Какво трябва да се направи, за да се върне доверието в институциите? Преди дни министър-председателят Пламен Орешарски заяви по време на тържественото заседание на Народното събрание по случай 135-годишнината от приемането на Търновската конституция, че е дълг на политиците да върнат доверието на хората в тях. Пред това предизвикателство е изправено и настоящото Народно събрание. За връщане на доверието в институциите говори и председателят на Народното събрание Михаил Миков пред ученици от Видин.
"Масово в институциите на представителната демокрация и у нас, и в Европа се наблюдава един значителен спад на доверието през последните години. То е изострено допълнително от икономическата криза"- каза Михаил Миков.
Големият въпрос, който си задаваме е, имало ли е изобщо доверие в институциите? Проучванията показват, че хората не изпитват доверие към никого и към нищо. А всички знаем, че се връща нещо, което е съществувало. Сътрудникът ни от Враца Жоро Александров прави реален коментар по темата.
"Българинът хич няма доверие в институциите- това показват не само последните социологически проучвания, но и типичните особености на нашата народопсихология. Отделно от това, от четвърт век насам всяка една от институциите се опитва да ни разубеди в това, че трябва да й вярваме. Затова рейтингът на парламент, правителство и президент, ако щете на общински съвети и кмет, на полиция и болница- са все по-ниски и по-ниски. От една страна институциите не правят нищо, за да върнат доверието към себе си, тъй като не работят в услуга на хората, а от друга страна българинът си е свикнал да отрича всеки символ на държавността. Поради тази причина Андрешко е издигнат в съзнанието на сънародниците си в борец за справедливост, вместо да е низвергнат като човек, който гази законите. След отварянето на границите българите сами могат да се убедят, че в т. нар. нормален свят законите се спазват, без значение дали са добри или лоши. Затова сънародниците ни, които минат на запад от Калотина гледат да не нарушават написаните правила. Приберат ли се у нас обаче, те се превръщат в неузнаваеми. Гастарбайтери, с които съм си говорил, признават, че в Западна Европа спазват законите, защото глобите са страховити, а често наказанията включват и затвор. Най-важното обаче е, че там никой не мисли за т.нар. "вратички в закона". А у нас е точно обратното: имаш чувството, че един закон се гласува в парламента, едва след като са измислени пътечките за неговото заобикаляне. Затова толкова често се правят поправки във вече гласувани закони. От трета страна, по българските земи сякаш на почит са джигитите, т. е. онези, които не спазват правилата, са на мода. Или ние така сме устроени, та ги издигаме в култ, или нарушителите са по-силни от онези, които искат да има правила и те да се спазват.
Къде е изходът от всичко това ли? Всеки да започне да спазва законите, наредбите и правилата в собствената си държава! Простичко е, но върши работа. Тогава ще се завърне и доверието в институциите, а България отново ще бъде държавата, в която на всеки ще му се иска да живее. Защото сегашната България не е по вкуса на милиони…"
Какво мислят видинчани по въпроса за доверието в институциите:
"Всяко време има своите институции. ... Вярваме им, защото си вършат работата. ... На този етап хората не са достатъчно удовлетворени от начина, по който нещата се случват- липсва повече прозрачност в работата на институциите у нас"- противоречиво е мнението на жители на областния град.
Да вземем и скандала от последната седмица с използването без позволение на ЕГН-тата и подписите на хората, от които сега се очаква, че ще отидат да гласуват. Нима това няма да доведе до още по-ниско обществено доверие в институциите, които са свикнали да си прехвърлят отговорността. Оправдано ще доведе, защото доверието трябва да се печели.
Още за доверието в институциите чуйте в звуковия файл.
Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..
Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..
Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..
Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..
Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия. Селото има древна история. Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..
С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол. От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..
Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..