Интервю с Faruk Aydın Toksöz и Onur Çobanoğlu (ALKERA)
„ProgVibe Balkans“ е двудневен фестивал, посветен на прогресив рока и метъла, с фокус върху съвременната балканска прогресив сцена. В рамките на събитието, което е на 21 и 22 ноември, ще се представят изпълнители от България, Гърция, Турция и Румъния, които разкриват богатството и разнообразието на жанра в региона. На 21 на сцената ще се качат SPACE WEAVER (BG), UNTOLD STORIES (BG) и хедлайнърите от Турция ALKERA. На 22 ноември пред феновете ще излязат ALIENS IN SEARCH OF SPACE NAR (BG), SOVAK (TR), MOVE THE SUN (GR) и хедлайнърът от Румония Cosmin Lupu. Двудневният фестивал ще се проведе в софийския клуб „Паве“. Със съдействието на организаторите китаристът и вокалистът на ALKERA Faruk Aydın Toksöz и Onur Çobanoğlu дадоха специално интервю за „От другата страна“.
От другата страна - Здравейте, кои са ALKERA?
Faruk Aydın Toksöz – ALKERA е група, основана през 2015 година. От тогава композираме нашите песни. През 2017 издадохме първия ни миниалбум. Казва се „Live in Sin“. След това пътищата ни се пресякоха с Onur.След което направихме още едно EP „Coexist“ и един сингъл „Taş Yuva“, който стана част от дебютния ни албум. През миналата година издадохме „Zamanın Ötesine“. Той е първият ни дългосвирещ диск. ALKERA е прогресив метъл група от Турция. Мога да отбележа, че сме локална група, но нещата се развиват доста добре.
От другата страна - От Турция сте и пеете на турски. Защо? Английският не е ли по-удобен за музиката, която създавате?
Onur Çobanoğlu – Така е, прав си. И като човек, който също пише текстове на английски за групи в Съединените щати, дори не е проблем за нас. Имаме английски текстове и ще създаваме английски текстове. Т.е. ALKERA е двуезична група. Причината да поемем по турския път веднага, след като издадохме ЕP „Coexist“, което е изцяло на английски, е защото винаги е по-лесно да канализираш и да изразиш мислите и емоциите си на родния си език. Решихме да тръгнем по този път, защото произхождаме от Турция и искаме да предадем нашите мисли и послания от турски на турски. Ако култивирам мислите си, текстовете, емоциите и чувствата ми тук, в Турция, тогава музиката би трябвало да води до резултат и по този начин. За това решихме да продължим на родния ни език, на който можем да се изразяваме по-пълно и да предадем емоциите по-пълно. След което да продължим и на турски, и на английски. Т.е. по двата пътя. Както направихме в EP „Coexist“. В него има три песни и една голяма идея. Всичко започва с "A Living Prison", в която антагонистът смята, че животът и тялото са затвор и той трябва задължително да се отърве от тях. След което идва "Mental Nomad". В нея историята се развива в посока, че антагонистът има нужда от компания, от наблюдател на съществуването му, който по някакъв начин да го направлява. След което осъзнава, че тялото не е затвор, а филтър, който го предпазва от целия спектър на всичко, защото е плашещо да живее в света. Така че тялото е филтърът. То не е затвор, а крепост – защитата от външния свят. В есенцията си EP-то е научна фантастика, но в основата си става въпрос за човешките същества и техните борби. Двустранни истории, които обясняваме на английски. Справихме се много добре. Но когато започнахме да се впускаме по-дълбоко в човешките емоции, решихме да продължим на турски. Правейки го на родния ни език, сме искрени на най-високо ниво. По този начин сме честни към себе си, а когато сме честни към себе си и публиката може да отнесе много повече от нас. И мисля, че за това бяхме поканени в България като хедлайнъри, независимо че албумът ни е на турски. Това означава, че сме постигнали целта си. А от това следва изводът, че думите нямат значение сами по себе си. Но емоциите, които те предават, се усещат и носят значение. И дори българите, гърците и дори някой от друг континент, също могат да ги почувстват. За това и албумът е на турски. Знам, че ми трябваше повече време, за да обясня всичко от „Coexist“, но нещата са свързани. Дори мислите ни и мисловните ни процеси, всичко, което правим заедно, е свързано. За това започнах от самото начало. Защо е на английски и защо решихме да продължим на турски, и защо смятам, че ALKERA е двуезична група, и ще продължи така и за напред.
