Изследователски център "Тренд" извърши социологическо проучване, в което включи и подобни въпроси, за да види какви са настроенията в българското общество. Резултатите: Малко над половината от българите (53%) посочват, че COVID-19 е биологично оръжие, а само 18% са на противоположното мнение. 46% е делът на тези, които мислят, че "COVID-19 е изкуствено създадена болест с цел фармацевтичните компании да печелят". Висок е делът на смятащите (39%), че ваксина има, но се крие, за да се разпространи още вируса и фармацевтичните компании да печелят повече. Само 30% не са съгласни с това твърдение. На твърдението "коронавирусът не е по-опасен от сезонния грип", 37% споделят това мнение, докато 41% не са съгласни.
"Още преди две години Изследователски център "Тренд" направи проучване, свързано с конспирациите, суеверията, вярванията на хората. Още тогава отчетохме много висока степен на конспиративно мислене в българското общество. В този смисъл, тези данни, свързани с коронавируса, не ни изненадаха. Това, което конкретно посочиха данните е, че за няколко от най-популярните конспиративни теории, които се въртят в социалните мрежи, имаме мнозинство от българските граждани, които изразяват по-скоро съгласие с тезата. По всичко личи, че има нещо в коронавируса, което не могат да си го обяснят по естествен път и по-скоро търсят начин за обяснение в някакъв тип задкулисие. Очевидно немалка част от българското общество не смята коронавируса за кой знае колко опасна болест, което само по себе си може да създаде определени проблеми заради подценяването на ефектите от тази зараза. Вече имаме достатъчно данни, за да видим, че коронавирусът е доста по-опасен от сезонния грип. Най-малкото, когато се видят числата за смъртността и то при взети много крути мерки от почти целия свят", обясни политологът от ТРЕНД Димитър Ганев.
Световната пандемия с COVID-19 се оказа благодатна почва за разпространение на конспиративни теории и фалшиви новини за генезиса и целта на новата зараза. Потърсихме мнението и на Ралица Ковачева, журналист, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От години изследва феномена "дезинформация":
"Със сигурност има възползване от ситуацията от най-различни страни, от най-различни "актьори" да си прокарват своя дневен ред. Нищо от това, което виждаме, като сюжети, което се разпространява в момента като дезинформация, свързана с пандемията, не е ново. Това са стари, претоплени сюжети, които много успешно се префасонират, нагаждат се към ситуацията и се използват отново. Включително настоящият сюжет с 5G. Абсолютно същото се случи и преди известно време- отново при технологична подмяна на мрежите. Имаше голям страх у хората, че се слагат антени по блоковете, по детските градини, че те излъчват, че ни убиват, но след това всички забравихме това, установихме, че е хубаво да има бърз интернет, да можем да правим всичко с мобилните си телефони. Сега това отново стъпва на абсолютно същите страхове. Има научни данни публикувани, че това не отговаря на истината, но въпреки всичко очевидно тези страхове задействат всеки път и сега се задействаха и в контекста на заразата с COVID-19."
Защо, според проучванията на социологическите агенции, повечето от българите смятат, че има нещо скрито за обществото?
"Много е типично за хората, че те искат, очакват, да получат прости обяснения на сложни неща. И не само прости обяснения, а всеобхватни. Сега, като не разбираме какво се случва, искаме да получим едно обяснение, което да е валидно и да обяснява всичко, което се случва. Самият факт, че някой се опитва да ни даде едно обяснение, е редно да ни наостри слуха, да светнат червените лампи и да си помислим дали това изобщо е възможно в този твърде сложен свят, с толкова много едновременно протичащи процеси, толкова много информация, която се налага човек да възприеме, за да си обясни нещата, да получи едно всеобхватно обяснение за всичко.
