Владислав Горанов предлага увеличение на два етапа на минималната заплата догодина

Увеличение на минималната работна заплата на два етапа догодина ще предложи министърът на финансите Владислав Горанов. Така тя ще достигне 380 лева.

Иначе това, което може да се произведе като новина, е – след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и след като изслушах купища мнения в различни посоки, моите основни притеснения сякаш не намират подкрепа. Става въпрос за размера на минималната работна заплата. Основните ми притеснения, че пазарът на труда ще бъде притиснат от едно рязко покачване на минималната заплата, не срещнаха подкрепа нито от страна на синдикатите, нито от по-голямата част от работодателските организации. В този смисъл аз съм готов да отстъпя от позицията си за запазване на размера на минималната работна заплата и всъщност ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап, а на две части в рамките на следващата година – с 20 лева до 360 лева от 1-ви януари и с още 20, ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015-а година, т.е. тя пак ще достигне в следващата година 380 лева, така както се предлага от синдикатите и от служебното правителство. Тази еволюция в позицията на финансовото министерство идва именно от процеса на консултиране. Оказва се трудовият пазар, поне според по-голямата част от работодателските организации, би могъл да поеме това увеличение. 

Председателят на парламентарната комисия по икономика и туризъм и депутат от БСП Петър Кънев отговори:

Темата "минимална работна заплата" има съвсем друг аспект, аз от години наред поставям въпроса, че трябва да се направи формула за изчисляване на минималната работна заплата, защото тая история всяка година да се събират 10 влъхви и да кажат: "Не , тази годна ще бъде 340, догодина 380", кой е определил, че трябва да бъде 360 или 380? Като всяко нещо, в икономиката трябва да има някакви правила. Все пак това е математика. Това е един стар спор между работодатели и синдикати. И в този пазарлък всяка година каква да бъде минималната работна заплата се превръща в пресечна точка на въжделенията на българската реформа.

Мен ако нещо ме притеснява, то е по-скоро бизнес средата. Ние всяка година около Нова година изпадаме в някакви икономически полюции, непрекъснато да си приказваме на тема "бюджет", а истината е, че винаги проблемите на бизнес средата, и най-вече на малките и средните предприятия, се превръщат в една политическа дъвка и приеме ли се бюджетът и минат ли изборите, всичко това се забравя. Предстоят ни доста сериозни разговори с министър Лукарски, дано не е политическо лицемерие и просто обещание, но първите му думи бяха, че той ще се заеме сериозно с облекчаване на българския бизнес и с условията на малкия и средния бизнес.

Кънев постави и редица друг въпроси, свързани с бюджета:

Не си спомням досега да е имало бюджет, обичан от синдикати, работодатели и опозиция. Политическият театър винаги е предполагал опозицията да не хареса бюджета. Друг е въпросът, че ние намираме доста неща в този бюджет, които действително трябва да бъдат променени. Аз разбирам министъра на финансите, че му е много сложно в една много къса времева отсечка да прави два бюджета – корекция на стария бюджет и нов бюджет, но по-скоро ще се позова на синдикати и работодатели които го определиха като консервативен бюджет, един от работодателите, големите съюзи, каза, че по-скоро е мързелив бюджет – с цялата сериозно подценена приходна част, със свити социални плащания. Четохме, че този бюджет не е това, което се очакваше като началото на едни сериозни реформи. Няма да се впусна да критикувам тия 8,1 милиарда лева, които са увеличение на дълга. Всъщност  това, което е ново в дълга, са тия 2,5 милиарда, които са финансиране на държавния бюджет, и мисля, че едно добро попадение – едни почти половин милиард буфер по фискалния резерв. Притеснява ме, че ние от 2007-а година насам, мисля, че оттогава започнахме, от 2009-а до 2014-а правителствата всяка година харчат повече средства, отколкото събират като приходи, и това, което ме притеснява в рамката, програмата 2015-2017 има нови 6,4 милиарда, които увеличават дълга на България.

Виждате, че консервативният бюджет е красиво нещо, но в крайна сметка ние, като опозиционна коалиция, бихме желали да ни се отговори на няколко въпроса – защо се наложи изведнъж да вдигаме обратно данъка по лихвите на 10%. Добре е, че ще се стигне някъде до около 3% бюджетен дефицит в рамката за следващата година. Аз мисля, че е добре и желанието на министъра на финансите в рамките на следващите три години да вървим към сваляне на бюджетния дефицит. Мисля, че е доста подценено развитието на българската икономика, всички предричаха около 1–1,2%. Въобще има доста въпроси. Донякъде е добре, че е консервативен бюджетът, но имаме подозрение от опозицията, че той е направен в приходната си част, за да създаде едно спокойствие на проходните агенции, а тогава, когато чиновникът не е спокоен, работата не е същата.

Министър Горанов каза, че за момента няма да има сливане на приходните агенции:

По отношение на повишаването на събираемостта тя е донякъде свързана с идеята сливането на двете приходни администрации, но няма да чакаме това, още сега предприемаме редица законодателни инициативи. По отношение Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за митниците има промени, които връщат част  от отменените инструменти за контрол, както върху горивата, така и върху алкохола и тютюна. Голямата тема с обединението – тя среща реакции от "Осанна" до "Разпни го". Със сигурност не е активен дебатът по тази тема до края на годината. 

По отношение на данък "лихва" министърът заяви: 

Въпросът за данъка върху лихвите не бива да се поставя така: Данъчната основа на данъка, на данъка върху доходите на физическите лица, трябва да бъде максимално широка, при условие че тя е толкова ниска и тя е плоска. В този смисъл няма икономически аргументи, освен учебникарски, свързани с това, че евентуално облагането на лихвите или необлагането им ще увеличи вложенията в банките и ще създаде стимули за инвестиции. Всъщност при тази стагнация на крайното потребление и при дефлацията, може да се окаже, че ако данъкът върху лихвите ще накара хората да извадят парите си от банките и да ги включат в крайното потребление, е нещо много добро за икономиката. Следващият въпрос с този данък , всъщност за обикновения човек той въобще не е важен, тъй като по статистика бедните хора нямат много вложения в търговските банки.

Интервюто на Таня Величкова с Владислав Горанов и Петър Кънев можете да чуете от звуковия файл.