ИПБ: Пътищата в Северозапада трябва да са приоритетни за властта

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 18 февруари 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Най-висока е опасността от пътнотранспортни произшествия в Северозападна България сочи оценката на риска на българските пътища, изготвена от Института за пътна безопасност.

Присъствието на регионалните пътища в графата на най-рисковите отсечки не изненадва видинчани, показа анкета на Радио Видин:

"От лошо, та по-зле, това е положението. Да се оправят пътищата, асфалта. Канавки няма никъде, затова пътища нямаме. Булевардът в града го оправиха, но го развалиха пак. Скоро ще започне ремонт на ремонта, като знам какъв е водният цикъл. В Северозапада положението е ужасно - от Плевен насам е пропаднало до дупка. Пътищата никога няма да ги оправят. Вижте Видин-Раковица - кола не може да се движи, а говорим за граничен път.... Във Видин пътищата са зле. Факт е, че кметът прави нещо, но инфраструктурата трябва да се подобри. Не пътувам често, но където съм бил в региона - по-добре".

Данните за анализа са получени от Гаранционния фонд, Асоциация на застрахователите в България и НСИ по брой на регистрираните случаи за последните три години - 2018, 2019 и 2020 г. Използван е швейцарски стандарт, тъй като до този момент у нас няма приет стандарт за оценка на риска.

Показваме възможност за управление чрез оценка на риска, разясни Богдан Милчев, директор на Института.

"Оценката на риска представлява информация, която идентифицира риска, анализира го, след което трябва да се предприемат съответните действия, с които да му се противодейства на този риск. Това, което трябва да се направи, е приоритизиране. В България целенасочено не се събира информация, за да се оцени риска. Тук събираме информация, за да намерим концентрация на ПТП-та с убити и ранени. Ние считаме, че има места, които са рискови - трябва да ги анализираме, изследваме, за да отстраним опасности. МВР на година отчита 90 места, които имат концентрация на ПТП. В Швейцария са над 4 хиляди, а в Гърция - над 7 хиляди. Ние използваме грешна методология, с която управляваме безопасността на нашите пътища. Изучихме международните стандарти, използвахме данни от Гаранционния фонд и от Асоциацията на българските застрахователи. Тази информация показва, че Видин е със среден риск. Същото не може да се каже за Монтана и Враца - те са сред най-опасните. Рискът на нашите пътища ние го съпоставяме спрямо населението, което живее в съответната област - каква е вероятността да загине някой по местните пътища".
Богдан Милчев

Експертите от Института са разработили и пътна карта за развитие на безопасността, която се развива в 6 основни стълба, сред които: нов закон за движение по пътищата, структурни промени в управлението на риска, създаване на стандарти за управление на риска, създаване на отворена информационна система по БДП, както и законово регламентиране на извънсистемния контрол и ангажиране на международни консултанти.

Чрез разделение на България на четири зони от Института за пътна безопасност идентифицират проблемите участъци. Една е зоната с много висок риск - Северозападна България, една и е зоната с нисък такъв - Югозападна България. Останалите две зони са със среден риск.

Оценката на риска показва, че Северозападна България трябва да бъде приоритет за управляващите, каза още Милчев.

"Това показва нашата оценка - че те са най-опасните, най-лошите. Теренът е лош, пресечен, а инвестициите са малко. Какво трябва да се направи? Правителството да инвестира ресурси, за да може да се подобри средата. Нямаме достатъчно средства, за да оправим всички проблеми, затова трябва да се приоритизира. Това показва нашата оценка на риска - приоритет трябва да бъде Северозападна България. Оценката на риска казва, че пътищата в Софийска област са най-опасни, след това е Ловешка. Разбира се, Ботевград-Мездра също е опасен, но проблемът е комплексен. Картата е пъстра, не всичко е съсредоточено в Северозапада. Затова е тази оценка на риска - да установим и преоценим накъде и в каква степен да насочим ресурсите. Да, не вървим напред, а назад. Това обаче не го споделят управляващите пътищата. Преди няколко месеца държавата се похвали, че по пътищата ни не са загивали толкова малко хора от 1961 година. Какофонията е, че на държавата ѝ е удобно да казва, че отговорността е споделена - тя се носи от детето, стъпило на шахтата с ток, шофьорът, не видял дупката. Искаме нормативно да се уреди кой е собственик на риска, кой управлява риска".