От другата страна - Като хедлайнъри на фестивала „ProgVibe Balkans“ турският или английският ще използвате?
Faruk Aydın Toksöz – Всичко, което Onur каза, ни дава възможност да направим шоуто ни мултиезично. За това ще изберем най-доброто за следващите ни стъпки, но се надявам, че в България ще изсвирим както песни на турски, така и на английски. Обикновено Onur комуникира с публиката. И не знам какво ще избере. Все още не сме говорили.
Onur Çobanoğlu – Няма да говоря много. Faruk е прав. Няма да сме много словохотливи между песните, но все пак ще трябва да обясним какво точно свирим, каква е историята зад следващата песен. Със сигурност ще има обяснения какво точно правим, къде се намираме, какво представяме в момента. Дали това е албумът „Beyond Time“ – „Zamanın Ötesine“ или „Live in Sin“, или „Coexist“. Ще се опитам хронологично да подам информацията какво точно правим на сцената в съответния момент. Няма да е толкова лесно за повечето българи да разберат турския. Убеден съм, че емоциите ще преминат през всеки един зрител в публиката. Вярвам в това без съмнение. Но моментът, в който започнем да говорим на турски, може да се стори леко екзотичен на някого. За други, обаче, със сигурност ще запълним някои празнини. Ще се опитаме да го направим между песните, не за да удължаваме нещата, а просто да обясним къде точно се намираме в дискографията ни и в мисловния ни процес. Дали сме в ада на "A Living Prison"? Дали разбираме по-добре човешката природа? Или просто започваме да разказваме емоциите си? „Zamanın Ötesine“ разпространява чувства, които всеки един от нас познава. Не е просто нещо, което се оптиваме да облечем в думи. Не казваме какво трябва да правите и да чувствате. Не, в никакъв случай. Това е опитът, който имате, това е резултатът от мислите ви, че правите нещо, което е добро за вас. Аз просто го повтарям в съзнанието си, наум и в същото време го казвам на другите. Т.е. става въпрос, че повтарям нещо, което вече сте научили за другите. Просто излагам добронамерените си пориви към тях. Не става въпрос дали знам по-добре нещата. Не става въпрос, че всички трябва да тръгнат по моя път. Не, аз не знам по-добре. Просто това е последното място, до което съм стигнал. И това се опитвам да обясня на останалите.
От другата страна - Защо са важни подобни обяснения за ALKERA по време на концерт?
Onur Çobanoğlu - Ако питате мен, няма да говоря много, защото искам Faruk да си каже мнението. За мен говоренето между песните не е важно. Дори не смятам да отделям време за музикантите в групата, защото те се представят чрез инструментите си. Когато Faruk прави солата си, не мисля, че трябва да говоря или да правя физиономии. Нищо подобно. Просто ще насоча вниманието към него. Защото в този момент Бог говори чрез китарата му. Насочвам вниманието към него и това е. Не смятам, че обясненията и въвежданията са необходими. Но за група, която за първи път излиза зад граница, за да свири на европейски фестивал и хората са дошли да я гледат, комуникацията между песните е необходима. По чисто човешки, а не по музикални причини.
Faruk Aydın Toksöz – Също така нещата зависят и от това, къде и какъв е концертът, който правим. Когато сме отваряща група за по-голямо име и разполагаме с малко време, се опитваме да ограничим комуникацията с публиката. Но когато имаме достатъчно време, както ще е в България, няма да ни се налага да препускаме и да бързаме. Така всеки е свободен да прави на сцената каквото си иска.
Onur Çobanoğlu – Faruk е напълно прав. Това, което той иска да каже е, че не искаме да разваляме мистерията и магията на момента с непрекъснато говорене. Смятам обаче, че за нашата музика, която ще излезе за първи път извън пределите на Турция, комуникацията е задължителна. Спомням си, когато откривахме за SYMPHONY X. Имахме точно 30 минути. Не казах нищо между песните. Единственото изречение, което си позволих, беше по време на една композиция. По време на изпълнението не отделихме никакво време за хората пред сцената. Имаше и недоволни, че не сме комуникирали с феновете. Но просто нямаше как. Не си позволихме.
