Как ни влияе стресът и можем ли да го преборим

публикувано на 25.10.17 в 11:08

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За много от българите стресът се е превърнал в неразделна част от ежедневието. Това важи в по- голяма степен за хората, живеещи в големите градове. Според данните от национално проучване 48% от българите усещат стрес от градския начин на живот всеки ден. По последни данни на Световната здравна организация, глобалната икономика губи всяка година 1 трилион долара от намалена производителност на труда вследствие на стресови състояния. Над 300 милиона души по света страдат от депресия, а над 260 милиона - от тревожни разстройства. Според психолозите, менталните усилия, които човек полага за предвиждане и контрол на дадена ситуация, се възприемат от организма като реално случващи се и го поставят в режим на справяне с проблема. Вътрешното напрежение, което изпитваме, се изразява в раздразнителност, агресия, загуба на концентрация, сухота в устата и дехидратация. През последните години зачестяват паническите разстройства като резултат от начина ни живот и на индивидуалните особености на характера, каза Кремена Станилова, психолог, психотелесен психотерапевт и преподавател в Български Институт по Неорайхианска Аналитична Психотерапия, който възприема човека в неговата цялост - тяло, душа и психика.

"Стресът има различни проявления и той сам по себе си не е вреден. Това са нормални реакции за всеки жив организъм. По този начин ние се пазим от околния свят, ходим на работа и оцеляваме. Друг е въпросът, че съществува един мисловен стрес, който ни кара постоянно да мислим за бъдещето и правим организма си неспокоен. По този начин отключваме биохимични процеси и този стрес остава да циркулира в тялото ни с всички последствия от него. От особена важност е личният избор и това как да подходим към околния свят. По този начин ще избегнем натиска върху нашия организъм" - такава е примерната схема, по която трябва да градим приоритетите си в ежедневието, според психолога Кремена Станилова. Дори минимални нива на дехидратация могат да афектират работните резултати. Не бива да забравяме, че чувството за жажда се появява чак, когато дехидратацията вече е факт, а тялото и умът страдат. Крайните резултати са умора, намаляване на ефективността, раздразнителност, затруднение в осмислянето на информацията и увеличени нива на стрес.

Тони Трифонов от Видин, от десетина година живее под непрекъснат стрес. Днес той употребява антидепресанти и разказа за проблема си.

"При мен нещата се случиха на лична основа. Преживях някои неприятности в семейството си и вследствие на това отключих постоянен страх и безпокойство. Живея под постоянен страх, даже в момента се стресирам и от прогнозата за времето. Когато чуя, че ще завали дъжд се притеснявам, че няма да мога да изляза навън и да отида да пазарувам. През годините нещата се успокоиха, но сега пак съм стресиран. Медикаментите са една помощ, но всичко е въпрос на вътрешно мислене, според мен" - сподели Тони Трифонов.

Постоянният стрес често води до адренална умора в надбъбречните жлези, в резултат на което се нарушава водно-солевият баланс в тялото и се появява дехидратация. Ето защо хора, които по характер са тревожни или притеснителни, е нужно по-често да приемат вода като начин да понижат нивата на стрес в организма. Има ли начин да бъде преборен стресът днес? Венцислав Величков попита видинчани как се справят с този проблем:

"Мисля, че стресът идва преди всичко от напрегнатата обстановка между началници и подчинени, както и между колегите ... При нас няма стрес и се разбираме прекрасно на работа ... Най- важното да се преборим със стреса е като решим вътрешните си конфликти."

Посетихме и видинското училище "Цар Симеон Велики", където разговаряхме с ученици от осмите класове за това чувстват ли се стресирани и как влияе стресът върху учебния процес:

"Учителите се отнасят добре към нас и не мисля, че сме стресирани... Имаме контролни и домашни работи, така че понякога може и да сме стресирани... Слушаме музика и четем книги, както и се разхождаме, за да преборим стреса" - казаха учениците.

Какво казва традиционната медицина за стреса и лечим ли е той днес - това попитахме д-р Емил Мушанов, личен лекар от Видин:

"Причините са строго индивидуални, както и лечението на стреса. Съществуват медикаменти, които помагат на пациентите, но като цяло всичко е в начина на мислене и вътрешната нагласа. Не можем да променим света и трябва да живеем живота си по- спокойно" - коментира д-р Мушанов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.