Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изчезват ли народните художествени занаяти?

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Преди дни, на Петровден, отбелязахме Деня на занаятите. Занаятчийството у нас е стара традиция. Практикуването й включва много дейности, свързани с ръчната изработка на вещи и предмети. 

57 групи дейности се приемат за занаяти, показват данни на Камарата на занаятчиите. Те са разделени в две категории - "Народни художествени занаяти" и "Други". Имат ли бъдеще народните художествени занаяти в днешния глобален и технологичен свят- това е дискусията в "Посоките на делника". За перспективите пред занаятите говорим с Тони Симитчиева- председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив и заместник председател на Националната занаятчийска камара. Всъщност Пловдив е добър пример за това как се пазят занаятите:


"Трудно е на занаятчиите с художествени занаяти. Някои са принудени да променят това, което правят, за да могат да го продават...Необходимо е и държавата, и общините да помагат на занаятчиите...Ние в Пловдив сме добре- имаме улица на занаятите, правим изложби и хората ни работят...Могат още да се подобрят нещата...В другите градове не е така, а трябва да се даде шанс на майсторите...Деца трябва да се водят при тях..."


Митко Младенов е председател на управителния съвет на Регионалната занаятчийска камара във Видин. 

"Във Видин от години има идея за улица на занаятите, но по една или друга причина все още не е осъществена. Имаме членове на камарата, но много от тях не са си платили членския внос и на практика не са легитимни. Но това е защото нямат пари...Трудно е. Трябва намеса на държавата...Улицата на занаятите, която толкова искаме все още не можем да я направим..."


Петър Иванов е майстор ковач. Работилницата му се намира в село Дъбова махала. Той смята, че липсата на пари също води до това занаятите да изчезват. Изделията, които той изработва са скъпи и като материал, и като работа, и като краен продукт. 
"Само българи, работещи в чужбина имат пари да купят порти, огради и парапети от ковано желязо. В нашия край всичко загива... Да се надяваме ние да оцелеем...Хора, които работят в чужбина и имат заделени пари, са клиентите ми...Няма интерес към занаята..."- смята ковачът.

В регистъра на занаятите са посочени 57 такива в две категории:

I. Народни художествени занаяти

1. Художествена обработка на кожа; 2. Изработване на изделия от кожа; 3. Изработване на накити; 4. Изработване на изделия от ковано желязо; 5. Художествено леене; 6. Звънчарство; 7. Ножарство; 8. Изработване и ремонт на старинно оръжие; 
9. Везбарство; 10. Художествено плетиво; 11. Изработване на национални кукли; 12. Изработване на художествена керамика; 
13. Грънчарство; 14. Художествена обработка на дърво и дърворезба; 15.Изработване на художествени тъкани; 
16. Гайтанджийство; 17. Изработване на национални костюми; 18. Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти; 19. Художествена обработка на камък; 20. Бакърджийство /медникарство/; 21. Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство; 22. Ръчно килимарство
II. Други

23. Леярство на камбани; 24. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло; 25. Рисуване и гравиране върху стъкло;
26. Ръчно книговезване; 27. Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях; 
28. Изработване и ремонт на изделия от мед /бакър/ и сплавите й; 29. Часовникарство; 30. Гравьорство; 31. Изработване на камини, кахлени печки; 32. Изработване на елементи и монтаж на облицовки на стрехи; 33. Покривни работи - редене на керемиди, поставяне на улуци, изграждане на комини; 34. Коминочистене; 35. Тенекеджийство; 36. Калайджийство; 
37. Ковачество; 38. Изграждане на кладенци; 39. Каменоделство; 40. Точиларство; 41. Ключарство; 42. Бъчварство; 
43. Коларство; 44. Кошничарство, изработване на рогозки и метли; 45. Тъкачество /платно, аби, пътеки, черги, китеници и сродни/ и мутафчийство; 46. Седларство и сарачество; 47. Обущарство; 48. Шапкарство; 49. Въжарство; 50. Производство на боза /бозаджийство/ и шекерджийство, производство на изделия от захарен сироп; 51. Вулканизация; 52. Поправка на велосипеди; 53. Шивашки услуги; 54. Тапицерство; 55. Ръчна изработка и ремонт на мебели; 56. Ръчна изработка на табели и реклами; 57. Фризьорство
 
 
Куман Жеков е грънчар. Той е от Харманли, но от почти три години е във Враца. Наскоро получи награда от община Враца в кампанията "10 причини да остана в моята Враца". Настроен е оптимистично за бъдещето на занаятите.

"Наградата ме изненада. Все пак аз съм от Харманли...Работа с деца и интересът е голям...Ще разкрия три работни места за направата на сачове, а аз ще си работя керамиката... Хората идват не само да купуват, но и да гледат...Откакто работя в етнографския комплекс, идва и майстора на кованата мед- в неговото ателие и има хора...".

Според видинчани, има още фактори, които влияят на бъдещето на занаятите:

"Изчезват занаятите. Като няма къде да се видят, то няма и как да си купиш нещо...Китайските ментета също пречат на майсторите...Има майстори в махалата. Правят подкови. Хубаво е да има майстори занаятчии..."

Предстои времето да покаже дали държава, община и занаятчии ще заработят заедно, за да запазят за идните поколения богатството от труда на златните майсторски ръце. 

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..

публикувано на 06.02.25 в 12:57

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00