Лесна работа: Докато ноември отминава

Днес слушах мелодии, изсвирени виртуозно на акордеон.

На една централна улица.

Беше красиво.

Минаваха ученици, влюбени двойки, родители с малки деца, приятелски компании. Минаваше целият живот, загърнат в разноцветни палта и якета.

Следваше спортния си ритъм. Или потракваше с елегантни токчета. Или с делова стойка устремено вървеше към офиса, към новата седмица от, надявам се, добре планирания си, пълноценен, щастлив и споделен живот.

Акордеонистът не спираше. Докато по улицата се лееха мелодия след мелодия и красиво се разстилаха в хармонична жива музикална река, сякаш ноември пристъпваше заедно с тях. С великолепните си слънчеви или облачни дни. С дъждовете. С пастелната красота на листата си, понесени в жълто-червено-оранжеви вихри. С кастанетите на падащите си кестени. С канеления аромат на ябълков сладкиш. Със смеха на деца, които с викове скачат в одеялото от есенни листа, застлали земята; разпиляват ги отново и отново като някаква шумоляща репетиция за предстоящите декемврийски снежни игри.

Впрочем ноември донесе и не толкова щадящи емоции. Ако ги изразим в съществителни имена: бюджет, анцуг, данък дивидент, пенсионери, осигуровки, заеми, милиарди, раздор, дерогация, оптимизация, администрация, нестабилност, популизъм, свобода, слово, достойнство, крах.

Вярно, имаше и действия. Примерно да спретнеш нещо за 30 секунди. Аз картоф не мога да обеля за толкова, но който си го може, може го. Или както е модерно да се казва: 6-7. Каквото и да значи. Казвам последното, защото специалисти обясниха, че не съм от поколението, което е детайлно запознато с точния замисъл, а щом е така, много да не се бъркам в речника на хората. Играта си е игра. При това, както се изразява Саймън Синек, безкрайна е тази игра.

Свиреше акордионистът. Хората минаваха. Някои спираха заради музиката. Други слушаха събеседника си или собствените си мисли.

А ноември кротко се отдалечаваше.

И всички думи, които той е подчертавал, избледняваха.

Оставаха само усмивките на хората; предчувствието за декември; желанието, когато свършиш всичко, което трябва да се свърши през деня или през седмицата, която започва, да се завърнеш там, където прозорецът свети; да запалиш ароматна свещ и да допълниш към разговора горещ шоколад или чаша вино. От любимото.

Вероятно с всичко е така. Акцентите се забравят, емоциите избледняват, нови преживявания затрупват спомените.

Накрая остават най-верните приятели: котката, диванът и телевизорът. (Не, разбира се. Това е друга история).

На финала остава най-важното: да има на кого да разкажеш за акордеониста и за неговата музика и да има с кого да споделиш горещия шоколад, любимия филм или просто онази история, която ти хрумна, докато ноември кротко отминаваше по главната улица.