Преди дни излезе изследване на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет. Това е първото изследване, което прави опит да обхване дезинформацията, свързана с епидемията от коронавирус. Това, което изследователите са установили, е следното: 1. По-голямата част от невярната и подвеждаща информация, разпространена във връзка с пандемията, не са изцяло измислени и изфабрикувани сюжети, а е комбинация от верни и неверни неща, верни факти, надградени с манипулативни изводи, извадени от контекста неща и т.н.; 2. Голям процент от този тип подвеждаща информация не идва от случайни хора, които си измислят нещо във фейсбук, а идва от влиятелни личности- политици или някакъв вид известни хора, които са популярни в социалните медии, в опит на тези хора да надградят фактите и да интерпретират собствено мнение, като се получава подвеждаща информация. Заключението, което изследователите правят в резултат на това изследване, е, че причината да се появяват толкова много информации, които не са верни е, че в доста държави националните власти, включително и международни организации, не са съумели да дадат ясна, точна, навременна и полезна информация на хората. Там, където се появява вакуум, като в природата се появява непременно нещо, което да го запълни. Винаги се намира някой, който да запълни тези липси.
В България е парадоксално, че всички специалисти казват, че мерките, които се предлагат и прилагат от националните власти, сработват, т.е. нямаме причина да ги критикуваме в това отношение, но за сметка на това от комуникационна гледна точка начинът, по който тези мерки се съобщават на обществото, по който се обсъждат, въвеждат в три часа следобед и се отменят наполовина в шест часа вечерта, пише се една заповед, която след това се преписва или допълва три пъти, а след това се налага да бъде обяснявана, защото не е ясно какво се има предвид, ето тези неща създават усещането у хората, че нещо не се прави както трябва, че няма увереност, че няма яснота, че няма план и т.н. И когато хората известно време са подложени на такъв тип не особено успешна комуникационна политика, е нормално да започнат да смятат, че нещо не им се казва, че нещо им се спестява... Другото е генералното желание на хората да имат обяснение сега и веднага. Световноизвестните учени казват, че нямаме достатъчно данни, много малко време е минало. Всеки, който се занимава с наука и изследвания, знае, че от гледна точка на науката три месеца са едно мигване време. Наистина е невъзможно към този момент да има пълна яснота. Хората искат хоризонт и това е разбираемо, но трябва да се намери баланс."
Каква обаче е целта на създателите на фалшивите новини и дезинформацията- чисто финансова изгода или политическо влияние?
"Изследването на института "Ройтерс" показа, че зад много малка част от тази, произведена конкретно за коронавируса дезинформация, се вижда ясно финансов мотив- рекламиране на някакви продукти или произвеждане на сензационно съдържание, което да води до повече посещаемост на даден сайт. Това, което може да се каже и на фона на това, което знаем до момента, е, че има повтарящи се сюжети, които се натрапват и могат да бъдат проследени на различни езици и в различни държави... Едно от тези неща със сигурност е т.нар. "прокремълска пропаганда", която използва няколко сюжета и то не от сега, но сега бързо успя да ги втъкне в тази нова ниша. Те са много популярни и в България: "американците са създали този вирус" и въобще концепцията, че е "изкуствено създаден и е пуснат като биологично оръжие", също така сюжетът, че "коронавирусът не е нищо сериозно, просто се преувеличава неговото значение с други цели", "тайният план на глобалните елити", дори има сюжет, че е измислен от НАТО и друго много популярно, че "Европейският съюз се проваля в отговора на кризата и не помага на държавите-членки". Това също бе опровергано с точни факти. Тези неща много ясно показват, че тази дезинформация просто продължава една вече съществуваща линия и се вписва в контекста на антилибералната и антиевропейската пропаганда, на която сме свидетели и до момента."
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Средната възраст на лекарите в страната е над 50 години, а в 13 области в страната, сред които и Видин, по данни на Българския лекарски съюз, над половината от лекарите са на повече от 61 години. Прогнозата е за тежка криза в здравеопазването след 10 години. Във Видин основната част от лекарите, добили специалност са в..
На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..
Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет. Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..