Марая Цветкова: Ниската избирателна активност не наказва политиците, а обществото

Какви са изводите от предизборната кампания и зададени ли са вече следизборните посоки? 

По темата разговаряхме с политолога Марая Цветкова.

Радио ВИДИН: Струва ми се, че изпращаме традиционната кампания: суха и вяла, насочена най-вече към твърдите ядра, а не към разпространението на идеи и политики, които да спечелят 'външни' гласоподаватели. Така ли е?

"Аз съм на обратното мнение, защото от партиите не виждаме визия, съответно тази кампания преминава отново под руслото на това, че трябва да спечелят хората, които гласуват в последния момент, т.нар волатилен електорат, който не е твърдо ядро, който често гласува за различни партии. В точно този момент отново той ще бъде определящ. Партиите не говорят на техните електорати, а се опитват да спечелят отново този волатилен електорат. Според мен този подход ерозира твърдите електорати, подкрепата от твърдото ядро на партията".

Радио ВИДИН: На българската политическа сцена липсва дебатът, липсват разговорите. Предимно се чертаят червени линии, които се опират на внушения и нападки. Каква е причината за липсата на политическа култура?

"Проблемът отново е в лидерството, в липсата на такова. Към този момент според мен партийните лидери не влизат в осанката на държавници. Проблемът се корени точно там - насетне всичко става едно нападение и помежду си, но косвено, или получаваме дебати с журналистите, а не посредством журналистите. Виждаме как лидери или директно отказват интервюта, или отиват там да се заяждат с журналистите. Дори ролята на журналистите е изместена. Те не са там да дебатират, а да получават отговори на въпроси".

Радио ВИДИН: Възможна ли е изненадата на предстоящия вот? Видяхме как по-малки партии, за които не се очакваше, успяха да спечелят минали избори.

"Към този момент социалогическите агенции показват друго, но в крайна сметка си мисля, че един от претендентите има доста скрит вот, защото хората не искат да признаят, че биха гласували за тази конкретна партия. Очавкам изненади от нея спрямо социологическите агенции. Онези, които искрено казват, че искат властта, обикновено провеждат успешни кампании".

Радио ВИДИН: Каква активност можем да очакваме в деня на изборите? За пореден път ще се ходи до урните, най-вероятно на хората вече им е омръзнало.

"Аз се надявам да не бъде ниска. През последните избори все това се надявам. Моята надежда обаче леко стихва, защото виждам, че отново не успяха да мобилизират гражданите по начина, по който трябва да го направят. Тези избори преминават под надслов, че едва ли не са преходни, че през пролетта ще разберем какво се случва. Видяхме, че конкретни партийни лица го говорят, но за мен да се зачеркват едни демократични избори така с лека ръка - честно казано доста ме притеснява. Въпреки че аз самата изразявам недоволство от постоянното ходене на избори, но не следва да ги делегитимираме изначално".

Радио ВИДИН: Две теми липсват от речника на партиите към този момент в кампанията. Едната е икономиката, а другата - корупцията.

"Понякога се споменава антикорупционното законодателство, но в крайна сметка то не е водещ приоритет на кампаниите. Водещи са енергийните теми и инфлацията. По-скоро се интерпретира инфлацията като проблем, отколкото да се дават решения за борбата срещу нея, което за мен отново не е един добър знак".

Радио ВИДИН: Обществените нагласи са, че няма да видим стабилно управление, ако въобще видим такова. Тази перманентна криза ще продължи доста време като че ли.

"Ние вече вървим към конституционна криза. Аз го говоря това още от миналата година. Това е голям проблем. Партиите са длъжни да направят работещ парламент, да съставят правителство, но към този момент всичко изглежда на кантар, за жалост. Ситуацията се променя изключително динамично. Виждаме как, образно казано, една погрешна запетая променя процентите на партиите дори. Това говори за нестабилността на нашата демокрация".

Радио ВИДИН: Българинът не просто е уморен от ходенето до урните. Той е изгубил надежда. Изборите не излъчват промяна. Хората приемат целия този процес сякаш отиват до магазина да си закупят нещо.

"Наистина хората са обезверени. На нас политолозите ни става все по-трудно да ги мотивираме да излязат да гласуват. Най-добрата мотивация, която мога да дам, че ако не се гласува, положението остава същото. Това не е наказание спрямо политиците. Напротив, когато те имат ниска легитимност, те продължават да ни наказват още по-силно".

Радио ВИДИН: Възможен ли е 'исторически компромис'?

"Такива са правени в България, друг е въпросът, с каква успеваемост? Към този момент тегне и възможността това служебно правителство да продължи да управлява. Аз не съм привърженик на това едно нелегитимирано от гражданите директно правителство да ни управлява. Ако питате мен, винаги принципно е по-добре да ни управлява коалиция, съставено правителство, избрано директно от гражданите и конструирано от партиите, отколкото посочен от президента кабинет".

Радио ВИДИН: Темата за Газпром и сблъсъкът между филите и фобите - колко са определящи те за изхода от вота?

"Доста определящи. Не знам до каква степен темата за Газпром е правилно осъзната, но съм на твърдата позиция, че Газпром е нелегитимен нито търговски, нито политически партньор. Хората често забравят, че именно Газпром ни остави зимата на студа през 2008-9 година. Балтийските държави също често стадуват заради Газпром. Демогозите, които си играят по темата, или са зверски неподготвени, или имат някакви лични интереси от това да говорят така. Със сигурност това не са обществени интереси. Тези дни видяхме, че дори газопроводите в морето около Дания бяха пробити, така че саботажът е на високо ниво. Не знам кой би дръзнал да говори, че ние трябва да се борим за преговори с Газпром, при положение че не се изпълнява сегашният договор, а някои започнаха да говорят за следващия. Това клони към национално предателство. Категорична съм по темата, няма две мнения".

Радио ВИДИН: Виждаме какво се случи в Италия, където една консервативна идея, която преди време се радваше на подкрепа от около 2 %, успя да спечели изборите. В други европейски страни консервативната идея бележи все по-голям прогрес. При нас обаче липсва силна консервативна партия. Проблем ли е?

"Зависи от това как разглеждаме консерватизма. В България има много хора, които се пишат консерватори, а са обикновени пишман националисти със сърце, което тупти на изток. Ако разглеждаме консерватизма като развитие на Европа в правилната посока, като корекция на това, което се случва в момента и въпреки това вяра в идеите на европейския континент, тогава - да. Но не бива да бъркаме двете неща. Едното е идеен консерватизъм, а другият е битов такъв. Битовият консерватизъм не върши полезна работа".

Радио ВИДИН: Резултатите от социологическите проучвания варират от парламент с 6 до такъв с 9 партии. 

"Аз все си мисля, че със сигурност шест партии ще влязат. Въпросът е колебливите седма и осма, но така или иначе фрагментацията в този парламент ще бъде доста силна и се надявам някак да се скалъпи мнозинство, което да работи. В крайна сметка видяхме, че заявките са в обратна посока, но знаем, че нашите партийните лидери получават факсове и на другия ден са с обратна теза".