От другата страна - Какво мислите за опититет на Даниел Елисеев да направи подобно обединение между прогресив бандите на Балканите?
Faruk Aydın Toksöz – Както знаеш, прогресив жанрът не е от най-известните в метъл вселената. За това и обединяването на силите, може да създаде истински Волтрон, ако ме разбираш. Т.е. това може да доведе до по-голям интерес към него. Мисля, че точно това се опитват да постигнат организаторите. Ние също правим подобни опити. Когато се свързаха с нас за първи път, бяхме на турне с други прог банди от Турция. То се казваше „Anatolian Prog Tour“. Пътувахме от град на град, за да свирим, опитвайки се да привлечем по-голяма публика. Това е много важно, за да бъде разпространена прог музиката в страната и в Европа. Не знам какви са следващите стъпки и планове на организаторите на „ProgVibe Balkans“, но това, което правят, е много ценно. И за мен е чест, че ще бъда част от фестивала.
От другата страна - ALKERA е група от Турция. Едно предимство и един недостатък от този факт?
Onur Çobanoğlu - Предимството да създаваме непозната музика в непознат жанр в Турция, е като да проправяме нови територии за публиката. Защото се опитваме да й дадем нещо, което тя не е преживяла детайлно. Опитваме се да й дадем нещо, което може би единствено големите банди от САЩ и Европа могат да постигнат. За група като ALKERA е много трудно. Не искам да говоря или да си измислям извинения, че сме прогресив метъл група от Турция. Но наистина е много трудно. Особено сега в Турция с икономическата ситуация, в която се намираме. Трудно е да правиш, каквото и да е, трудно е да създаваш, да композираш музика. Всичко струва много скъпо за всеки – студия, оборудване, музикални системи, инструменти. Винаги е било трудно. Но не искам да говоря за трудностите, защото за всеки, който се занимава с музика, е трудно. Ако не си в поп индустирята или известен рапър, винаги ще е трудно. Поне за останалите като нас. Но онова, което прави нещата лесни в този период, е че знаеш, че споделяш подобна психоза с музикантите от бандата. По този начин обяснявам хармонията в ALKERA. Моята лична психоза, която е част от мен, обича тяхната лична психоза. Така говоря за музиката ни. Ние я създаваме заедно, разбира ме се и се опитваме да открием хората, които разбират както нашата музика, така и нас. Ние сме като извънземни, които се опитват да станат по-големи, като открият хора. И го правим, прикрити като музиканти. Това е добрата част да си музикант и да свириш прогресив метъл в Турция, казано по леко хумористичен начин.
Faruk Aydın Toksöz - И още един плюс в това отношение. Както може би знаете, Истанбул е една от най-големите столици в метъл индустрията. Тук се провеждат много големи концерти. Само тази година гледах MEGADETH, OPETH, MANOWAR, DREAM THEATER и още много. Свирих с някои от тях. Тук имаме твърде много предимства, защото е сигурно, че турците обожават метъла и обичат да ходят на концерти. Но от друга страна срещаме големи трудности да изнесем музиката ни зад граница. Което наистина ме обърква. Трябва да има определени причини, които ни пречат да го направим. Надяваме се, че нашето и следващото поколение ще открият причините, ще ги отстранят по някакъв начин и ще изнесат музиката ни извън страната. След което всичко ще е по-лесно в Турция, защото ще има изграден пазар. Като във футбола. Ако отборът е добър и е добре познат в останалата част от света, а футболистите му добри, те ще имат шанса да станат част от Висшата лига на Англия.
Onur Çobanoğlu – Наистина ли говорим за футбол в интервю за прогресив метъл? Абсолютно удивително.
От другата страна - Важно ли е за една група от музиката й да личи от коя страна идва?
Faruk Aydın Toksöz – Не мисля. Музиката е общ език. Дори и да не разбираме нищо от текстовете и от онова, което певецът говори, дори и да става въпрос за инструментали или дори да има вокали, музиката създава връзки с чувствата, нотите, атмосферата, които носи. Лично за мен този въпрос никога не е стоял на дневен ред.