Средата, в която се извършва транспортът в България, е нестабилна и се характеризира с дефицитите в законодателството, ресурсите и недостатъчния контрол, е становището на Института за пътна безопасност относно пътния травматизъм в страната.

Експертите от неправителствената организация предлагат и сливане на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" и Агенция "Пътна инфраструктура".

"Ако приемем, че АПИ е собственик на пътищата извън общините, би следвало да е собственик и на риска. Агенцията, която създадохме преди 2 години, трябва да управлява риска, но тя няма пълномощия. Ако направим обединение межу АПИ и Държавната агенция, а АПИ го извадим от МРРБ и го вкараме в Държавната агенция, нищо че е по-малката, но е подчинена на Министерски съвет, така се постигат няколко неща: ще приоритизираме проблема с пътищата, без да има буфер между МС, МРРБ, АПИ и "Автомагистрали", ще стане по-светло и харченето на парите. Третото, но не на последно място - обединявайки Държавната агенция и Пътната агенция, ще гарантираме, че всеки проект, ремонт, ще е минал одит за безопасност".

В България до този момент такава оценка на риска не е извършвана от никоя държавна институция, напомнят от Института.

През 2020 година на територията на област Видин са възникнали общо 338 пътнотранспортни произшествия (от тях 95 тежки) с 14 жертви и 124 ранени лица. Най-много катастрофи са били регистрирани през месец септември – 43, а най-малко през месец април - 19. При 31 катастрофи, регистрирани през месец август, са загинали петима души, а 21 са били ранени.

Движението по пътищата е процес, който зависи от различни фактори, коментирахме темата за годишния анализ на ОДМВР-Видин с главен инспектор Владимир Герасимов, началник на сектор "Пътна полиция".

"Основните проблемни пътища през миналата година бяха тези от републиканската пътна мрежа, където насочихме усилията си. След това изостанахме в общинската пътна мрежа и в републиканската третокласна пътна мрежа. Най-опасни са пътищата около Видин - най-населени, хора ежедневно пътуват към големия областен град и обратно, трябва да се вземат под внимание атмосферните условия, културата на водачите и тяхното психическо състояние. Водачите са млади и неопитни, голяма част от ПТП-тата са след употреба на алкохол и субстанции. Рискови участници са и бездомниците - трябва да се обърне внимание на такива изоставени хора, на хора с психически увреждания. Имаме заспали пешеходци на пътното платно, пияни. Имаме наркозависими, движещи се срещу движението - имаме такава жертва. Имаме пиян пешеходец, бутащ велосипед в средата на платното. През август бяха най-много загиналите. Положихме мерки след това, инцидентите намаляха".

Пет от жертвите при пътнотранспортни произшествия през 2020 г. са били пешеходци. Трима от тях са се движили през тъмната част на денонощието извън населени места, без светлоотразителни елементи по дрехите. Двама пешеходци са загинали през светлата част на денонощието, блъснати от автомобили в населени места (Видин и Брегово).

Най-голям брой пътни инциденти са възникнали на територията на община Видин (201 катастрофи с 9 жертви и 66 ранени), следвана от община Димово (55 катастрофи с един загинал и 30 ранени). Най-малко пътни произшествия са били регистрирани на териториите на общините Бойница (една катастрофа) и Грамада (две катастрофи). По три катастрофи са били регистрирани на териториите на общините Макреш и Чупрене.

Кои са най-опасните участъци на територията на Видинска област?

