След четири години учителските заплати могат да достигнат 1 700 лв.

Министър на образованието и науката в третото правителство на Бойко Борисов, Красимир Вълчев е част от държавната администрация и е тясно обвързан с образователния ресор повече от 15-сет години. От 2002г. до 2009 г., Вълчев е експерт в Министерството на финансите, където отговаря главно за държавния бюджет за образование. По-късно през септември 2009 г. е поканен от тогавашния просветен министър Йорданка Фандъкова за главен секретар на МОН и остава на позицията при почти всички следващи министри. През целия период Красимир Вълчев участва в децентрализирането на образованието и преминаването към системата на делегираните бюджети на училищата. Участва в дейностите по регламентиране на делегираните бюджети, изготвяне на разходните стандарти, разпределение на средствата в системата, изготвяне на нормативни актове и прилагането на системата и като експерт в МФ, и като главен секретар на МОН.

Стартирахте програма за обхващане на децата необхванати от образователната система. Някои от експертите изказаха скептицизъм, не одобриха подхода да се издирват децата по места. Ще се промени ли тази идея?

Целта за обхващане на всички деца в задължителна училищна и предучилищна възраст е перманентна. Тя не е само на досегашния екип на министерството. Това е цел на цялото правителство. Прочетох за реакцията на родителите, един от многото гласовете от системата в които се вслушваме. Те не са против, а това, че са необходими и други мерки. В излагане на приоритетите посочих само част от тях.

Не пренебрегвам това, което казват родителите, за повече децентрализация и автономия. Тази политика е заложена в закона за предучилищно и училищно образование. Тяхното становище допълва целия микс от политики. Иначе задачата всяко дете да бъде в училище или детска градина е безспорна, тя е заложена в Конституцията.

Друг е въпроса, че социалния статус на някои общности не дава възможност част от децата да посещават училище и тогава държавата може би трябва да инвестира в тази дейност, което пък поражда проблем.

Записали сме в програмата, че държавата с всички институции, политики и инструменти на политиката ще съдейства за това.

Това, което едно проучване на синдикат „Подкрепа” показва е, че младежи запитани дали ще предпочетат учителска професия очакват стартови заплати от 1 500 лв. Правителството обяви намерението си заплатите да достигнат тези нива в края на мандата. Само финансово ли могат да бъдат привлечени млади кадри, за да се провокира интерес към професията?

Възнагражденията са основния фактор за включване на младите в педагогическия сектор. Разбира се, необходими са и други условия като добра квалификация, добри условия на работа, оценка на работата на учителите. В момента средната брутна работна заплата е около 940 лв, а нетната - около 800. Това означава, че ще имаме нетни възнаграждения след четири години, ако ги удвоим, от порядъка на 1600 – 1700 лв. Т.е. тази сума от хиляда и петстотин лева е достижима. Няма съмнение, че колкото по високо е възнаграждението, ще има толкова повече нови и млади желаещи да се реализират в професията.

Трябва да имат повече възможности и за кариерно израстване, сега е малко тромава системата.

Да, да, системата на кариерно развитие е обвързана със системата на заплащане. Младите преподаватели получават по малко.

Аз по-скоро съм имал предвид разпределителния механизъм, когато говорим за делегирани бюджети. От една страна средствата трябва да се разпределят така, че да осигурят равни условия на училищата и детските градини за обезпечаване на образователния процес. От друга страна, там където имаме неравенства във възможностите - например да се наемат педагогически кадри с добра квалификация, училищата трябва да получават повече средства. Същото се отнася и за детските градини. Такъв е случаят, където се работи с деца от уязвими групи, където учителите трябва да полагат много повече педагогически усилия, за да компенсират техните образователни трудности. Такъв е случаят с отдалечените училища и градини в малки населени места, където учителите имат по малка склонност да отидат и да преподават. И на трето ниво, системата трябва да се надгради с допълнително дофинансиране в зависимост от образователните резултати. Тези, които са получили по добри резултати, добри ли са показателите за обхвати и другите оценъчни показатели, да получават допълнително финансиране.

Излезе информация, че издателствата вече ще знаят кой ще оценява учебниците. Проблемът със закъснението на отпечатването остана, за първия учебен ден на втори, шести и осми клас. Навремето Сергей Игнатов обещаваше, че ще чете учебниците, особено в начален курс, защото и до ден днешен родители сигнализират за нелепости, сложна терминология, която затруднява най-малките. Как ще се преодолеят тези проблеми?

Издателите ще знаят оценителите, когато бъдат оценени техните учебници. В Закона за предучилищно и училищно образование беше регламентирана процедура на три етапа, която има за цел да обхване оценките на максимална част от мненията, експертизите на специалистите и учителите в системата. На първи етап учебниците се оценяват от оценители. На втори етап от всички учители по съответната дисциплина и на трети етап учителите от съответната образователна институция решават по кой от одобрените учебници да учат децата. Надали министърът, в частност аз, мога да преценя и подбера най-подходящите учебници. Процедурата трябва да го гарантира. Моята задача е по скоро, да се намеся когато има проблеми с процедурата и да наложа корекция, а не да чета всички учебници. Така регламентираната процедура гарантира мнението на учителите.

Ректорите на висшите учебни заведения се събраха във Варна, за да протестират по време на служебния кабинет срещу едно от постановленията, което орязва държавния прием на някои специалности. Те поискаха корекции които не бяха изпълнени. Някои специалности бяха обявени за неприоритетни, което силно възмути академичните среди във Варна, защото туризмът е сред тях. Ще се промени ли този подход?

Политиката за преструктуриране на приема и финансирането се провежда от няколко години. Тя следва от стратегията за развитие на висшето образование, от Закона. Трябва да продължим тази политика. Със сигурност трябва да променим думата приоритетни специалности. Факт е, че ние имаме разрив, между днешното търсене на пазара на образование и на бъдещите потребности на пазара на труда. Приоритетните специалности са връзката която правим между двата пазара.

Туризмът е приоритетен отрасъл с най-много заети в него. В същото време, нашата оценка показват, че това е професионалното направление, което има най-ниската отчетена стойност по приложение на придобитото висше образование. С други думи – най-малко от завършилите това образование се реализират на позиции, които изискват висше образование.