Лесна работа: Десети ноември

Днешната дата задължава да погледнем назад от хълма на времето и да помислим за пътя, по който вървим от няколко десетилетия.

Държавите са като хората. Попадат във всякакви ситуации: критични или добри. Тогава беше като подготовка за спешен ремонт. Изхвърляш много неща. Част от тях напълно излишни, други после неочаквано ти потрябват, но вече е късно.

Заедно с това се отвориха много пътища и възможности, а въпросите вече нямаха очевидни отговори. Все повече и по-често.

Най-лесно забелязваш промените в мисленето на хората, наблюдавайки за какво мечтаят децата им. Постепенно се променяше отговорът на класическия въпрос: "Какъв или каква ще станеш, когато пораснеш?". По-рано децата отговаряха: "Лекар, учителка, полицай, космонавт". После в мечтите си започнаха да рисуват външност и финансово състояние. Наблюдаваха екшъна наоколо и искаха да слизат от луксозен автомобил, за да влизат в бляскав и охолен живот.

Няма лошо, само че пропускаха процеса.

Към тези неща вървиш естествено. Не с лъжа и насилие. И полагаш усилия, за да ги получиш. Знания, труд, мисъл, предприемачество, морал… Такива работи. Парите се превърнаха в цел. И дефицитите, които я следват. После постепенно нещата се успокоиха и днес много млади хора тръгват по пътя, уверени, че парите са средство. Средство към всичко важно, което би ни направило щастливи.

А в политиката... Хората трябваше да са важни герои. Е, там се оказаха средство. По-добрият техен живот трябваше да е мисия, но изглежда като театрална маска, лицемерно прикриваща егоистични намерения.

Понякога прекрачвахме границите на вкуса, съобразявахме се с безсмислени критерии. Хора се превръщаха в имитации един на друг, имитации на нещо, което изглежда, а не знаем какво е всъщност.

Забравили, че всичко иска внимание, грижа и уважение... Историята, бъдещето, демокрацията... Всичко.

Едно от предимствата на демокрацията се оказа и уловка. Динамиката на изборите, на непрекъснатите шеметни промени в лица и посоки мотивира някои политици да забравят причината, поради която хората им доверяват и с 300 километра в час бързат да се облагодетелстват. Докато не са се катурнали надолу.

Иначе животът е шарен, театралните салони са пълни, по време на дългите уикенди се редим на опашка по магистралите, насочени към някоя приятна дестинация. Всичко изглежда възможно, знанията са постижими, комуникацията има хиляди канали, в които можеш да се изгубиш.

О, да! В цялата шарения има и отровни варианти, но нали в това е чарът на разнообразието: във възможностите за избор? Не е казано, че той винаги ще бъде правилен. И никой не е казал, че ще бъде лесно.

Преди хората си тръгваха от България, изплашени, обезверени, обезсърчени.

Сега се завръщат. Откриват добрите резултати от промените. Виждат и лошото. Но нали никога и никъде не е имало идеални условия? Нали в това е част от замисъла: да работим, за да оправяме нещата, за да може днес да е по-хубаво от вчера, а утре да е още по-добре от днес.

И още нещо се вижда от хълма на времето. Старият вариант на вулкана от политически страсти отдавна утихна, но сега има друг много силен и ярък заряд за развитие, за бъдеще, за надграждане.

Вероятно чрез него днешните млади хора ще променят света на вчерашните младежи. И ще бъде красиво. Ще бъде смислено. Ще бъде.