужда. И за пореден път мога да кажа, че чух „На хубавия син Дунав“ почти за първи път в живота си.“ Това се опитваме да уловим.

Помени ли се възприемането на класическата музика заради днешните дигитални времена?

Бих казал - да. И в същото време се опитваме музиката да звучи свежо. Дигиталната ера донесе нещо, което преди не сме имали. В миналото обикновено слушахме цял диск. Това отнемаше повече от час, но стояхме и слушахме. С дигиталната ера, с телефоните, със социалните медии всичко е много по-кратко. И алгоритмите настояват, че трябва да бъде точно така. Ето защо споменах тези 30 секунди. Това прави живота малко по-различен и го прави малко по-труден и за нас. Разбира се, днес расте едно младо поколение, което се опитва да се дистанцира от дигиталната ера, от тази дигитална епоха и се опитва да се свърже отново с онова, което бихме нарекли ретро. И това поколение има желание да се върне към корените на музиката, към корените на класическата музика и да се опита да ѝ се наслади. В същото време съм наясно, че много от хора, които идват на нашите концерти, вероятно влизат за първи път в живота си в концертна зала. Това е възможност за нас да им покажем, че класическата музика не е скучна, че класическата музика не е произведение на изкуството, което трябва да е затворено в музей. Не! Класическата музика може да бъде много интригуваща, може да бъде много модерна. Освен диригент аз съм и модератор на концертите. Дирижирам и говоря на публиката. Показвам им неща, които може би не са виждали преди. На нашите шоута във Виена има много хора, които идват да слушат оркестър за първи път в живота си. И това са млади хора, деца. 20-25 годишни, които отиват на класически концерт за първи път в живота си. След изпълненията много от тях идват при нас и ни казват, че е било хубаво и са си изкарали страхотно без да са го очаквали. Това е най-сложното, но в същото време и най-красивото нещо, което ние, като класически музиканти, трябва да правим в днешно време.

Годишнината на Йохан Щраус сигурно се възприема в Австрия като национален празник?

Така е и бих отбелязал, че сме много горди и много щастливи, че ще отбележим годишнината на композитора в София. Това беше едно от нещата, за които мислихме постоянно: къде да отпразнуваме рождения ден на Щраус? Къде да бъде? Концертът в София е точно това, което Щраус би направил. Защото Щраус е обичал да пътува, да пътува с оркестъра си и да свири за различни народи. Той е правил невероятни турнета в Северна Америка, където е водил целия оркестър със себе си. Убеден съм, че концертът в София ще бъде преживяване по същия начин, по който Щраус би отпразнувал рождения си ден - да посети с оркестъра страна, която означава много за всички нас и да изпълни музиката си пред нова публика, която не е публиката във Виена. Това е най-добрият начин да отбележим и да оценим рождения му ден.

Два последни въпроса – Щраус или Моцарт?

Труден въпрос. Да го кажем така. Когато искам да се отпусна, да съчиня красиво изречение, от което сърцето ми да затупти по-бързо, бих избрал Моцарт. Но ако искам да се наслаждавам на живота, да отида на парти, ако искам просто да си отворя бира или бутилка шампанско, бих се спрял на Щраус. Така че няма да избера единия или другия, а ще се спра и на двамата.

Ако имахте шанса да зададете един въпрос на Йохан Щраус, какъв би бил той?

Мисля, че първият ми въпрос би бил: „Откъде черпите толкова вдъхновение, за да създавате тези красиви мелодии?“ Мисля, че това би бил първият въпрос, защото мелодиите, които Щраус е написал, са толкова красиви. Един музикант се нуждае от невероятно вдъхновение, за да ги създаде. А, вторият въпрос би бил: „Какво намира в хората, които изпълняват музиката му в днешно време по толкова официален начин?“ Защото съм убеден, че Щраус се е наслаждавал повече, когато произведенията му са били изпълнявани в кафене или в парк. Бих го попитал точно това: „Бихте ли предпочели да изпълнявате музиката си в концертна зала или бихте предпочели да я свирите, за да могат хората да танцуват, отпивайки шампанско?“ Мисля, че знам отговорите на тези въпроси, но може би един ден ще имам възможността да го попитам лично.