"Републиканската пътна мрежа на територията на областта е натоварена изключително - пътникопотокът е до милион. Всеки един участък в направленията от ГКПП и обратно е опасен. Най-натоварените артерии в града са опасни също - бул. "Панония", "Цар Симеон Велики". Най-опасни са участъците, в които се движат пешеходците. Околовръстното шосе на Видин изисква внимание, много е опасно. Обикновеният проблем, с който се сблъскваме, е скоростта. Товарните автомобили са ограничени до 90 км, но контролът над тях е там, където има ограничение до тази скорост. Мощността на МПС-тата позволява да се движат с много голяма скорост, така правят младите. Кръстовищата са опасни, светофарите също са опасни - вторите не отговарят на изискванията. От месец май влиза нов стандарт за тях. Питайте кмета на Видин какви мерки е предприел. За надлеза не се направи нищо, макар че по медиите имаше обещания".

Управлението на МПС със скорости несъобразени с конкретните пътни и атмосферни условия и отнемането на предимство са сред най-честите нарушения на шофьорите, водещи до пътни инциденти. Несъобразената скорост е била причина за 106 пътнотранспортни произшествия със 7 жертви и 54 ранени. Отнемането на предимство е причината за 45 катастрофи с 22-ма пострадали. Неспазването на дистанция е довело до 20 пътнотранспортни произшествия с шестима ранени, а внезапната промяна на посоката на движение е предизвикала 21 катастрофи с една жертва и четирима ранени.
Владимир Герасимов

Докато оценката на риска на цяла Северозападна България е висока, според доклада на Института за пътна безопасност, област Враца и област Монтана са оценени като области с висок риск, за разлика от област Видин, която е със среден риск.

За периода от 1 януари 2020 година до 30 ноември на територията на страната са настъпили 5304 ПТП, при които са загинали 425 и са ранени 6602 участници в движението по пътищата. Спрямо същия период на 2019 година ПТП през 2020 г. са по-малко с 879, загиналите - със 157, а ранените – с 1206 (за периода на 2019 година).

На територията на ОДМВР-Враца в този период са настъпили 138 ПТП, с 13 загинали, 181 ранени, което е с пет ПТП по-малко спрямо 2019 година.

В петък и събота са станали най-много катастрофи във Врачанско през изминалата година. 52 са пътно-транспортни произшествия на територията на областта през януари.

По дни от седмицата, най-авариен във Врачанско е бил петък, когато са настъпили общо 105 пътно-транспортни произшествия (ПТП), с 3-ма убити и 31 ранени граждани през 2020 г., съобщават от областната дирекция на МВР. В събота са настъпили общо 96 ПТП-та, с 2-ма убити и 38 ранени граждани, а във вторник са настъпили общо 105, с 2 – ма убити и 35 ранени граждани.

Изводите, които правят от МВР-Враца са, че е необходимо засилено полицейско присъствие в петък и събота, когато автомобилния трафик е с най-голям интензитет. През почивните дни е необходимо да се наблюдават транспортните потоци и при необходимост да се регулира движението ръчно, с цел недопускане на задръствания и тапи на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на областта.От полицията допълват анализа си с данните, че най-много ПТП-та са настъпили в светлата част на денонощието - общо 483, при които има 10-ма убити и 148 леко и тежко ранени.

52 пътно-транспортни произшествия са били регистрирани по пътищата във Врачанско през януари, а по данни на областната дирекция на МВР 7 от тях са били тежки. Вследствие на сблъсъците са пострадали 8 души. За сравнение със същия месец на предходната година ПТП-ата са били с 12 по-малко, ранените са с шестима по-малко, а както и преди година на шосето не е загинал нито 1 човек.През месеца за установени нарушения на водачите са съставени 453 акта, 1 667 обикновени фиша и 2565 електронни фиша, издадени за установени нарушения на скоростта. Установени са 31 водачи, употребили алкохол или наркотични вещества. За неизползване на обезопасителни колани и каски са наложени 94 глоби, за неправоспособност – 32, за шофиране без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – 28. През месеца са издадени 167 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата, като са прекратени регистрациите на 37 МПС.

На територията на община Монтана данните сочат, че през миналата година ПТП са 123, ранените са 161, а загиналите 13. През 2019 година ПТП са 165, със 17 загинали и 213 ранени.

Споделете

ИПБ: Пътищата в Северозапада трябва да са приоритетни за властта

БНР подкасти:

Галерия

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

За БНР

Радио Видин