Отклоняване от климатичните норми или новата нормалност?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 1 юли 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С повишаване на температурите, които достигнаха до над 30 градуса и всеки следващ ден се покачваха, започна астрономическото лято във Видин, което посрещнахме на 21 юни.

През последната седмица в редица градове в цялата страна, сред които и Видин, термометрите отчитаха минимална температура около 30 градуса. В следобедите, особено в градовете около Дунав, преваляше силен дъжд, придружен с гръмотевици, почти във всеки един от дните.

Подобно лято - като това, което наблюдаваме и в момента, вече е характерно за нашите географски ширини. Всяка година по това време си задаваме въпроса, свидетели ли сме на отклоняване от климатичните норми?

Това попитахме Антоанета Йотова, климатолог и експерт на свободна практика по политики и проекти за околната среда.

"Проблемът с промените в климата учените го регистрираха и сложиха на дневния ред на обществото още през последните десетилетия на миналия век, когато беше създаден Междуправителствен съвет на експерти по изменение на климата - организация към ООН. До ден днешен, започвайки от 1988, тази организация прави оценка на промените в климата на база изследванията по цял свят. Това, което трябва да се каже, е че в световни мащаби климатът се променя, а тенденцията е към затопляне. Средната планетарна температура се повишава, но не означава, че навсякъде по света става равномерно и обезателно по-топло. Има разлика как климатът се променя в глобални, в регионални мащаби и в още по-малки мащаби. Според последния годишен хидрометеорологичен бюлетин, който НИМХ издава, най-топлата година от 1930 година насам е била 2019, а втората най-топла - 2020. Средната годишна температура за страната за изминалата година е 12,4 градуса, с 1,9 по-висока от климатичната норма, която се определя като осреднена температура за периода от 1961-90 година. За тези години досега има с почти 2 градуса увеличение на средногодишната температура на България. Годишното количество валеж средно за страната през миналата година е само 93 % от климатичната норма. Това е тренд към трайно засушаване. Конкретно за България може да кажем, че има повече на брой и по-интензивни прояви на времето".

Вчерашният ден беше един от най-топлите досега през лятото, като температурите варираха от 35 до 40 градуса из цялата страна. От днес следобед до неделя синоптиците прогнозират леко разхлаждане с преминаване на студен атмосферен фронт. Очаква се нов период на летни бури с краткотрайни интензивни валежи, резки пориви на вятъра, бурна гръмотевична активност и риск от градушки. 

Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2009-2018 година е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 17 от 18-те най-горещи години са настъпили от 2000 година насам.

Живущите във Видин са свикнали лятото да е сред най-горещите в страната, а зимата - сред най-суровите. Причината е климатът - особен, наподобяващ отчасти средиземноморския, защото в региона се срещат Карпатите и Стара планина.

"В по-малки мащаби, т.нар локален климат, има редица особености, които са различни за различните части от страната. Защо във Видин е по-топло? Намирайки се в Дунавската равнина, при вас няма препятствия, които да спират различни нахлувания. По-добре се усеща умерено-континенталния климат, което значи, че когато има гореща вълна, там ще е от най-горещите места. През зимата е обратното. В Южна България имаме по-скоро преобладаване на субтрупичен климат, чиито характеристики са за друг климатичен пояс. В София има ефект на планината. Трябва да се направи разграничение, защото в глобални мащаби картината е една, друга е в по-малки такива. Случва се често в един квартал в София да вали, а в близък - не. В един и същ момент е възможно да имаме различни прояви на метеорологичната обстановка. Трудно е да се отговори без точността на климатичните модели, когато попитате свидетели ли сме на отклоняване от климатичните норми. Вече обаче е констатирано повишението с два градуса, така че сериозно трябва да очакваме аномални явления - т.е когато имаме отклонение от климатичната норма. Повишението спрямо климатичната норма е сериозен сигнал за аномалия, която може да се затвърди и по-нататък в близко бъдеще".

Европейският парламент подкрепя идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 година и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 година и 2040 година. Крайната цел е неутралност по отношение на климата до 2050 година.

Поради специфичността на рисковете за всяка страна, България трябва да погледне на ситуацията отвъд европейските политики, обясни още Антоанета Йотова.

"Не е добре да се говори, че се борим с промените в климата. С неблагоприятните ефекти от промяната трябва да се справим. Проблемът е глобален, във всички държави има промени в климата. През 1992 по инициатива на ООН се въведе Рамковата конвенция за изменение на климата. От 2007 година сме поели ангажименти и като член на ЕС. Започнали сме да имаме противоречива позиция. От една страна, по договора за членство, сме задължени да спазваме общите решения. От друга страна, на последното гласуване в Съвета на ЕС на т.нар Европейския закон за климата - само България се е възъдржала като гласуване на това законово и задължаващо споразумение. Рисковете за живота се увеличават с увеличение на екстремните прояви на времето. Крайно време е, не е нужно да чакаме ООН, ЕС или който и да е външен орган, да се адаптираме към случващото се, към големите промени в климата, но нашата стратегия за адаптиране е документ на хартия. Реално има нужда да се направи ясна оценка на рисковете за секторите на икономиката, за здравето, а с това да създадем и План за управлението им".

"Последните години в България се наблюдава увеличение на екстремните прояви на времето с около 30 %, а до 2050 година ще се удвоят. Горещите вълни, които са екстремно метеоролично явление, ще зачестят. Уставено е, че повишението на средните температури през лятото води до двойно увеличение на периодите с горещо време. Това води до увеличение на смъртността. Проучване в САЩ сочи, че горещите вълни са най-смъртоносния метеорологичен елемент, взимащ и най-много жертви. Конкретно за България мога да кажа, че това явление се подценява. В момента имаме гореща вълна, първа за сезона, ще се задържи още дни. Горещото време е опасно, когато се задържи за повече от 3 дни. Здрави хора също могат да получат топлинен удар, ако не спазват елементарни мерки".

"Седим повече вкъщи... Избягвам слънцето, само по сянка... В тези горещини климатици няма как да не работят... Лятото климатиците помагат най-много... Използваме висок клас енергийно спестяване, имаме санировка, пускаме следобед климатика... Преди не беше толкова топло, но сега задължително вентилатор или климатик... Прибирам се, две-три минути и веднага на сянка... Не помня такава жега".