Onur Çobanoğlu - Ако въпросът е насочен с мисъл, че някои страни и континенти се мразят заради политиката, ние сме музиканти и не споделяме политическите помисли на останалите. Когато мислите за страна, слушайки някой музикант, не смятам, че стъпвате на солидна основа. С хората ние не споделяме нищо, свързано с решения на политици, които управляват страната. Т.е. това е друг аспект. Смятам, че ако нещо е добро, трябва да се чуе. Ако някой е добър музикант, но нищо не струва като човек, трябва да се каже – „Той е страхотен музикант, но като човек е гадняр.“ Тези неща не трябва да се влияят. Мисловните процеси трябва да бъдат разделени. Т.е. можем да съдим хората според произход или вярвания, но и по онова, което правят в музиката.
От другата страна - Свирил сте с големи групи. Какво научихте от тях?
Faruk Aydın Toksöz – Onur, спомняш ли си, че излязохме от слота на концерта на SYMPHONY X с една минута? Имахме 30 минути и ги надхвърлихме само с една. Преди концерта всъщност информирахме някои важни хора за това и поискахме потвърждение. Но май не получихме такова от SYMPHONY X.
Onur Çobanoğlu – За съжаление турмениджърът не беше наясно с това. Бяхме говорил с организаторите, че ще слезем от сцената точно в определен момент. От наша страна всичко беше навреме. Но някой дойде веднага, след като приключихме и ни каза – Faruk ти си.
Faruk Aydın Toksöz – Той беше много сериозен. Почти ни крещеше. И ни предупреди. Но думата е за урока – той ни каза, че ако си позволим да направим това някъде в Европа на някой голям фестивал, ще ни спрат звука и ще изглеждаме наистина много зле на сцената. Каза ни повече да не правим така. В първия момент си помислихме, че ни е ядосан, че ще пита какво си мислим, че правим и ще ни навреди по някакъв начин. После осъзнахме, че всъщност ние сме постъпили грешно, а той просто ни казва нещо, което дотогава не знаехме.
Onur Çobanoğlu – После станахме приятели и си говорихме, и прегръщахме много приятелски.
Faruk Aydın Toksöz – Надявам се, че ще имаме възможност отново да свирим със SYMPHONY X.
Onur Çobanoğlu – Но по отношение на нещата, които научаваме. Има много неща, които научаваш. Няма как да си прогресив метъл музикант без да учиш и то много. Трябва да се учиш от всяка грешка, от всичко, което правиш. Преди да пораснеш и да помъдрееш, със сигурност си млад и глупав. Мисля, че се справяме много добре в това да сме глупави.
Faruk Aydın Toksöz – Бих искал да насоча вниманието и към групата SOVAK от Турция. Те ще свирят на следващия ден. Турнето, което споменах, беше с тях. SOVAK е страхотна група. Съветвам феновете да посетят и втория ден на фестивала и да ги гледат. Те са много големи музиканти в Турция. Много важни. Ще се радвам публиката да подкрепи и тях.
Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията беше вчера в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над 50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..
Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация. Това мнение изрази младата предприемачка Хелин Алев в предаването на Радио Варна "Новият ден" в Дена на жената предприемач. Тя коментира равнопоставеността между половете, предизвикателствата пред жените в бизнеса и тревогите на малките компании около..
В периода 11 ноември – 12 декември 2025 година училища и детски градини ще отбележат и ще отпразнуват Европейския ден на авторите и Деня на четенето. Два вдъхновяващи повода за ново читателско пътешествие, представи инициативата в Радио Варна Мария Баджакова от Младежка фондация "Аморфа". В инициативата освен чилища и детски градини участват още..
Интервю с Christopher Bowes (ALESTORM) До момента ALESTORM са направили два концерта в България. През 2010 година като съпорт на SABATON и през 2022 като част от фестивала „Midalidare– Rock In The Wine Vally“. Ето, че на 29 ноември шотландските пирати ще излязат за трети път пред родните фенове. Но този път като хедлайнъри, с подкрепата на..
"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..
Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" . Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..
Гергана Драгнева (Geri the Geri) е едно от лицата на Варна, които често можем да видим на различни културни събития в града. Самата тя е артист, но нейните произведения са предназначени да галят небцата и да стоплят душите на хората. Неависимо дали е зад щанда на фууд кемпера Capibara , или е в импровизирана полева кухня, тя винаги е в центъра на..